Guns'N'Roses? Използвай илюзията си, за да ги видиш

Въпроси като: "Загубил ли си е Аксел гласа?", "Добър ли е звукът на концерта?" и "Guns същите ли са без Слаш и Изи?" ни най-малко не вълнуваха 90% от близо 20-те хиляди, които вчера в транс изгледаха концерта на Guns'N'Roses на стадион "Васил Левски" в София. Толкова много хора толкова дълго бяха чакали може би последната велика група, която не беше идвала у нас, че дори Аксел само да беше излязъл на сцената и дума да не беше казал, пак щяха да си направят купона. Use Your Illusion ("Използвай илюзията си") е четворният албум на Guns'N'Roses от 1991 година. След него групата няма нищо смислено, но той е толкова велик, че има способността да връща времето назад. Много от момичетата на вчерашния концерт, сега 30-ина и няколко годишни, които не спряха да пеят нито за миг песните на Guns, го правеха по-добре от самия Аксел. Но едва ли са му се разсърдили, защото макар и поостарял и останал без глас, събрал около себе си музиканти, които са на светлинни години от Слаш и Изи, все пак някак си успя да им върне илюзията, че са на 14. Сетлистът: 01. Chinese Democracy 02. Welcome to the Jungle 03. It's So Easy 04. Mr. Brownstone 05. Sorry 06. Rocket Queen 07. Estranged - Richard Fortus Guitar Solo (James Bond Theme) 08. Live and Let Die (Paul McCartney & Wings cover) 09. This I Love 10. Motivation (Tommy Stinson song) (Tommy Stinson on lead vocals) - Dizzy Reed Piano Solo (Baba O' Riley) 11. Street of Dreams 12. You Could Be Mine - DJ Ashba Guitar Solo (Mi Amor) 13. Sweet Child O' Mine 14. Instrumental Jam (Another Brick in the Wall, Pt. 1-2) - Axl Rose Piano Solo (Goodbye Yellow Brick Road / Someone Saved My Life Tonight) 15. November Rain - Bumblefoot Guitar Solo (Pink Panther Theme) 16. Don't Cry 17. Whole Lotta Rosie (AC/DC cover) 18. Civil War 19. Knockin' On Heaven's Door (Bob Dylan cover) 20. Nightrain Бис: - Instrumental Jam 20. Madagascar 21. Better 22. Instrumental Jam 23. Paradise City Chinese Democracy минава набързо. Истинското начало е Welcome to the Jungle. Звукът не е добър. It's So Easy едва се различава. Когато Аксел внезапно спира концерта, първата мисъл е, че е заради лошия звук и ще иска корекция. Не - причината е, че в публиката са се сбили. С водопад от думи Аксел обяснява, че на негов концерт няма да позволи каквото и да било насилие. По-странна от миролюбието му е скоростта, с която говори. Екраните до сцената, които при предишните групи даваха лицата на музикантите в едър план, са угасени. Няма смисъл фенките да видят, че времето не е пощадило лицето на един от най-красивите певци в рока. Но при Estranged, Live and Let Die, You Could Be Mine и особено при Sweet Child O' Mine, убеден съм, те са видели онзи рижав дългокос Аксел с белите къси панталонки, по който са въздишали преди 20 години. За да не се претоварва гласът на Аксел, сетът е разтегнат с доста инструментали. Пианото, с което Аксел прави кавър на Пинк Флойд, звучи леко еклектично. Но ние си знаем, че щом е седнал зад пианото, съвсем скоро ще започне November Rain и нея чакаме. Поредицата от  Don't Cry, Civil War и Knockin' On Heaven's Door е разделена от кавъра на AC/DC Whole Lotta Rosie и това е пикът на концерта. Аксел успява да измъкне 110% от магията, която е останала в гласа му. Бис след такъв връх изглежда нереален, но ето че идва и то цели 4-5 песни. След Paradise City следват дълги поклони,  а дежурното признание каква fuckin' готина публика сме, изглежда съвсем истинско.