Законопроектът на ГЕРБ-СДС за изменение и допълнение на Кодекса на труда бе отхвърлен, а с това и предложението 24 май вместо 3 март да е национален празник на България.

Националният празник остава 3 март. 

Идеята на бившите управляващи бе отхвърлена с 61 гласа "за", 63 "въздържал се"  и само 77 "за" - ГЕРБ, ДПС, 4 от ДБ и 1 от ПП.

Предложението 24 май да измести 3 март се появи в края на май. Тогава от ГЕРБ-СДС заявиха, че 24 май е денят, който в най-голяма степен обединява обществото.

Десислава Атанасова, която е вносител на законопроекта, заяви, че във времена на разделителни линии трябва да има кауза, която да ни обедини. По думите ѝ една такава кауза е българската писменост.

Предложението на ГЕРБ обаче не намери подкрепа нито сред опозицията, нито сред управляващите. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи тази идея като "притопляне на стари русофобски манджи". От ИТН също са против, а Благовест Белев от ПП заяви, че 24 май е един от малкото празници, за които има абсолютен консенсус в обществото, но не е редно той да се използва за поставяне на разделителни линии.

Последните промени в Кодекса на труда за 24 май бяха направени през декември 2020 г. Тогава парламентът окончателно преименува празника от "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" на "Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност". Тогава единствените критици на промяната бяха от БСП и отцепниците от партията. Основната теза на левицата бе, че промяната на името на 24 май не е в дневния ред на обществото, както и че премахването на славянската писменост от него чертае разделителни линии не само с руския, но и с други народи.