Законопроект за изключването. Ограничаването на ''чуждестранните агенти'' за работа с уязвими групи ще ощети милиони

„Истории за доброто“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. - www.activecitizensfund.bg

Красимир Крумов 04 април 2023 в 10:24 3857 0

Снимка Getty Images

В много случаи неправителственият сектор, подпомаган от донори от чужбина, е единствената пречка пред социалното изключване на представителите на уязвимите групи.

През октомври 2022 година, в края на работата на 48-то Народно събрание, лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов от името на парламентарната група внесе законопроект за „Закон за регистрацията на чуждестранните агенти“, в който се прави опит в българския правен мир да се дефинира „чуждестранен агент“ и да се регламентира дейността на физическите и юридическите лица, които биха попаднали в квалификацията за чуждестранен агент и свързани с него лица. 

В предложения от тогавашните депутати проектозакон в голяма степен е вградена философията за разбиране на чуждестранния агент, приложена в законодателството на страни, които не биха могли да бъдат образци за демократическо устройство или пример за спазване на правата на гражданите, в частност руското разбиране и руското законодателство, свързано с т. н. чуждестранни агенти.

В отделен текст разгледахме отражението на заложените в проекта идеи върху медиите и издателствата и сравнихме предложенията с европейската и световната практики в това отношение. На втори план остана един съществен проблем, заложен в чл. 11 на глава III от Законопроекта на възраждане, който регламентира взаимодействието на НПО и в частност обявените за чуждестранни лица с общинските и държавни институции, заведения и центрове, свързани с предоставянето на образователни, социални или здравни услуги и грижи за лица, най-често в неравностойно положение.

Неправителствените организации с чуждестранно участие или финансиране при днешното състояние на българското общество и държава играят важна роля в оказването на помощ, услуги, съдействие и грижи за деца, лица в неравностойно положение, болни и други в България. Тези организации могат да предоставят финансова помощ, експертно знание и опит, както и техническа и логистична подкрепа на местните неправителствени организации.

В чл. 11 ал. 1 от закона се предлага:

„На чуждестранните агенти и свързаните с тях физически лица се забранява да извършват дейност в държавни и частни детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие, регистрирани по Закона за предучилищното и училищното образование, в държавни и частни университети, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация и създадени при условия и по ред, определени от Закона за висшето образование, в здравни и болнични заведения, в социални домове и в обекти на министерството на вътрешните работи и министерството на правосъдието, както и в БАН.“

В ал. 2 на същия член въвеждането на ограничения продължава:

„На чуждестранните агенти и свързаните с тях физически лица се забранява да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет, да участват В обществени поръчки по държавни и общински договори, да участват в проекти на държавната и местната власт и да извършват оценки на въздействието върху околната среда.“

На практика това означава всички неправителствени организации, които към момента заместват липсващата поради кадрови, финансови или организационни проблеми подкрепа от държавата и общините, да преустановят съвместните дейности с училища, учебни центрове, здравни заведения, хосписи, културни домове, дневни центрове за хора с увреждания и прочие. В много случаи, макар и подпомагани от държавата и общините, тези НПО са гръбнакът на предоставяните услуги и грижи и са препятствие пред социалното, здравно и образователно изключване на уязвимите социални групи.

В мотивите към законопроекта на „Възраждане“ вносителите не крият истинските намерения, които стоят зад приемането на един подобен закон. И от техния прочит може да се направи изводът, че прилагането на закон в този вид не обслужва обществения интерес като цяло, а идеологическата доктрина, заложена в предлагания политически продукт, брандиран като „Възраждане“.

Това в частност включва създаване на негативен образ на „чуждия“, който идва у нас със собствен интерес. Самите вносители твърдят, че „организациите, създадени въз основа на правото на сдружаване, са проява на обществена самоорганизация, а тяхното функциониране допринася за демократичния контрол и обществения дебат. Всички тези лица и организации играят ключова роля при формирането на общественото мнение“. Само по себе си това твърдение е вярно, но проектозаконът цели ограничаване и недопускане на виждания за общественото устройство, съвременните ценности и хуманизма, различни от тези на вносителите.

