ВЕЦ „Моста“ на дружеството „Касиопея 7“, която според Търговския регистър е собственост на бившия екоминистър Долорес Арсенова, е използвала повече от разрешените количества вода от язовир Тича през м. г. Това пише Диана Желязкова за сайта "За истината", който обединява разследващи журналисти от страната. Информацията за превишаването на лимита е от официално писмо на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) от 16 януари т. г., изпратено в отговор на въпроси от шуменския общински съветник Добромир Драев.
През 2019 г. ВЕЦ „Моста“ е имала право да преработва вода само чрез малката си турбина, като ползва единствено водите изпускани планово от язовира в река Голяма Камчия. За миналата година МОСВ е издало разрешение за 18,9 млн. куб. м. вода.
Водната централа обаче е надхвърлила разрешения обем с 856 хил. куб. м., съобщават от екоминистерството.
„След извършена проверка от Басейнова дирекция „Черноморски район“ е установено, че за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г. чрез ВЕЦ „Моста“ са използвани общо 19,816 милиона кубика вода и произведената енергия от централата за същия период е 458,23 кВ, информират от МОСВ. Установено е превишение на разрешените обеми в размер на 856 хил. кубически метра за година. За констатираното нарушение на дружеството „Касиопея 7“ ЕООД ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение“.
Разрешение за строеж въпреки протестите
Изграждането на водната централа „Моста“ на язовир „Тича“ предизвиква скандали и обществено недоволство в продължение на години. Разрешението за строителството й, въпреки протестите на гражданите, беше подписано през 2005 г., буквално в последните работни дни на тогавашния министър на околната среда Долорес Арсенова. Проврка в Търговския регистър показва, че дружеството – собственик на централата „Касиопея-7″, регистрирана в София, е собственост на Арсенова и съпруга й, записани като съдружници с равни дялове.
Строежът на централата започна през 2008 г. и предизвика протести в Шумен, Търговище и Велики Преслав. Не само гражданите, но и местните власти в трите града изразиха опасенията си, че цнтралата ще стане причина за криза в доставките на питейна вода от язовир „Тича“ за 200 хил. души.
За да успокои страховете, екоминистерството организира през 2008 г. в Шумен обществена дискусия с участието на експерти и прдставители на правителството, които уверяваха гражданите, че централата няма да застраши водния баланс на язовира. Тогавашният зам.-министър на екологията Любка Качакова лично обеща, че електроцентралата няма да лиши никого от вода. Същите гаранции дадоха и проектантите на ВЕЦ-а.
За кого (не) важат лимитите ?
Пак през 2008 г. тогавашният кмет на Търговище д-р Красимир Мирев изпрати официално запитване до МОСВ дали ВЕЦ-ът няма да застраши водоснабдяването от язовир „Тича“. И отново получи уверение от зам.-министъра Любка Качакова, че такава опасност не съществува. От писмото на Качакова обаче става ясно, че водната централа ще ползва почти толкова количества от язовир „Тича“, колкото е общото потребление за поливане и за битово водоснабдяване на Шумен, Търговище и Преслав.
През 2005 г. на “Касиопея-7 ” ЕООД – София е разрешен лимит 74,6 милиона кубически метра годишно за производство на електроенергия посредством ВЕЦ “Моста”, при наличие на свободни водни маси, след задоволяване на приоритетните водоползватели. В същото време ВиК – Търговище е с разрешен лимит 6,3 млн. куб.м. годишно, ВиК – Шумен е с разрешен лимит от 20 млн. куб.м. годишно за водоснабдяване на Шумен и Велики Преслав, а „Напоителни системи” имат лимит от 40 млн. куб. м. на година за напояване. Данните са посочени в отговора на тогавашния зам.-министър Любка Качакова до кмета на Търговище и са цитирани в медиите.
Водноелектрическата централа „Моста“ влезе в експлоатация през юни 2010 г., след разрешително от МОСВ, издадено за срок от 10 години. Според него ВЕЦ-ът трябваше да получава 5 куб. м. вода в секунда от кулата за мелиоративни нужди и да произвежда 2 мегавата електроенергия на час. Подаването а вода обаче трябваше да бъде спряно, ако обемът на язовира падне под 260 млн. куб. м. Изпълнението на условията и следенето на състоянието на язовира бяха възложени на „Напоителни системи“.
