На 1 септември започва Църковната нова година, както е установено през 325 г. на Първия вселенски събор в Никея. Важността на датата обаче личи още в древния еврейски празник Рош Ашана, за нея свидетелстват старозаветни събития като спасителното спиране на Ноевия ковчег на планината Арарат, слизането на пророк Моисей със Скрижалите с Божите заповеди, започнало изграждането на Скинията на Завета и т.н.

Стартът на септември бил много значим и за римляните – на всеки 5 години на тази дата те събирали данъка в империята си: първо, желязо и мед за оръжия на армията, после сребро – за заплата на военните и накрая злато за идолите. Християните пък помнят началото на септември с влизането на 12-годишния Исус в храма, когато той започнал Своето проповедническо служение.

Църквата почита днес св. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта. Имен ден празнуват Симеон, Сима, Моньо, понякога Божко и подобни, Бранислав/а, както и Симона и Моника. Имената Симеон, Сима, Моньо от еврейски означават "изслушване желание", "молитва", също Божко, Божана и подобни, "говорещи за богопослушание".

Св. Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха ѝ, заради което бил наречен Стълпник. При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, "си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони".
Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст.

В народната традиция денят за почит към преп. Симеон Стълпник и майка му св. Марта е наречен Симеоновден, Симеон сърп, Симеон брульо или Симеон орачо. Предците ни приемали светеца като покровител на земеделието и свързвали празника му с отговорни стопански дейности – приключване на жътвата, есенна оран, брулене на орехи... Семето за посев се освещавало в църква, в него стопаните задължително слагали здравец или босилек, запазена пепел от бъдника, а също орехи или дренки, та да се роди бяло и едро жито. На оран мъжете тръгвали като за най-голям празник – с молитва, пременени с бели ризи, накичили рогата на воловете си с кравайчета. Превеждали колата със зърното по постлана червена престилка, пресичайки кръгове от поръсена пепел и мълчана вода. За богата реколта поделяли и трапезата си с нивата – пита, варена кокошка. Едно парче задължително давали на воловете, второ хвърляли на изток за птиците, третото заравяли в пръстта за смока - пазач на синорите. Чак тогава орачите изяждали своя дял. Кокошите кости също заравяли в земята за берекет.

На Симеоновден не се дава нищо на заем, но при именниците се ходи с щедри дарове. По първия срещнат или дошъл в къщата се гадае за берекета през идващата година - хубава обещавали срещи със свещеник, бременна, добър и имотен човек. Ако срещата била с жена, бъдещите майки чакали момиче. На Симеоновден жените не работят за здравето на домашните и за да не се раждат бебета с белези, не перат и не простират, за да няма болести по пшеницата.

Повече за светеца можете да прочетете тук.

* На имен ден се ходи без покана, освен ако виновникът за тържеството е изразил изрично желание да не празнува. Някои имена могат да бъдат почетени на различни дати през годината - според избора на именяка.

Още по темата

01/09/2015

Общество

Симеоновден е, не давайте заеми