0.4% от паралелките в училищата в страната са карантинирани. Дори са станат 1%, няма проблем да се работи с наличната техника и ако се задържи сегашното общо ниво на заразени, да се обезпечи обучението в електронна среда. Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев в отговор на въпрос от депутатката Смиляна Нитова-Кръстева (БСП) в днешния парламентарен контрол.

"Проблем е, когато цялата система излезе. Да се надяваме, че тази година няма да се случва, но много е вероятно, ако настъпят сезонни грипни вируси - знаете, че при тях е обратното на коронавируса - децата са много по-уязвими от възрастните - да имаме готовност."

Въпросът на депутатката бе свързан с преминаването на обучението от присъствено в електронно заради пандемията и готовността на държавата да обезпечи евентуално ново такова при втора вълна на COVID-19. Тя засегна въпроса с необхванатите деца поради липса на устройства и/или интернет свързаност. Цитираните от нея данни показват, че в тези графи попадат около 10% от учениците.

"Пандемията от COVID-19 постави системата на предучилищното и училищното образование във форсмажорни обстоятелства, при които за изключително кратък период от време бе необходимо всички участници в образователния процес да преминат към един нетипичен за тях начин на обучение. Факт е, че образователните системи във всички страни са изградени да осигурят равен достъп до физическата класна стая, до учителя, но не и равен достъп на обучение в електронна среда и ситуацията с COVID-19 изправи всички образователни системи пред сериозно предизвикателство да го осигурят този равен достъп. По всеобщо признание факт е, че България е една от страните, които много бързо и относително успешно стартира обучение в електронна среда, включително сравнявайки се с развитите страни. Днес имаме множество деца, стотици милиони по света, които не са включени ефективно в електронно обучение", отговори министър Вълчев.

Той потвърди изнесените данни, но отбеляза, че причините за откъсването от образованието на деца не са единствено тези.

"Коректно е да отбележим, че децата, които не се включиха в е-обучение, не се включиха не само заради достъп до устройства и интернет, а и заради нежелание да се включат. Да, има деца, които имат пречки, не могат да си купят устройства, но имаме близо 20% деца, с чиято ангажираност имаме проблеми, с редовната им посещаемост при нормална ситуация, при присъствено обучение. Точно тези деца не бяха включени в електронното обучение. От друга страна, има семейства, които нямат достатъчно устройства, но родителите направиха всичко възможно да ги осигурят.

Тоест основният ни проблем не е единствено и само бедността, а и липса на отношение, отговорност на родителите към образованието. В тези семейства включително и децата имат смартфони. Осигурихме 11 Wi-Fi точки в обособените квартали с висока концентрация на необхванати в училище и това, което видяхме е, че по тях вървят други неща  - било проповеди, било бизнес активности, но не и обучение в електронна среда. Когато ограничихме достъпа в Wi-Fi точките в обособените зони само до ползването на образователни ресурси и образователни сайтове, много бързо загубиха интерес - за няколко часа", посочи министърът.

Той припомни какво е било направено от МОН, за да се подсигури учебният процес от въвеждането на извънредното положение през март и какво предстои.

"Беше променена Наредбата за финансиране на институциите, беше дадена възможност на училищата да финансират разходи за интернет за учениците, бяха сключени договори с мобилните оператори за преференциални оферти за училищата в помощ на родителите за интернет.

Разбира се имаме, макар и малко, населени места, които нямат достъп до добър интернет, но, общо взето, поне единият от операторите има такава възможност и чрез USB стикове и др. беше осигурен достъп за повечето деца. Имаше такива, които не можеха да си платят сметките, училищата, съответно, подпомогнаха.

С два от мобилните оператори изградихме 11 Wi-Fi зони в обособени квартали с най-висока концентрация на необхванати ученици.

По-трудно е, когато става въпрос за устройствата. Купихме близо 900, повечето бяха предоставени на учителите. По отношение на учениците, допълнително бяха дарени над 1000 устройства. Разбира се, че това е недостатъчно. Предвиждаме да купим 80 хил. устройства - 20 хил. за учителите и минимум 60 хил. за учениците със средства от ЕС по React EU. Забавянето, невъзможността да бъдат купени веднага, е свързано най-вече със Закона за обществените поръчки, трябва да се провежда процедура. Ние понастоящем нямаме процедура, приключила с договор за закупуването на тези устройства в такова голямо количество. Има проблем и с производството в световен мащаб на устройства. В момента много от производителите декларират, че могат да ги доставят след средата на следващата година, тъй като в цял свят има повишено търсене. Говорим за големи количества, въпреки че в търговската мрежа ще видим, че има налични, когато говорим за големи количества, това изисква повече време".

На въпрос има ли МОН готовност за успешно провеждане на е-обучение при втора COVID вълна Вълчев отговори утвърдително: "Да, имаме готовност. Системата е много по-подготвена откъм техническа обезпеченост. Дори отчитайки това, че няма да могат да бъдат купени тези големи количества, системата има готовност. Потвърдих и промените в подзаконовата нормативна уредба. Една част от обучението може да се извършва асинхронно, тоест не е задължително във всеки момент детето да има електронно устройство. Системата е много по-готова, отколкото през пролетта за преминаване към обучение в електронна среда".