Цветлин Йовчев: Рискът за България нараства

Информацията, че Иран е проучвал възможности за удари по американски военни обекти в Европа при евентуална ескалация на конфликта в Близкия изток, поставя България в нова ситуация по отношение на рисковете за националната сигурност, коментира бившият председател на ДАНС и бивш вътрешен министър Цветлин Йовчев в интервю за bTV.

Според информация на "Файненшъл таймс" иранските сили са анализирали възможността да атакуват цели в Югоизточна Европа като България. Сред споменатите държави е и Кипър.

Достоверността на информацията все още не може да бъде категорично потвърдена, не е изключено възможността тя да е част от хибридна операция. Въпреки това според него самото наличие на подобни данни означава увеличаване на риска, посочи Йовчев.

Според бившия председател на ДАНС при оценката на заплахата трябва да бъдат разглеждани два основни сценария. Първият е свързан с възможна въздушна атака, защото съвременните ирански балистични ракети имат обсег, който би позволил да достигнат до България.

Атака с дронове от територията на Иран Йовчев определя като по-малко вероятна, въпреки че част от съвременните ирански безпилотни системи разполагат с необходимия обсег.

Риск има и от диверсионна атака срещу авиобаза "Безмер" или терористична атака, смята той.

Това според него налага засилване на контраразузнавателното наблюдение както в района, така и на национално ниво. Необходимо е и увеличаване на полицейското присъствие около подстъпите към военния обект, включително наблюдение за непознати лица и подозрителна дейност.

Йовчев обаче допълни, че на този етап не са необходими специални дипломатически действия спрямо Техеран, докато няма официално изявление от иранската страна, което да показва конкретно повишаване на заплахата срещу България.

Йовчев коментира готовността на България да противодейства на атаки с безпилотни летателни апарати.

Според него получените от страната антидрон системи могат да бъдат въведени в експлоатация сравнително бързо. При интензивна програма обучението на персонала би могло да отнеме между 5 и 10 дни.

Гарантираният от производителя периметър за действие е около 5 километра, като реалните възможности зависят от средата. Именно затова тези мобилни системи са предназначени преди всичко за охрана на конкретни стратегически обекти, а не за защита на цялата държавна граница.

Технологията позволява комбинирането на различни сензори – радиочестотно сканиране, радарно наблюдение и други средства за откриване на дронове, като информацията се обработва с помощта на изкуствен интелект.

Слабост обаче остава противодействието срещу автономни дронове, които не поддържат радиовръзка с оператор.

„Тези системи са много добро нещо в момента. Това е бързо решение, което може да ни подобри способностите в някаква степен, но те не са достатъчни“, заяви Йовчев.

Според него системите трябва да бъдат надграждани и със средства за физическо унищожаване на безпилотните апарати.

Йовчев посочи, че страната е натрупала значително изоставане. По думите му проблемът не е резултат само от действията на настоящото или предходното правителство, а се е натрупвал в продължение на години.

Бившият вътрешен министър коментира и идеята за военно обучение в училищата. Според него подготовката на младите хора е необходима на фона на променената среда за сигурност.

Следете новините ни в :