В началото на 2014 г. тогавашният областен управител на Шумен Венцислав Венков отново подава сигнал, че ВЕЦ „Моста“ застрашава с водна криза трите града. Тогавашният шеф на ВиК-Шумен Светлозар Дамянов предупреждава, че водноелектрическата централа продължава да източва язовир „Тича“, въпреки ниското ниво на водата там.
Според разпоредбите на закона, ползването на вода за добив на електроенергия трябва да спре, когато водата в язовира падне до определения лимит, но собствениците на ВЕЦ „Моста“ са успели да получат разрешение за увеличаване на количеството вода за добив на ток, гласи сигналът на Дамянов. Той посочва, че централата многократно е надхвърлил разрешения годишен лимит, тъй като е пуснала в експлоатация втора малка турбина, а екоминистерството е увеличило почти двойно екологичния поток, който трябва да се изпуска от язовира.
От ВиК-Шумен също са изпратили две писма с предупреждения, че заради втората турбина и завишения екологичен оток, водата в язовира е паднала под санитарния минимум. Депутатът от БСП Иван Иванов пък настоява, че дейността на ВЕЦ „Моста“, „която мъти водата на три града с надвишените си лимити“, трябва да бъде предадена на прокуратурата.
Централата обаче продължава да работи и до тази година, макар че от 2019 г. е в експлоатация само малката й турбина. От началото на 2019 г. до момента не са разрешавани води от язовир „Тича“ за електропроизводство, казват от МОСВ и допълват, че ВЕЦ „Моста“ е можела да преработва единствено водните количества, изпускани за екология.
МОСВ: Няма опасност от режим на водата
Не се налага ограничаване на питейно-битовото водоснабдяване от язовир „Тича“, уверяват от МОСВ и посочват данни за състоянието на водоема в началото на 2020 година.
За язовир „Тича“ министерството е издало разрешителни за водовземане на следните дружества и фирми:
– ВиК-Шумен за питейно-битово водоснабдяване с лимит до 29 млн. куб. м. годишно.
– ВиК-Търговище за питейно-битово водоснабдяване с лимит до 9,49 млн. куб. м. годишно.
– Напоителни системи ЕАД – за напояване с лимит до 40 млн. куб. м. годишно.
– „Касиопея- 7“ – за електропроизводство чрез подязовирна ВЕЦ „Моста“ с лимит до 28 млн. куб. м. годишно.
– „Трейдиом“ – за електропроизводство с лимит до 28 млн. куб. м. годишно.
От началото на 2019 г. до момента МОСВ е разрешавало само приоритетните водовземания – 40 млн. за напояване, 38,5 млн. за питейно битово водоснабдяване и 18,9 млн. за осигуряване на екологичните нужди, твърдят от министерството. Не са разрешавани количества за електропроизводство, освен планирани изпускания.
През 2019 г. в язовир „Тича“ е регистриран приток от 32 млн. куб. м. вода, което определя притока като характерен за много суха година. В случай, че и през т.г. се запази тенденцията за приток в условията на суха година и предвид, че ВиК- дружествата ползват средно по 3,2 млн. куб. м. месечно и се освобождава по 1,58 млн. куб. м. месечно за екологични нужди, водите на язовира ще бъдат достатъчни за питейното водоснабядване през годината на градовете Шумен, Търговище и Велики Преслав, уверяват от МОСВ.
Независимо от това, заради ниския приток през 2019 г., екоминистерството е предприело превантивни действия и през януари т.г. от язовира се освобождават само 0,218 млн. куб. м. за минимално допустим оток в река Камчия. „Тези намалени количества не са достатъчни за нормална работа на малката турбина на ВЕЦ „Моста“, поради което от 1 януари 2020 г. водната централа не работи“, съобщават от МОСВ.
Министерството е уведомило дружеството „Напоителни системи“, че при продължаващо засушаване е възможно да се ограничи водата за напояване това лято.
