Учителите не желаят да се превръщат в събирачи на джиесеми

Българските учители не желаят да се превръщат в пазачи на мобилните телефони на учениците, обяви председателят на Синдикат "Образование" в КТ "Подкрепа" Юлиан Петров пред бТВ. Така той коментира законовата промяна, с която се очаква да бъде разширена забраната за използване на телефони не само в класните стаи, но и в коридорите и общите части на училищата.

По думите на Петров, макар МОН да планира ясни правила, в момента всяко училище само изработва свой ред, което води до хаос и неравномерно прилагане на ограниченията.

„Сега около 35% от училищата имат някакъв режим за телефоните. Учителите не могат да бъдат ангажирани да събират и пазят устройствата – това не е тяхно задължение“, каза синдикалистът.

Той подчерта, че мобилните устройства се използват предимно за лични цели, а не за учене, и посочи нуждата от ясна национална стратегия, която да спаси учениците от зависимостта към джиесемите, без да натоварва допълнително преподавателите.

„Нека министерството да води кампания и да предложи единен модел, а не всяко училище да измисля свои правила“, настоя Петров.

Синдикатът апелира към родителите да поемат своята отговорност, като възпитават децата си в уважение към училищния правилник.

„Дисциплината се учи в семейството. Ако вкъщи се говори с неуважение към учители и институции, детето ще пренесе това поведение в училище“, каза Петров.

Той напомни, че училищният правилник често остава само на хартия, като реалното му спазване е под 50%.

Според него, макар заплатите на учителите да са се повишили през последните години, натоварването остава голямо – от административни изисквания, агресия в класните стаи и трудна комуникация с родители.

„Това е по-скоро клише – да се говори за високи заплати. Младите учители често не издържат на напрежението и напускат системата, въпреки порива на сърцето, с който са влезли“, коментира Петров.

Профсъюзът подкрепя и идеята за въвеждане на предмет, свързан с добродетели и ценностно възпитание. Според Петров над 80% от учителите са „за“.

„Не говорим за религиозно обучение, а за традиционни човешки добродетели, които се предават през поколенията. Възпитанието е толкова важно, колкото и знанията“, обясни той.