ДСБ: 9-и септември поставя началото на най-мрачния период за българската държавност

ПГ на „Демократична България“ почете жертвите на комунистическия режим с декларация, прочетена от парламентарната трибуна от заместник-председателя на ДСБ Йордан Иванов.

Той припомни, че на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България, а в нощта на 8 срещу 9 септември кабинетът на Константин Муравиев е свален с преврат. На власт е установено сталинистко правителство, което поставя началото на най-мрачния период в новата българска история.

„Чрез т.нар. Народен съд са произнесени 147 смъртни присъди срещу трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Цветът на нацията е разстрелян край безименна яма до Централните софийски гробища“, заяви Иванов.

По думите му комунистическата диктатура отнема свободата на българските граждани и обрича страната на икономическа разруха и пълна зависимост от Москва.

Иванов подчерта, че комунистическият режим е обявен със закон за престъпен, а Народното събрание е осъдило преврата от 9 септември 1944 г. Въпреки това БСП като пряк наследник на БКП не е намерила смелост да се покае, да осъди кървавото наследство на режима и да поиска прошка.

Той припомни и призива на ДСБ към президента Румен Радев от 2018 г. за изготвяне на цялостен исторически доклад за политическото насилие в България. Инициативата остана без отговор.

„Върху живата травма в колективната памет лесно се наслагват пропагандни внушения, експлоатира се носталгия и се съживяват исторически митове. Затова и близо 40 години след краха на комунистическия режим българският министър-председател си позволява да възстановява реториката от Студената война“, посочи Иванов.

„Историята показа ясно – без Кремъл Западна Европа просперираше, а под зависимостта на Кремъл Източна Европа изоставаше. Поклон пред жертвите на червения терор!“, завърши той.

Целият текст на декларацията: 

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Превратът, извършен на 8-ми срещу 9-ти септември, сваля от власт кабинета на Константин Муравиев, който към онзи момент вече е обявил война на хитлеристкия блок, нацистките войски на българска територия са обезоръжени и са започнати преговори със САЩ и Великобритания за излизане от войната. На власт е инсталирано сталинистко правителство, което започва да правораздава със закони-наредби. Една такава наредба-закон е Законът за Народния съд. За един ден на смърт са осъдени трима регенти, шестдесет и седем народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147. Цветът на нацията е разстрелян пред безименна яма от бомбардировките край Централните гробища.

Започва най-позорният и мрачен за българската държавност период в новата история.

Престъпната комунистическа диктатура отне свободата на българските граждани и унизи човешкото им достойнство, обрече държавата на икономическа катастрофа и на тотална политическа и военна зависимост от Москва. Европейският път на страната ни, предопределен още през XIX век от строителите на съвременна България, беше преграден със стена.

Народното събрание на Република България има оценка за тази дата и тя е осъдителна – с декларация на Тридесет и деветото Народно събрание от 9 септември 2004. Комунистическият режим е обявен за престъпен със закон, приет през 2000г. На 20 януари 2011 г. Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунизма. Върховният съд отмени присъдите на първи състав на Народния съд и реабилитира убитите с решение още през 1996 година. Българските демократи положихме огромни усилия в търсене на път към преодоляване на раните от политическото насилие в миналото и постигане на национално помирение.

В тези си усилия, останахме сами. За всичките години на прехода партията, пряка наследница на БКП, не събра смелост да се покае, не осъди кървавото си наследство, никога не поиска прошка. Показателно беше и мълчанието, което получихме в отговор на призива си към президента Радев през 2018 г. – под егидата на президентската институция да бъде събран екип от български историци и чуждестранни експерти, който да изготви цялостен доклад за историята на политическото насилие в България - от преврата срещу княз Александър Батенберг през 1886 г. до края на т.нар. „Възродителен процес“ през 1989 г.; да бъде постигнат консенсус за изучаването и еднозначното осъждане на това насилие в различните му проявления; да бъде утвърден официален национален ден в памет на жертвите; и да бъде намерено трайно конституционно решение, изключващо погасяването по давност на отговорността за престъпленията на авторитарната и тоталитарната власт срещу гражданите.

Днес, мисля, че по-добре можем да разберем защо. Върху живата травма в колективната памет е лесно да наслагваш пропагандни внушения, да експлоатираш носталгия, да събуждаш митологеми.

И може би затова, близо 40 години след краха на комунистическия режим, българският министър-председател си позволява да реставрира реторика от времето на Студената война. Период, завършил, без всякакво съмнение, съкрушително за Русия. Във всеки един момент от тези 45 години Европа, САЩ или това, което Радев и Кремъл наричат - „колективния Запад”, са били срещу СССР. Очевидно са могли без СССР. Без Кремъл Западна Европа е просперирала. С Кремъл - Източна Европа е изоставала. До днес Източна Германия не може да догони икономическото равнище на Западна. 

Поклон пред жертвите на червения терор!

Следете новините ни в :