Васил Притропов: Хората с увреждания в Пловдив са дискриминирани

Според общите категории те са семейство с увреждания. Но всъщност те са едно здраво семейство. И двамата имат физическите си увреждания по рождение. Той е с двустранна луксация на тазобедрените стави и се движи с акумулаторна инвалидна количка, а тя е с вродена параплегия на лява предмишница и с протеза на едната ръка.

Запознават се преди 23 години, когато тя е на 26, а той – на 32 години. Срещат се за пръв път в Пловдив, в обект на Съюза на инвалидите, където по онова време Величка продава помощно-технически средства за хора с увреждания, а Васил ходи там да проучва какво става и за развлечение.

Година след като се запознават, двамата се женят и до днес живеят заедно в Пловдив. Макар и в различни периоди, и двамата учат в пловдивския филиал на Икономическия техникум, специалност „Икономика на промишлеността“.

Днес те имат дъщеря Гергана, която няма увреждания, на 12 години е и има влечение към актьорското майсторство. Тя много им помага в ежедневието. Освен това Величка е личен асистент на Васил по механизма за лична помощ.

„Когато завърших техникума през 1991 година, дойде демокрацията, започнаха да съкращават хора, включително с 20 години стаж, и нямах шанс да си намеря работа по специалността. Затова се записах да уча часовникар – разказва Васил. – После започнах да работя като часовникар, но и в тази професия нямаше много работа и се принудих да си търся друга. Имаме приятел и той ми помогна да започна нещо, което работя от 2009 година до днес. И сега работя като диспечер във ВиК – Пловдив. Там съм диспечер за район „Родопи“. Работата ми се състои в това да отговарям на обаждания за аварии, да организирам колегите да поправят аварията, да запишат какви части са вложили в поправката и т.н. При мен има и компютърна програма, на която гледам няколко водоема – колко са пълни, дали помпите работят постоянно. И ако забележа, че някой водоем се изпразва или някоя помпа се повреди, се обаждам на техниците да оправят нещата.“

Величка е социален работник в отдела за хора с увреждания в Дирекция „Социално подпомагане“ в Пловдив още от 2005 година, като в началото е социален сътрудник. Дълго е била назначавана по програми за заетост, но от пет години е на постоянен договор. Там Величка приема и обработва молби на граждани за ползване на различни социални услуги. Сградата, в която работи, има над десет стъпала отпред, с което дълго време е практически недостъпна за хората с увреждания, макар те да са нейни основни посетители. Сградата има рампа, но тя е недостъпна. Едва наскоро са се снабдили с високотехнологично приспособление за изкачване на стъпала, с което човек може да се придвижва.

Но тъй като местните хора знаят, че отдавна там не е достъпно, правят пълномощни на придружителите си и изпращат тях да ги представляват. Според Величка в културните домове в града е още по-недостъпно за колички.
Транспортът също е труднодостъпен, тъй като много рядко някой автобус има платформа за колички. Според Васил и добрите колички са по-скъпи от сумата, на която хората с двигателни увреждания имат право по Здравна каса. А Величка твърди, че протезите ги правят все по-зле, защото не издържат повече от година.

Проблем е и трудовата реализация в града.

„Хората с увреждания в Пловдив не могат да си намерят работа, никъде не ги искат – казва Величка Притропова. – Имало е програми, но работодателите не се надяват на позиции от държавата. Не ни дават и шестмесечен пробен период. Дори и един месец не ни дават, за да видят какво можем.“

Проблем има и с шофьорските книжки за хората с увреждания и неговото разрешаване отдавна е кауза на Васил Притропов и на негови съмишленици от БАРИС – Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт.

„В България има много голяма дискриминация спрямо нас. Аз съм изкарал шофьорска книжка през 1989 година. И макар че тогава беше комунизъм, беше много по-лесно и нормално за хора като нас. Аз нямах нужда от приспособления за автомобила, мога да си движа сам педалите. Изкарах си книжка, както всички останали, с едно медицинско свидетелство от личния лекар. Дадоха ми категория Б и категория Е за мотопед и макар че съм с увреждане, никой не ми каза, че няма да ми даде книжка, защото съм инвалид. А аз си бях взел и мотопед и си карах и него, особено лятно време.

