Guns'N'Roses? Използвай илюзията си, за да ги видиш

Последна промяна на 09 юли 2012 в 13:33 2654 2

Guns N' Roses, Снимка: darkside.ru
Guns N' Roses, Снимка: darkside.ru
Въпроси като: "Загубил ли си е Аксел гласа?", "Добър ли е звукът на концерта?" и "Guns същите ли са без Слаш и Изи?" ни най-малко не вълнуваха 90% от близо 20-те хиляди, които вчера в транс изгледаха концерта на Guns'N'Roses на стадион "Васил Левски" в София. Толкова много хора толкова дълго бяха чакали може би последната велика група, която не беше идвала у нас, че дори Аксел само да беше излязъл на сцената и дума да не беше казал, пак щяха да си направят купона. Use Your Illusion ("Използвай илюзията си") е четворният албум на Guns'N'Roses от 1991 година. След него групата няма нищо смислено, но той е толкова велик, че има способността да връща времето назад. Много от момичетата на вчерашния концерт, сега 30-ина и няколко годишни, които не спряха да пеят нито за миг песните на Guns, го правеха по-добре от самия Аксел. Но едва ли са му се разсърдили, защото макар и поостарял и останал без глас, събрал около себе си музиканти, които са на светлинни години от Слаш и Изи, все пак някак си успя да им върне илюзията, че са на 14. Сетлистът: 01. Chinese Democracy 02. Welcome to the Jungle 03. It's So Easy 04. Mr. Brownstone 05. Sorry 06. Rocket Queen 07. Estranged - Richard Fortus Guitar Solo (James Bond Theme) 08. Live and Let Die (Paul McCartney & Wings cover) 09. This I Love 10. Motivation (Tommy Stinson song) (Tommy Stinson on lead vocals) - Dizzy Reed Piano Solo (Baba O' Riley) 11. Street of Dreams 12. You Could Be Mine - DJ Ashba Guitar Solo (Mi Amor) 13. Sweet Child O' Mine 14. Instrumental Jam (Another Brick in the Wall, Pt. 1-2) - Axl Rose Piano Solo (Goodbye Yellow Brick Road / Someone Saved My Life Tonight) 15. November Rain - Bumblefoot Guitar Solo (Pink Panther Theme) 16. Don't Cry 17. Whole Lotta Rosie (AC/DC cover) 18. Civil War 19. Knockin' On Heaven's Door (Bob Dylan cover) 20. Nightrain Бис: - Instrumental Jam 20. Madagascar 21. Better 22. Instrumental Jam 23. Paradise City Chinese Democracy минава набързо. Истинското начало е Welcome to the Jungle. Звукът не е добър. It's So Easy едва се различава. Когато Аксел внезапно спира концерта, първата мисъл е, че е заради лошия звук и ще иска корекция. Не - причината е, че в публиката са се сбили. С водопад от думи Аксел обяснява, че на негов концерт няма да позволи каквото и да било насилие. По-странна от миролюбието му е скоростта, с която говори. Екраните до сцената, които при предишните групи даваха лицата на музикантите в едър план, са угасени. Няма смисъл фенките да видят, че времето не е пощадило лицето на един от най-красивите певци в рока. Но при Estranged, Live and Let Die, You Could Be Mine и особено при Sweet Child O' Mine, убеден съм, те са видели онзи рижав дългокос Аксел с белите къси панталонки, по който са въздишали преди 20 години. За да не се претоварва гласът на Аксел, сетът е разтегнат с доста инструментали. Пианото, с което Аксел прави кавър на Пинк Флойд, звучи леко еклектично. Но ние си знаем, че щом е седнал зад пианото, съвсем скоро ще започне November Rain и нея чакаме. Поредицата от  Don't Cry, Civil War и Knockin' On Heaven's Door е разделена от кавъра на AC/DC Whole Lotta Rosie и това е пикът на концерта. Аксел успява да измъкне 110% от магията, която е останала в гласа му. Бис след такъв връх изглежда нереален, но ето че идва и то цели 4-5 песни. След Paradise City следват дълги поклони,  а дежурното признание каква fuckin' готина публика сме, изглежда съвсем истинско.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.07 2012 в 14:35

И аз, и дъщеря ми бяхме от пищящите фенки - аз малко повече. Това е групата за моето поколение, която дойде с глътката свобода и танца на хормоните. Страхотен купон, чудесна организация на концерта. Сега остава и Слаш да дойде да ни посвири някой ден.

09.07 2012 в 14:10

Аз слушах концерта от спалнята си в квартал Хаджи Димитър, не бих казала че съм луда фенка, харесвам умерено групата, Чуваше се добре, от песента Новембър рейн нататъка, разпознаваеми добре изсвирени китари приличен саунд. Усещането Гънс да ти свирят под прозореца беше приятно - звучеше като Гънс - това, че музикантите били други не се усети фрапантно.
Поздрави за статията!