Според „Възраждане“ „подпомагането, получено от неизвестни чуждестранни източници… може да бъде използвано за прокарване на собствените интереси на чуждестранни групи по интереси посредством общественото влияние на тези субекти физически лица и – организации (...).“

Цялостното поведение на формацията, предложила проекта дава основание да се направи обосновано предположение, че Законът не цели предпазване или защитаване на интересите на обществени и социални групи от българското общество и обществото като цяло, а стигматизация на субекти, свързани или сътрудничещи си с чужди хуманитарни, социални или държавни структури, които могат да предложат политики и практики, различни от тези на „Възраждане“; адресиран е срещу НПО, на които са чужди явления като национализъм, ксенофобия и нетолерантност. С други думи – елиминиране на конкурентни социални, обществени и дори идейни възгледи под флага на защита на националните интереси.

И към днешна дата неправителствените организации с чуждестранно участие или финансиране трябва работят в рамките на законите и регулациите на България, в частност Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за висшето образование, Закона лечебните заведения, Закона за закрила на детето и др. и в практиката си сътрудничат с местните организации в изграждането на стратегии за устойчивост на дейността си в дългосрочен план с интегриране в утвърдените за това общински планове.

Фондация "Open Space" има десетки, ако не стотици, инициативи и проекти ориентирани към младите хора, различни целеви групи от обществото и уязвими общности. Пепа Пенева, председател на УС на фондацията, казва, че наред с реализацията на проекти, финансирани по линия на Европейския съюз, донори на организацията в различни инициативи са били чужди посолства, както и културните институти на други страни у нас. 

"Направихме (тогава бяхме с друго име) фестивал в Родопите, за етноджаз музика и музикантски обмен с финансово подпомагане от едно от посолствата в София. Това беше проект, който позволи на нашите музиканти да осъществят контакти със свои колеги в чужбина и за развитие на културния туризъм. Фестивалът привличаше гости, които идваха специално заради него, съответно изхранването на всички тези хора оказваше влияние и върху местното население и туризма в тяхното населено място. През този фестивал наши музиканти имаха възможност да създадат контакти, нещо, което държавата нито има финансов, нито друг ресурс да им осигури. След това се представяха на форуми и фестивали. При липса на национално финансиране за такъв вид проекти, ако отпадне помощта от чужди донори, потърпевши ще бъдат всички - и музикантите, и местните, които ги подслоняват и изхранват", коментира пред OFFNews Пепа Пенева.

За по-малки организации в провинцията стигматизирането на НПО с чуждо финансиране като чуждестранни агенти освен, че ще ги отстрани от работа в сферите, в които реализират дейност, при пободен натиск биха могли изобщо да откажат да се регистрират и да предпочетат да прекратят работата си, за да не бъдат заклеймявани или етикирани в малките населени места като "чужди".

Какво би станало?

Ако в резултат на драстични изменения в политическата конюнктура или при някакъв преврат на съзнанието все пак се стигне до приемането на закон във вида и духа на предложения от "Възраждане" това би имало редица негативни последствия. 

На първо място би била ограничена свободата на изразяване на организациите и би било нарушено правото им да работят в области, където имат доказани знания и опит. Да си припомним, че без външна помощ не би могла да бъде извършена деинституционализацията на детската грижа и закриването на домовете за деца.

Второ, забраната може да доведе до недостиг на експертиза и знания в съответните области. Много от НПО са специализирани в конкретни сфери като здравеопазване, образование, социални грижи и други, и често работят в сътрудничество с държавни институции, за да подобрят качеството на предоставяните услуги. Ако им бъде забранено да работят, това може да доведе до недостиг на необходимата експертиза и знания, които да бъдат заменени с по-слаби алтернативи. Днес разпитът на дете, жертва на престъпление или свидетел на престъпление в т. н. синя стая е стандарт в досъдебните производства и процесуалните действия, свързани с малолетни и непълнолетни, но през 2008 година, когато магистрати и полицаи не знаеха значението на това словосъчетание инициативата за тяхното изграждане у нас беше на неправителствения сектор (Института за социални дейности и практики, ИСДП) с използване на тяхната експертиза и опита на чуждестранните им партньори.