А сега измислиха някаква лекарска комисия, казва се ТОЛЕК и всеки с решение от ТЕЛК е длъжен да минава през нея. И защо е длъжен, не мога да си обясня. Там се минава през очен лекар, УНГ, ортопед, хирург и т.н. Всички тези лекари можем да ги минем и във всяка една болница, ако се налага, и да извадим медицинско свидетелство. Защо трябва да ходим точно в Транспортна болница, нямам представа. Цяла Южна България идва в Пловдив, със заявка по телефона три месеца по-рано.

А ако не успееш да се явиш на определената ти дата поради здравословни причини, чак три месеца по-късно ти се назначава нова. През това време ти нямаш книжка и не можеш да си караш колата. А като не можеш да си караш колата, няма как да мръднеш никъде, защото другият транспорт е недостъпен. Всички прегледи са в една болница, за да бъде това улеснение за инвалида. Е, какво улеснение е това за човек с увреждане от първи етаж да изкачи втория, после пак да се върне на първия и т.н.?

Веднъж бях с една количка, тя беше доста дълга, опря във вратата на асансьора и когато той тръгна, количката се вдигна нагоре и за малко щях да падна по гръб. Ние бяхме поканили политици и им показахме как е във Франция, в Германия и в други държави. Там им дават един специализиран симулатор за шофиране, т.нар. тренажор, пускат инвалида и гледат как може да го кара. И ако трябва да му се сложат приспособления, те се поставят. Не мога да разбера защо това не се въведе и тук, а трябва да се разкарваме през няколко лекари в ТОЛЕК.

На всичкото отгоре са решили, че максималният срок е пет години. Питах председателката на комисията защо дават за пет, а не за десет години, както за всички хора, тя каза: „Защото е възможно да ви се влоши състоянието“. Тогава аз я попитах: „На кой човек не е възможно да му се влоши състоянието? Ето, днес сте добре, а знаете ли утре дали няма да получите някой инсулт и да сте по-зле и от мене?“.

Тя се ядоса и вместо за пет години, ми даде книжка за четири, защото съм бил объркал някаква цифра при очния лекар, а и съм бил възрастен. Тогава бях на 52 години. А след последните стачки, които правихме в Пловдив, започнаха да дават най-много по три години. Те колят, те бесят. Щом много протестираме, намаляват срока на валидност на документите. Вместо нещата да се подобрят, те станаха по-зле“ – обобщава Васил. „А от друга страна, ако се направи разследване, ще се установи, че поради корупция половината от хората с ТЕЛК решения в България нямат увреждания – допълва той.

Допреди пет-шест години не ми даваха пожизнено решение от ТЕЛК. Съставът на пловдивската ТЕЛК комисия е прочут в цяла България с това, че на доста хора не дава решения. Сега решението се вади въз основа на документи. Но на когото и да изпратят документите тук, в Пловдив, е почти сигурно, че ще му дадат най-нисък процент инвалидност. Имам познат, младо момче, което имаше решение на ТЕЛК с по-малко от 50%. И когато дошло време да си поднови шофьорската книжка в Транспортна болница, те му казали, че без ТЕЛК не може да мине оттам.

Той им отговорил, че по експертно решение има само малко над 30%. Тогава му казали, че не може да изкара книжка там, тъй като няма как да му извадят медицинско свидетелство. Ако все пак си извади медицинското свидетелство от друго място и отиде с него в КАТ, там му казват, че го има в ТЕЛК системата и не може да мине без ТОЛЕК, понеже те не приемат медицинско свидетелство от друго място.

И така става един омагьосан кръг. И други хора съм чувал, че имат такива проблеми. И всичко е заради една проклета наредба. Директорът на Транспортна болница в София, когото попитахме за това, ни каза, че няма смисъл да обикаляме по болниците, защото те изпълняват наредбата. Най-добре е да настояваме да се отмени тази наредба.“

Семейство Притропови обичат да ходят на почивки и екскурзии, да посещават адаптирани спортни събития и рали състезанията за хора с увреждания. „Гледаме да сме задружни и да си помагаме взаимно, защото, ако не си помогнем ние, няма кой да ни помогне“ – казва Васил Притропов.

Следете новините ни в GoogleNews