Боите на Якимов се разливат под контрол*

Последна промяна на 05 март 2012 в 13:02 1017 0

Платно от изложбата
Платно от изложбата "Къмпинг".
Абстрактното изкуство не подтиква веднага да започнеш да говориш. Известно време те държи мълчалив и ето сега в момента правя усилие за да започна да пиша. Ако не се насиля, съвсем спокойно мога да гледам тези картини и да си мълча. Абстрактната живопис стои по естеството си близо до музиката и до поезията, не предполага обезателно словоизлияния. А и голямата прецизност, контрол и дисциплинираност на образите по тези стени респектира и някак не ти се дрънкат глупости. Но няма как... Ташизмът на Кирил Якимов е прецизен. Виждали сте екстравагантни ташисти как льоскат кофи с боя по стените. Всъщност нямам нищо против спонтанноста, но ценя повече прецизността на Якимов. Неговите петна се разливат под контрол. Без да липсва внезапността и екпресията, естетическите и етичните /бих казал/ – чисто човешки и художнически търсения и послания, са деликатни и отговорни. Няма кофи. Но драма има. Тези творби са драматични и по отделно и още повече – общо, така подредени, като цяло те се превръщат в симултанна сцена. Абстракционизмът дава най- късия път към драмата. Вълнуващите образи ни говорят директно. Никакви разпознаваеми конкретности не ни трябват за посредник. Аз ясно различавам бялото и черното, лекото, чистото и тежкото... Тези творби, разбира се, съвсем не са еднозначни . Можеш дълго да стоиш и да им се чудиш. Можеш да го правиш съвсем мълчаливо, искам да кажа вътрешно мълчаливо, а може и да се отприщи цяла лавина от асоциации. Това изкуство съвсем не е някакво екзотично птиче, някакъв ендемитен югоизточен вид. Напротив, намираме се в основния поток на Божието творение. Това не е някаква изненадваща завъртулка от съмнителната теория на еволюцията. Това изкуство се намира вътре в потока и е част от най-сериозната и най-висока традиция на абстракционизма. Пред нас е несъмнен принос към естетическите търсения на абстрактния екпресионизъм, към един от най-важните и смели процеси в цялата западна културата на изображението от към средата на 20-ти век до сега. Разбира се информелът е само общото, а изкуството на Кирил Якимов е напълно оригинално и не може да се сбърка с никое друго. Това всъщност е характерно за абстракционизма. Тука индивидуалността е по-ярка, отколкото в миметическото изкуство. Абстракционизмът има дори героичен ореол, защото беше преследван в нашата част на света. Антимеметизмът, информелът бяха наричани вражеска диверсия „ безо/бразност и безобра/зност”, страшен антикомунизъм. Чак ми е приятно да си спомням, особено стоейки между тези платна. Виждам от какво ги беше страх другарите по културата. Страхът е от Въображението, от свободното и смело Търсене, от Отхвърлянето на безмисленото лъжливо подражание, от достойната и задълбочена Независимост на Изкуството. Хубав е този техен страх. А най-хубаво е, че е напълно основателен. Това е рисуване на жеста - action painting. Спонтанно е, като спонтанността е премерена и удържана. Чувството е вътре, а не навън. Не се излива гейзер от боя. Самата техника не се демонстрира. Как точно е пренесена материята върху платното не е ясно и това е поредно предизвикатество към въображението. Актът на творчество не е ексхибиционистично демонстративен. Остава скрит, таен, интимно съкровен. Тези картини не са само форма. Те са жест, акт - думи и действие. Спонтанността е увличаща. Тука сме заедно и едновременно. Това е перформънс , хепънинг. Ходя тука, зяпам насам –натам, фантазирам, откривам сюжети, чувам въпроси, пардон, виждам. За мене това е случка. Аргесията, експресията на ташизма ми въздействат без да ме заливат. Експресията е удържана естетически и ще повторя - етически удържана. Искам да кажа, че чувствам и своята позиция защитена предвидена и обезпечена. Кирил Якимов не е скромен, но е деликатен, дори нежен. Той не е някакъв гамен – цапач. Нямам нищо против гамените и цапачите. Даже напротив – изкуството има право да маца, да гаменства. Защо не ? Таше/ значи петно, може да е и леке. Но това тука не е. Ако таше/ значи леке, живопистта на Якимов е антиташизъм. Неговото изкуство не цапа. То ни чисти! ------------------------------------------------------------------------------------------------ *Васил Василев, критик, издател и мореплавател