Депутатите приеха на първо четене промените, инициирани от вицепремиера Валери Симеонов за регулация при поставянето на преместваеми обекти. 

Измененията са в закона на Закона за устройство на територията и предвиждат да се създаде схема за поставянето, която да включва какви трябва да са размерите и архитектурно-художественото оформление на павилиони, сергии, преместваеми търговски и увеселителни обекти. Общинските съветнищи могат да решат как ще изглеждат премиестваемите обекти и какви разбери ще имат, а главният архитект ще одобрява.

Проектът цели да се сложи и край на незаконните обекти. Идеята на Симеонов предвижда още разрешенията за поставяне на преместваеми обекти да се издават от главния архитект на дадено населено място. Това ще важи дори някой да иска да сложи павилион в частен имот.

Вицепремиерът предлага и разпоредба за търговските обекти, която определя колко могат да са високи и каква може да е площта им. Идеята е един обект да може да е 15 кв. м площ и да е висок до 3 мерта над прилежащия терен, а в един имот може да се разположат до три обекта, като се спазва действащия Подробен устройствен план на имота.

От партията на Валери Симеонов предлагат и нови правила за премахване на обекти без разрешения или неотговарящи на изискванията. Тези промени засягат основно заведенията по плажовете. Законопроектът предвижда ДНСКда следи дали правилата се спазват - дали преместваемият обект има вода, но не е свързан към канализацията и дали отговоаря на всички изисквания. Преложенито предвижда собствениците да имат срок от 3 дни, за да оспорят актовете за нарушения, а сроковете за премахване на обектите ще бъде съкратен.

Освен преложенията на вицепремиера, депутататите приеха още 4 законопроекта за промени в Закона за устройство на територията. Текстовете на Симеонов обаче бяха остро критикувани и се очаква между първо и второ четене да претърпят промени. 

Заедно с проекта на Симеонов одобрени бяха още четири изменения в сега действащия ЗУТ - на Министерския съвет, на ГЕРБ и на Обединени патриоти. Дебатът не бе пламенен поради факта, че тепърва всички тези изменения ще се разглеждат в комисии между първо и второ четене и вероятно изменени на места. Очаквано обаче най-много възражения имаше по проекта на Симеонов и депутатите му.

Разрешенията за поставяне на преместваеми обекти в даден имот, в това число и частен, вече ще се издават от главния архитект на всяка община след искане, предявено от собственика на имота, е записано в проекта на Симеонов. Пак главният архитект ще одобрява "схемата за поставяне, размерите, конструктивното решение и архитектурно-художественото оформление" на всички павилиони, сергии и други видове обекти. За целта се дава право на общинските съвети да изготвят наредба.

"Общината трябва да поиска сама от себе си разрешение да сложи премествяем обект. За да поставиш една будка за пуканки, трябва да преминеш през администрацията на министерството, за да стигнеш до министъра, за да подпише той заявление до общината, за да получиш разрешение", опонираха от левицата по този текст.

От ДПС заявиха, че ще подкрепят проекта, но ще настояват за изменения между първо и второ четене - най-вече по отношение на конкретните параметри за площ и височина на премествяемите обекти.

"Знаем защо се предлага този законопроект – заради по-големите градове по Черноморието, но трябва да имаме предвид, че в България има 176 по-малки общини, където тези обекти служат не само като търговски обекти, но и за други дейности. Например по време на избори имаме такива премествяеми обекти, които се използват за изборни секции. Те са над 15 квадрата и са по-високи от 3 метра. Или "ОКС", които снабдяват с хлебни изделия и други продукти населени места с по 20-30 души – те ползват такива обекти", посочи Танер Али от ДПС.

Всъщност в проекта на НФСБ изрично е посочено, че става въпрос за търговски обекти, каквито избирателните секции например не са.

Изключения от описаните правила ще има за преместваеми обекти по време на провеждане на обществени мероприятия.

"Продължаваме да централизираме властта, вместо да я децентрализираме. Ограничаваме местните власти да вземат самостоятелно решенията си и да преценяват на място какво разрешение да издадат и какво не. Нека заради бълхата да не изгаряме юргана – поговорката, която за съжаление през годините продължаваме да налагаме като държава към местните власти", посочи още депутатът от Движението.

Депутатите от НФСБ предлагат още промяна в регламента за премахване на обекти без разрешения или неотговарящи на изискванията, които ще важат без значение каква е собствеността на имота. Кметовете на общини ще трябва в срок от 3, а не от 7 дни да издават протоколи за отстраняването на поникнали сергии, павилиони, фургони, рекламни предмети и т.н. В случай че собственикът им е неизвестен - премахването ще се прави от и за сметка на общината, която след това може да си предяви възстановяване на сумите по реда на ГПК - ако собственикът стане известен, разбира се.

По-интересна е обаче частта за премахване на обекти, поставени без разрешение или в нарушение на правилата на територията на имоти - държавна собственост. Това се отнася най-вече за плажните капанчета и кафенета - поне ако се съди от предложените текстове. Плажовете са изключителна държавна собственост, а разпоредбите тук ще важат и за обекти, разположени на имоти със смесена държавна и частна собственост - тоест около плажове например.

Основанията за премахмане на преместваем обект са 9 на брой и освен за липса на разрешение, изтекло такова и т.н. заличаването може да става и ако обектът е снабден с вода, но не е включен в уличната канализация или във водопътна изгребна яма. Това се прави заради честите случаи от плажни заведения мръстите води да изтичат направо в... морето.

"Репресивният орган" в тези случаи ще е държавният строителен контрол (ДНСК). Собствениците на имоти ще имат 3-дневен срок за оспорят констативните актове за нарушение. Сроковете за премахване на обектите ще са съкратени, разходите по премахване ще са за сметка на собствениците на преместваеми обекти.

"ДНСК се занимава със сложни от правна гледна точка казуси, а не с такива според собствеността. С измененията на ЗУТ от 2012 г. контролът бе разделен според категориите строежи - тези от 1 до 3 категория контролира ДНСК, а по-леките - от 4 до 6 категория - общините", възразиха от левицата и дадоха заявка, че няма да подкрепят проекта.