Quantcast

Стихове от времето, когато Волен беше поет

OFFNews Последна промяна на 13 януари 2014 в 13:51 21905 32

Младият Волен Сидеров. Снимката е от предизборния му плакат, за изборите през 1990 г., както и Лютви Местан е кандидат за депутат от СДС.
Младият Волен Сидеров. Снимката е от предизборния му плакат, за изборите през 1990 г., както и Лютви Местан е кандидат за депутат от СДС.

Преди да стъпи на политическата сцена, лидерът на "Атака" Волен Сидеров е познат сред колегите си журналисти и като поет.

В 1 брой на списание "Време" през ноември 1989 година се появява неговата поема "Автобиография", която е публикувана и в онлайн изданието на в. "Култура."

Според вестника "Време" е "независимо списание за обществен живот, литература и изкуство", циклостилно издание на Волен Сидеров, съставител, редактор и автор на много от текстовете вътре. 

Ето и текстът на поемата: 

Срамувам се от майка си и от баща си - дребни чиновници
и редници на Партията - голямата ядачка на души.
Израснах в малкия патриархален рай на тяхното
страхопочитание
- в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка
с пречупена във лакътя ръка
РАПОРТ ДАДЕН!
Веднъж в блъсканицата за кифли (от 5 стотинки)
в училищната лавка
тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата -
едно момиче с меки форми.
Усетих странна сладост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено -
тълпата, тоест колективът ме оформяше...
Няколко години след това бях вече оформен онанист.
В града на анархистите
растях все по-дисциплиниран,
по-само-жив и не-уверен,
не-ориентиран,
не-комсомолец,
не-конформист,
не окосмен космополит.
Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена.
И те ме обичат.
Няма никога да захапя зърната на гърдите им.
Защото съм посаден
в пустинята, а те са в друго измерение.
В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива,
сякаш никога не е било.
Произхождам от семейство на хора.
Баща ми се увличаше от аритметика.
Опита се да реши следната задача:
СРАВНИТЕЛНО СОБСТВЕНО МИСЛЕНЕ
плюс СЛУЖБА НА ПАРТИЯТА = ИНФАРКТ
и умря от отговора му
точно на 50 години.
Достатъчно му е.

Във този не-живот
постигнах максимума
за мислопрестъпник:
Трийсет и три години...
Истина, истина ви казвам:
Чудо просто няма да има...
Подарявам материалното си тяло
и всичките си органи
на компетентните органи,
на общинските власти,
на регистъра,
на министъра,
на кадастъра...
Тъй като ме чака път
ад астра...
А края да се намери не е мъчно
И криминални за отстрани не липсват...
Горното написах саморъчно
и за верността му се подписвам:
Волен Сидеров

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.01 2014 в 13:07

колко много комплекси, незадоволеност и подтиснатост.резултатът е налице.Болното му его сега си го задоволява с млади секретарки, които пишат книги за него. срама и подтиснатостта са избили в агресия и самодоказване.Чувството за жертва и героизъм си е силно и сега- той се мисли за Исус.Извращенията на комунизма- душевни и социални, ще преследват българите още дълги години.

16.01 2014 в 09:48

Мммм,май не е от най-талантливите?!

15.01 2014 в 23:49

Малеееееееееееее, добре, че Господ не му даде на туй да се размножава! Щяха да напъплят из държавата дребни, продажни, кресливи и истерични гномчета.

15.01 2014 в 18:28

Чикибоец пръв, комплексиран, нещастен, агресивен, почернял в душицата си... която душица може и да е търсела истината, все пак искал да стане богослов... Ама много отдавна се е заблудил, объркал е пътеките и нема връщане за него, не. Което е тъжно. Само санаториум му се препоръчва. Силна храна, край на белото и алкохола, далече от величаещите го курви.

15.01 2014 в 10:59

Това е героят от "Приказка за стълбата" на Смирненски или прероденият Фауст:-
"Срамувам се от майка си и от баща си - дребни чиновници
и редници на Партията - голямата ядачка на души... ...Подарявам материалното си тяло
и всичките си органи
на компетентните органи...
...Горното написах саморъчно
и за верността му се подписвам:
Волен Сидеров"
Когато фактите говорят и боговете мълчат!

14.01 2014 в 23:05

Смел, пише се израснах, не се изказвай неподготвен :)

14.01 2014 в 21:14

ИзрасТнах се пише с Т! Прос си беше Волен, прост си и остана.
А това за захапването на зърната ме подсеща за оная му снимка със статуята.

14.01 2014 в 11:18

Ми той значи винаги си е бил така.
Не е като да му е гръмнал бушона напоспедък.

14.01 2014 в 01:59

Страхотно е! Жалко, че не си е останал поет!

13.01 2014 в 23:36

Мдам явно въпросния е проблема на държавата . Разбираемо е защо нещата за които крещи от трибуните си не хересват на едни хора и от там става най-големият проблем на държавата .