Обемът на язовир „Тича“ към 8 януари 2020 г. е 170,375 млн. куб. м., което представлява 54,6 % от общия обем, според данните на МОСВ. „Предвид процента на запълване и предстоящия период, през който се очаква постъпване на най-голям приток в язовира – от февруари до май, не се налага ограничаване на питейно битовото водоснабдяване“, се казва в писмото от МОСВ, подписано от зам.-министър Красимир Живков.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
3021
4
23.01 2020 в 21:47
3023
3
22.01 2020 в 18:35
Скоро уловиха в кадър много любопитна сценка – 54-годишната ексминистърка на екологията Долорес Арсенова, издокарана в супермодерен прилепнал по тялото анцунг и бели маратонки, излиза от последен модел червено “Порше Турбо S” с номер, съставен от еднакви цифри – 121212.
Оказа се, че това е същото онова порше, за което тя самата се похвали неотдавна, че е купила срещу 400 хил. лв. и подарила на сина си Калоян Арсенов. Това стана малко след като тя и съпругът на Долорес - Асен Арсенов, излязоха от управата на почти всички фармацевтични компании, в които участват, и ги прехвърлиха на Калоян.
Семейството притежава още няколко суперкласни коли: “Ролс-Ройс” – подарък от Долорес за Калоян за сватбата, спортно “Ауди А8” и БМВ Х5. Всъщност още в първата имуществена декларация на Долорес Арсенова, подадена в далечната 2001 г., когато влезе в правителството на НДСВ, има цели три коли, общо съпружеско притежание.
Не е трудно обяснимо откъде идват средствата за луксозния живот, който води семейство Арсенови. Съпругът ѝ притежава от над 20 години фармацевтични фирми. Първата - “МСФарма”, отначало дистрибутираше лекарства предимно за лечение на рак, но вече има и производство, а и притежава аптеки. По-късно той създаде и фирмите “Необалканика” ЕООД и “Екокарс” ЕООД.
Ако се погледнат финансовите отчети на основната фирма - “МСФарма”, ще се види, че тази компания с 63 души персонал има завидни печалби след облагане с данъци. Докъм 2010 г. те се движат между 4 и 6 млн. лв. годишно, за да скочат на 10 млн. през периода 2011-2013 г.
Точно тогава избухна скандалът с надутите
цени на онколекарствата,които фирмата внесе от Индия и продаваше на държавата с немислимите 500% надценка.
Първа за тази аномалия сигнализира през 2009 г. покойната вече Теодора Захариева, която ръководеше Центъра за защита на пациентите. Самата Захариева се е лекувала години наред с оригиналното лекарство “Доцетазал”. Когато в болницата ѝ го заменят с генерика “Доцетакс”, тя тръгва да проверява и открива странни факти.
Доцетазалът, внасян години наред от фирма “Санофи”, е бил продаван на болниците срещу около 1300 лв. за флакон, като в един момент половината от количеството е заменено от внасяния от “МСФарма” генерик, купен от Индия, където той се продава срещу 11 хил. рупии, т.е. 372 лв.
Само че цената, която плаща здравната каса за генерика, вече е 1700 лв., а в аптеките се продава дори за 2000 лв.
Захариева подаде сигнал в прокуратурата и започна досъдебно производство. Което обаче не доведе доникъде - “МСФарма” е спечелила обществена поръчка, в която не бе открито нищо нередно.
Няколко години по-късно НАП направи проверка на имуществото на фамилията, но единствената открита нередност бе, че вилата им в местността Буджака край Созопол е стъпила върху защитена местност, в която не може да се строи. Този казус към момента е още в съда, тъй като Арсенови обжалват методично всички заповеди на строителния контрол за събарянето на постройката.
В цялата сага покрай фармацевтичния бизнес има един момент, който мнозина пропускат. Долорес Арсенова може и да не е имала механизми, с които да помага за фармацевтичния бизнес на мъжа си, докато е била министър на околната среда и водите. Но между 2005 и 2009 г. тя бе депутат от НДСВ, и то активен. Когато съпартиецът ѝ Лъчезар Иванов напусна през 2007 г. НДСВ, той в прав текст обвини Долорес Арсенова и колегата Борислав Великов в прикриване на конфликт на интереси.
6015
2
22.01 2020 в 14:01
4000
1
22.01 2020 в 12:39
Последни коментари
Синодът: Не може да се преименува площадът пред ''Св. Александър Невски''
Синодът: Не може да се преименува площадът пред ''Св. Александър Невски''
Логиката на БСП: Другари, вие сте предатели, щом още помагате на Украйна
Логиката на БСП: Другари, вие сте предатели, щом още помагате на Украйна
Орбан идва на изненадващо посещение у нас