Трето, забраната може да има неблагоприятен ефект върху общественото здраве, образованието и социалното благосъстояние. Мнозина от тези НПО предоставят важни услуги, които помагат на деца, болни, бедни и уязвими групи от населението. Ако им бъде забранено да работят (а лишени от финансовата подкрепа те не биха могли да работят), това може да доведе до намаляване на качеството на предоставяните услуги и дори до прекъсване на някои от тях.

Колко ще са засегнатите? 1 милион? В първия момент и ние реагирахме с недоверие към подобна цифра, а тя е само в един сегмент, този, който работи с жените жертви на насилие и ги подпомага. Приблизителното число ни казва културологът Гергана Куцева от фондация "Български фонд за жените", в скоби, един от големите трънове в окото очите на "Възраждане" и близки до тях по начин на мислене общности. Потърпевшите от прилагането на подобни практики, смята тя, няма да са един и двама, имената ще са милиони. "На практика, ние сме най-големият донор на организациите, които работят срещу насилието на жени, над 1 милион българки са жертви на такова насилие. Няма държавни или общински институции, които да се занимават с това, нещо повече, най-добрият модел на този тип социални услуги е, и международните стандарти препоръчват това, да се отдават на НПО. Освен че знаем - държавата не е добър стопанин, не може органът, който предоставя услугата едновременно да е изпълнител и контролиращ.

Чуждестранният агент вика "дръжте чуждестранния агент!"

"Идеята за законопроект като този на "Възраждане" е директен удар срещу цялото гражданско общество, защото България не дава финансиране за гражданското общество. Има един много малък фонд от 400 хиляди лева на министерството на правосъдието за доставчиците на услуги за жертви на насилие и на извършителите. Това е в нашата сфера", казва в разговор за OFFNews Гергана Куцева. Ако бъде приет, ще лишим от базисни услуги крайно нуждаещи се граждани, за които се грижат само НПО.

"Фондация „Български фонд за жените“ е донор на над 100 и повече организации от България по места, за които ние сме често единствен или най-голям донор. Това означава, че най-активните организации, които се борят за права на маргинализирани групи, малцинства, бежанци, за които няма как да бъдат набрани от частни дарители средства, ще бъдат унищожени", коментира представителката на активно работещия неправителствения сектор. Много други организации също предоставят грантове.

Всяка година, Гергана не помни колко години назад, в парламента народните представители планират в държавния бюджет 1 милион лева за гражданското общество, но тъй като липсва механизъм за тяхното разпределяне, парите никога не се усвояват и се губят. "Преди една година правителството на Кирил Петков най-сетне създаде и беше конституиран Съвет за развитие на гражданското общество и започна работата му, но все още няма механизъм за разпределяне на финансовите средства", разказва Гергана Куцева.  

Защо го прави "Възраждане"? Гергана Куцева не подбира изрази, с които да е дипломатична или деликатна. "Причината е, че "Възраждане" са чуждестранният агент. Този закон пряко копира закона, който въведе Русия, всички те ("Възраждане", б. р.) гледат да ни лишат от ценностите на ЕС и да ни приобщят към орбитата на една тоталитарна държава. Вместо да сме развито и проспериращо гражданско общество. Гражданското общество е това, което упражнява контрола върху институциите, върху това как управляват общите блага", категорична е активистката на "Български фонд за жените".

Гергана Куцева визуализира и още един проблем: "В момента общите благата са парцелирани и са в услуга на олигархията. На малък кръг от олигархични фигури, които се облагодетелстват от общите блага. Гражданските организации и свободните медии - това е удар срещу тях". 

