Сърчаджиева: Ударих дъното по всякакъв начин – физически, психически, емоционално, финансово

Последна промяна на 24 февруари 2019 в 15:42 13003 2

„Ударих дъното по всякакъв начин – физически, психически, емоционално, финансово”. Това заяви актрисата Александра Сърчаджиева в първото си интервю след смъртта на съпруга си Иван Ласкин по Нова тв.

Тя разказа колко трудно ѝ е сега, макар да признава, че много хора се опитват да ѝ помогнат.

„Аз съм в нищото. На дъното съм все още. Объркана съм много, не знам точно какво ми се случва, как да се измъкна. Истината е, че се чувствам като едно малко дете, което го е страх от неизвестното, само, изгубено в гората”, споделя Сърчаджиева 40 дни след загубата на Ласкин.

„Не мога да се събера. Аз съм в ступор някакъв. Изпитвам много емоции в себе си. Не мога да рева. Имам чувството, че не ми се случва на мен. Искам да хвърлям, да викам, да крещя, да рева. Имам огромна нужда. Искам да изпотроша всичко, да излея всичките си емоции, дъното да ударя, чисто емоционално, но да излезе всичко това, което в момента е в мен, защото то ме задушава и не мога да си поема въздух”, казва Сърчаджиева.

„Не знам дали съм стегната, защото имам дете. Знам, че нямам избор, трябва да продължа напред, защото това дете оттук нататък ще разчита единствено и само на мен. Страх ме е как ще си отгледам детето. Моята представа за най-лошото между мен и Иван бе, че някой ден може да се случи това, ние да се разделим драматично. Не съм си представяла живота си по този начин никога. Не съм си представяла, че ще загубя най-любимия си човек за втори път, сега мъжа до себе си, че трябва да отговарям на въпросите на едно дете защо Господ прибира добрите хора, а лошите ги оставя? Нас кой ще ни пази. Ако сега и ти умреш, аз сама ли ще остана? Иван беше всичко за мен. Знам, че трябва да съм силна, но истината е, че се уморих да съм силна”, допълва тя.

Актрисата допълни, че се чуди с какво е сгрешила в предишния си живот, за да ѝ се случи това. „Моята болка я остави, но защо и детето ми, тя с какво го заслужава?”, казва Сърчаджиева. 

Тя допълва, че болката не минава и особено тежки са вечерите. 

Когато е казала на дъщеря си за смъртта на баща ѝ, момичето е било ядосано. „Каза, че съм най-гадната майка на света. Как може една майка да каже такова нещо на дето си? След което ми каза, че е трябвало да ѝ го кажа, като стане на 10 години. Сега е вкопчена в мен, защото я е страх да не си отида и аз. Казва ми: "Ти си тъжна. Смееш се, но очите ти са тъжни. А тя е на 8”, разказва Сърчаджиева.

„Най-страшната гледка, която съм виждала през живота си – малко дете с букетче цветя на пресен гроб. Тя попита: Той тук ли е? Аз ѝ казах: Да. Можеш ли да го изровиш, да го прегърна."

Актрисата допълни, че се опитва да се отърси от това какво ще кажат хората, но в същото време е силно възмутена от писанoто в жълтата преса след смъртта на Ласкин. 

„Смирете се малко, замълчете малко, дайте шанс на човек да поеме глътка въздух”, призовава Сърчаджиева.

„Вкъщи като се обърна и всичко е той. Тази любов, която ми се случи в моя живот, може би на не всеки човек би могла да се случи. Тя е огромна, тя е неистова. Аз съм била толкова обичана, прегръщана, милвана. Не съм заспивала непрегърната. Липсва ми всичко – смехът му, чувството му за хумор, бележките сутрин, кафето, което ми приготвяше”, каза тя.

Александра Сърчаджиева разказа и за последния си разговор с Ласкин. 

„Той не искаше да умре. Когато се видяхме с него на 20 декември, той ми каза: "Ей, Саше, ще се справя, ще изляза от тук, ще си отгледам детето, ще отидем на едно кратко пътуване". И аз му казах: "Да, ще отидем". Плакахме много тогава и двамата. И той отиде на пътуване. Но аз останах на гарата”, заяви тя.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

900

2

Старши

01.03 2019 в 20:06

Живота продължава,след една година ще се чувства перфектно.

4004

1

случайно прочетох

25.02 2019 в 15:11

Голяма трагедия.Жалко, че си отиде толкова млад.
И за Алекс, шокът е голям.
Но, това не са ли много лични неща?
Не са ли вредни за детенцето?
В училище дали ще се чувства добре след това предаване?