Според вицепремиера Томислав Дончев ситуацията около сделката за ЧЕЗ е била разгорещена и истеризирана с участието на политически партии. 

Дончев коментира сделката за ЧЕЗ пред БНР. 

"Има страхове, има публични емоции, с които трябва да се внимава. Политиката със системното подклаждане на обществени страхове е неекологична, защото влезлите в обществото страхове не отмират за година или две. И дори някой, след година, две, три, четири или пет години да влезе в ролята на управляващ, може да се наложи да успокоява страховете, които сам е посял", каза той.

По думите му стъпката за влизане на държавата в сделката не е безспорна, но се е налагала, за да се намали напрежението.

"Никой от нас не може да се държи като чиновник, да вдигне ръце или рамене и да каже: „В крайна сметка ние нямаме каквито и да било възможности. Ние няма как по закон да влияем върху тази сделка.“ Такъв отговор не би бил удовлетворителен. По тази причина, малко или много извънредно, беше предприета подобна стъпка. Дали тя е безспорна – не, не е безспорна. Абсолютно откровен съм", коментира Дончев.

"Едно подобно решение, дори да се стигне до вариант, който предполага участие на държавата като съдружник, поставя всички останали български граждани, които са на териториите, обслужвани от другите енергоразпределителни дружества, в някаква степен неравнопоставено положение. Ако приемем, че държавното участие гарантира по-силен контрол и по-силни механизми за спазване на обществения интерес, защо това да е валидно само за една част от територията на страната? Аз мога да поставя и други въпроси, но ситуацията малко или много беше извънредна, нямайки други механизми държавата да се намеси и се боя, че това беше единствената стъпка", допълни вицепремиерът.

Разликата между 33 и 34% дялово участие на държавата е огромна, не би имало смисъл от по-ниско от 34% участие, защото то не би дало особени инструменти да се участва в процеса на вземане на решения, посочи още той.

Дончев коментира и въпроса за ремонта на оградата на границата с Турция. 

"Самите директиви позволяват, когато става дума за действия, свързани с националната сигурност - бедствия, аварии, кризи и така нататък, да се избягва обичайният режим на възлагане. Защото добре знаете, че една обществена поръчка в зависимост от това дали има или няма обжалване, може да се възлага в период между 3-4 месеца и една година. Когато става дума за кризисна ситуация е абсолютно несериозно да се чака една година", каза Дончев.

Дончев отговори и на въпрос за това дали България ще гони руски дипломати заради случая "Скрипал", както обяви "Гардиън".

"Този разговор в България, включително и по отношение на този злощастен, не знам как да го нарека, инцидент или нещо друго - ще ми се, когато всички разследвания приключат, да разсъждаваме на база доста по-конкретни данни, влизат в матрицата България кой кого люби страстно повече - Запада или Русия, което не е много конструктивен диалог, не само защото е емоционален. По принцип разсъжденията по матрица рядко са иновативни", каза вицепремиерът.

На въпрос имало ли е натиск България да гони дипломати той посочи, че не знае за такъв.

Дончев отговори и на въпроси за предстоящата среща ЕС - Турция във Варна. 

"Отношенията Европейски съюз - Турция, свързани с овладяване на мигрантския натиск, само и единствено и финансовите ангажименти на Европейския съюз или други ангажименти, или контекстът ще бъде разширен и ще се коментират и други въпроси, тоест отношенията Европейски съюз - Турция, но отвъд този конкретен проблем. Трудно ми е да направя прогноза. Това до голяма степен зависи от позициите, които ще заяви или които ще се опита да вкара като част от дневния ред турската страна", обясни вицепремиерът.

На въпрос подкрепя ли членството на Турция в ЕС Дончев отговори, че ако на този въпрос е можело преди 10-15 години да се даде еднозначен отговор, в днешните условия е несериозно да се отговори с "да" или "не".

Той поясни, че ЕС е много овладян по темата за разширяването и е коствало сериозни политически усилия темата за разширяването дори на Западните Балкани да бъде вкарана в политически оборот.

"Не забравяйте, че ако за една държава като България исторически, за едни държави като Западните Балкани членството в Европейския съюз няма особена алтернатива, съседна Турция има алтернатива. Тя или може да ориентира цялата си и външна политика, и партньорство, и икономическа политика в посока Европейския съюз, но тя има други опции. Поради чисто географски предпоставки, тя би могла да играе друга роля в Азия и не съм сигурен дали едната хипотеза не изключва другата. Така че в някаква степен този въпрос, поставен в момента по такъв начин, няма със сигурност същото звучене, каквото би имал преди 10 или 15 години, когато въпросът беше например дали Турция по отношение на членството ще напредва в преговорите, ще затваря глави и т.н. В момента нещата са в съвсем друга точка", коментира Дончев.

"Да си външна граница на Съюза е тежко и трудно, особено когато имаме външни кризи като например мигрантския натиск. От друга страна, България като член на Европейския съюз няма никаква полза в Европейския съюз да има държави, които не са готови за пълноценно членство", продължи той.

Още по темата

24/03/2018

Общество

България ще гони руски дипломати заради Скрипал, твърди Гардиън

21/03/2018

Политика

Парламентарната комисия за ЧЕЗ заработи, викат ДАНС и ДАР на следващото заседание

21/03/2018

Политика

Сделката на Гинка Върбакова с ЧЕЗ влиза в парламента

16/03/2018

Икономика

Нови разкрития: Офертата на Гинка не била най-високата за ЧЕЗ