Чуждестранни инвестиции в гражданското общество

На средствата, които идват у нас от чуждестранни донори, Гергана Куцева гледа като на инвестиции в България, като на инвестиции в гражданското общество. "Даваме (фондацията, б. р.) пари за борба с домашно насилие, за борбата за качеството на въздуха, за уязвимите групи, сега за бежанците в Украйна, подкрепяме гражданското общество по основополагащи теми, по които държавата нищо не прави. Говорим си за чуждестранни инвестиции и как привличаме с привличането на инвестиции. А това са чуждестранни инвестиции. Донори като нас привличат тези средства и ги разпределят в България. Ние, не фигуративно казано, осигуряваме инвестиции и защитаваме с името си и контрола как се изразходват. Ние контролираме тяхното изразходване по най-прозрачния и смислен начин", категорична е Гергана.

Ще обезкърви НПО-тата

Новият законопроект в този му вид би „обезкървил“ НПО-тата откъм членове и донори. Изискването за деклариране на имуществото – както това са длъжни да правят висшите държавни служители – без съмнение би отблъснало много членове на управителни органи. Много от тях биха се замислили сериозно дали да влязат в такъв орган, ако те и роднините им трябва да декларират надлежно движимо и недвижимо имущество, както и да обявяват това при други обстоятелства – като например при сключване на договори, попълване на банкови документи и пр.

Пари от роднини в чужбина

От друга страна, законопроектът прави „чуждестранни агенти“ всички България, получаващи пари от родни в чужбина – масов случай при високите нива на емиграция. Такава на практика се явява и държавата, която получава по международни договори средства от страни извън ЕС – като напр. от Европейското икономическо пространство.

Ниският праг

Прави впечатление и фрапиращи ниският праг, който „Възраждане“ предложи – „агенти“ са всички, получили над 1000 лева от чужбина. Дори в Унгария, където подобрен закон действа, прагът е десетки пъти по-висок – 20 000 евро.

Къде го има това?

Както вече споменахме в началото, въвеждането на ограничение на принципа на "чуждестранния агент" не е българско изобретение, а отразява челния опит на страни с недемократично устройство и в частност Руската федерация, макар Русия да не е единствената, която прилага подобно законодателство по подобен начин и с подобни мотиви. В списъка "не прави като тях" може да се включат още Китай, Индия и Малайзия. В изброените страни също е забранена работата на НПО с финансиране от чужбина в социалната, здравната и образователната сфери под предлог, че тези организации са "чуждестранни агенти", които могат да подкопаят националната сигурност или да нарушат суверенитета на държавата.

С приетия през 2012 година в Русия закон за чуждестранните агенти беше забранено на НПО с чуждестранно финансиране да работят в училища, болници и други места, където могат да бъдат обработвани лични данни. 

В Китай също има забрани за НПО с чуждестранно финансиране да работят в училища, болници и други подобни места. През 2017 година китайското правителство прие законодателство, което задължава НПО да се регистрират при правителствен орган и да работят само в определени области, които са одобрени от правителството.

Закони, забраняващи на НПО с чуждестранно финансиране да работят в училища, болници и други места има и в Индия. Тези закони са били критикувани от международни НПО, които смятат, че те ограничават свободата на изразяване и правата на гражданите на Индия.

Подобна е ситуацията и в Малайзия. 

Примерите от този тип по света показват, че забраните на НПО с чуждестранно финансиране за работа в училища, болници и социални заведения са често свързани с политически мотиви и цели, а не с реална загриженост за националната сигурност и суверенитета. Най-пресният пример в това отношение беше опитът на управляващите в Грузия в началото на март т. г. да приемат "Закон за прозрачността на чуждестранното влияние", наричан популярно "Закон за чуждестранните агенти" или директно "Руския закон". Сред мерките в този закон беше и забраната за чуждестранните агенти да работят в държавни и публични здравни, образователни и социални заведения. След приемането на проекта на първо четене в Грузия избухнаха граждански протести и под натиска на опозицията, гражданите и международната общност властите в Тбилиси бяха принудени след два ни на вълнения да оттеглят проекта си от грузинския парламент.

„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Офф медия“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !