Имаме балкански нрав и благодарение на него оцеляваме толкова години, но ми се струва, че е време да обединим този нрав така, че да направим една уникална регионална политика. Без развита икономика ще продължим да сме малки и апетитни заради географското си местоположение.

Това каза по време на Международната конференция „Балканите – за мир, сигурност, сътрудничество и партньорство“ бившият министър на икономиката Даниела Везиева, в която участваха представители на 8 балкански страни и бе организирана от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), Формум за балкатски транспорт и инфраструктура (ФБТИ) и Националната асоциация за международни отношения (НАМО).

Тя обясни, че в СИНПИ считат, че трябва да започне да се мисли за взаимно сътрудничество на Балканите през неправителствените структури. На политическо ниво има достатъчно подписани документи – и двустранни споразумения, и Черноморско споразумение. Въпросът е как работят те.

По думите на Везиева всички балкански страни имат почти еднакъв икономически профил и той е промишлено-аграрен, като с превес в повечето брутни вътрешни продукти са услугите, което води до ниската добавена стойност.

Тя постави и въпроса не е ли време да се направи една отворена платформа, чрез която да се партнира в земеделието, да се мисли за общи инвестиционни пакети така, че балканските страни да разпределят помежду си най-силните места, в които могат да работят. Това да се пакетира като нещо цялостно, което може да отговори на съвременните предизвикателства.

Според проф. Иван Данов транснационалните магистрали на Балканите са основа за икономически растеж на нашите територии.

„Забавянето на отварянето на Шенгенското пространство за Румъния и България, от което следва, че Гърция няма сухопътна връзка с Европейския съюз, цели забавяне на икономическия растеж на балканските страни“, категоричен бе проф. Данов и допълни, че географско местоположение, свързано със световните икономически проблеми, реално е обективна предпоставка за нашето развитие.

По думите му е време да опровергаем битуващото мнение, че Балканите са по-изостанала територия, различна по производителност от останалите части на Европа. Още повече че имаме изключително положителния пример в това отношение през последните години на Турция и Румъния.

„Необходима е координирана концепция за основните точки на свързване на страните от Балканския полуостров. Това изисква междуправителствена комисия, съставена от икономисти, специалисти по транспорт и транспортни проекти, която да изработи генерален план на магистралната транспортна мрежа на Балканите“, убеден е бившият министър на инвестиционното проектиране.

Доц. д-р Николай Цонков счита, че в пограничните територии в трансграничните региони, какъвто например е Дунавският регион, които са най-слабо населени и най-силно изостанали, всъщност е и резервът, към който трябва да се ориентираме – да наситим тези територии икономически, демографски, дори да развием културните връзки.

„Добре да се насочим към инфраструктурно, индустриално, екологично, туристическо, енергийно осигуряване. Всичко това ще засили връзките между държавите и ще осигури така необходимата ни транспортна и икономическа свързаност“, каза доц. Цонков.

Той постави и въпроса да нуждата от трансгранични клъстери и трансгранични бизнес инкубатори.

„Тук виждам важното място на неправителствените организации, на гражданския сектор и на така напречените европейски териториални групи за сътрудничество“, изтъкна Николай Цонков.