Иво Христов: Краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа

Краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в ефира на БНТ.

Той заяви, че не е сигурен, че Европейският съюз ще оцелее в сегашния си вид, но му се искало да оцелее.

"Разбира се, че ми се иска, тъй като това е плод на многогодишно усилие - това да нямаме граници, да ползваме едни и същи платежни средства. Това са улеснения, никой не би искал да се върне към времето на визите. Но както виждаме, Европа може да избяга от нас. У нас дебатът е дали ние искаме да излезем от Европа. Не, разбира се, че не искаме да излезем от Европа, но ще устои ли Европа? Сигурни ли сме, че ако госпожа Льо Пен дойде на власт, тя ще остави Европа такава, каквато е? Сигурни ли сме какво ще стане на германските избори?", попита Иво Христов.

Според него европейското финансиране на страната ни може да се окаже застрашено.

"Ако сме реалисти, България трябва да разглежда всички сценарии. България трябва да разглежда сценарий, при който няма да получава европейското финансиране. Трябва да разглежда сценарий на неконтролирана миграция, защото това също може да стане предвид нестабилността в Близкия изток. Ние трябва да строшим този идеологически калъп, в който е затворен българският политически дебат и в който всяко различно мнение бива дамгосвано", допълни той.

Христов изрази опасения, че България може да бъде въвлечена в "чужди геополитически сблъсци". На въпрос защо смята, че краят на войната в Украйна няма да бъде благоприятен за Европа, и очаква ли победа за Русия, Христов отговори:

"А вие очаквате ли победа на Украйна? Погледнете сводките."

Според Христов трябва да се изчака разследването за атаките с дронове в Черно море, преди правителството да излиза с официална позиция. 

"Някой може ли да каже чии са дроновете? Ясно е, логично е, да са руски предвид ударените дронове", каза той, но допълни, че според него задействането на член 4 и 5 на НАТО е нещо, от което всички съюзнически страни се опасяват, и не би било в интерес на България, защото е стъпка в ескалацията на войната.

По повод протестите във Франция Христов заяви, че не е обнадежден, но ескалацията е била въпрос на време.

"Тази социална бомба тиктакаше във Франция от 20 години. Тя започна с така наречената "интифада" в предградията вследствие на един криминален случай през 2007 година. Ескалира до Движението на жълтите жилетки през 2017-2018 г. След това голямата битка за пенсионната реформа преди няколко години. И този взрив беше в някаква степен очакван", каза вицепремиерът.

По думите му унищожаването на обществени сгради в страната означава, че някогашните криминални случаи при предишни демонстрации вече са ескалирали до социален феномен.

"В очите на едни пролетарии в наши дни големият успех не е да се обедини, да се синдикатизира, да влезе в партия, да постигне обществен прогрес. Това, което беше идея на осъзнатия пролетариат от 80-те и по-рано. Днес хората са атомизирани и всеки се спасява поединично. За тях големият успех е да притежават въжделената марка, която ги класифицира като успели, която ги валидира като значими хора. Затова те нахлуват в тези бутици и всеки граби на Черен петък кой каквото може", каза вицепремиерът.

Христов не вижда общо между "Прогресивна България" и "Националния сбор" на Марин Льо Пен, които се очертава да извлекат дивиденти от безредието във Франция. Според него протестиращите в страната имат съвършено различни искания, но всички са недоволни от властта.

"Аз не виждам особено сродство между фронта на госпожа Льо Пен и "Прогресивна България", която е една нова формация и тепърва се дефинира идеологически. Аз бих казал, че във Франция голямата драма започна с това самоизолиране на елита спрямо проблемите на обществото", каза Христов.

Относно участието на мигранти в протестите вицепремиерът заяви, че Франция прави усилия за тяхната интеграция, но криминалната престъпност и сивата икономика успяват да гравитират около себе си жителите на предградията, което създава паралелна държава в орбитата на големите градове, далеч от досега на властите.

Според него няма опасност за подобно социално напрежение в България, защото имаме финансова стабилност и българското общество е по-монолитно езиково.

"Аз не съм привърженик на това дефицитът да бъде в строгите рамки на 3%. Ние ще се опитаме да бъдем в тези рамки. Той почти никъде в Европа не е в тези рамки, а представете в какви рамки ще е след тази вълна от вандализъм, която ще удари всички застрахователи в цяла Европа, особено във Франция", каза вицепремиерът.

Според него дефицитът се движи малко под очакванията, което било добре. Той заяви, че административната реформа е в ход, но не може "всичко да се върши едновременно" и че на управляващите им трябва време.

Според Христов "Прогресивна България" трябва да заеме позиция вляво от центъра. 

"Там са обществените очаквания. Твърде много партии са вдясно, включително някогашни леви партии минаха вдясно в периода на Сглобката. Ние трябва да заемем левия център", каза вицепремиерът.

Той заяви, че в партията се дебатира по въпроса, тъй като в нея има хора от "различни хоризонти", но образът ѝ вече се оформя. Христов не отговори към кое европейско семейство ще се ориентира ПБ, но каза, че то ще бъде "функция" от избора, който им предстои да направят.