''Работим, за да не познаете, че имат специални потребности, когато ги видите''

Или как един управител на хотел смята жена с интелектуални затруднения за един от най-ценните си служители

Когато влезете в "Светът на Мария", първо ще видите усмивките по лицата на работещите и на клиентите. Веднага някой ще Ви предложи кафе, чай, вода... дори и храна. Ще попаднете в един цветен, светъл, уютен и приветлив свят - свят на хората с интелектуални затруднения и техните семейства. И ще поискате да останете по-дълго, да поговорите с всеки и да си купите коледни декорации, меденки и подаръци като свещи, ароматни подправки и венци, изработени от хората, посещаващи този "свят". 

"Светът на Мария" е фондация, учредена през февруари 2012 г. в София от семейството на Мария – млада жена с интелектуално затруднение.

Те вярват, че всеки човек е ценен и заслужава шанса да развие своя потенциал и да живее с надежда за бъдещето. Че хората с увреждания трябва да бъдат свободни и равни с всички останали – свободни да правят своя избор и равни в предоставените възможности да го осъществяват.

Според официалната статистика хората с интелектуални затруднения у нас са 46 000, от които 8000 живеят в София. Мисията на "Светът на Мария" е да подобри качеството на живот на тези хора и техните семейства, както и да подпомага личностната им реализация чрез достъп до качествени услуги, развиващо обучение и трудова заетост.

За тях е важно всеки гост да получи напитка от "Защитеното кафене", защото ще бъде приготвена от посещаващите дневния център. Кафенето е място за трудова рехабилитация и усъвършенстване на умения, съобразени с индивидуалните потребности на заетите в него хора.

Когато готвят или правят напитки, клиентите получават практическа възможност да упражняват и доразвиват своите трудови и комуникационни умения. "Защитеното кафене" е и инструмент и мост към следващата дейност на фондацията – координиране на професионалната интеграция на лица с интелектуални затруднения на подходящи за тях работни места.

Но в "Светът на Мария" не правят само кафе... 

За хората с интелектуални затруднения има Дневен център за обучение в трудови умения "Светове"; социалното предприятие "Бон апети от Светът на Мария", Арт депо и други. 

На 3 декември отбелязахме Международния ден на хората с увреждания. За това как една неправителствена организация помага на 50 души с интелектуални затруднения и защо е важно да бъде разбран, подпомогнат и развит светът на тези хора, разговаряме с директора на "Светът на Мария" Миряна Маламин-Сирийски и социалния работник Иво Борджиев. 

Здравейте, да започнем с това какви са хората, които идват при Вас? Вашият център с какво се занимава?

Иво: Центърът "Светът на Мария" се занимава с хора с интелектуални затруднения. Те имат много потенциал, могат да се справят с много неща, но има и такива, които ги затрудняват. В тази връзка хората с интелектуални затруднения имат проблеми с паметта, с ориентирането, с някои по-сложни концепции, но пък са много добри в това да бъдат прецизни, постоянни. Могат да се справят с ежедневни дейности, когато бъдат научи. 

Можем ли да отнесем това и към аутизма?

Иво: Аутизмът също е интелектуално затруднение. Това е специфична група, защото тези хора се различават от другите с интелектуални затруднения, но също имат много потенциал и при подходящи занимания и дейности също могат да се развиват.

Миряна, това, което видяхме, е един Ваш работен ден - как започва всичко, как се разпределят ролите. Разкажи ни малко повече. Вие на практика създавате екип и всичко е екипна работа. 

Миряна: Много хубаво си го усетил - това е работа в група. За нас е много важно да подпомагаме хората, които идват в Дневния център в това да се включват в най-различни дейности с други като тях. Това, което е много особено и затова имаме и програма, е, че техният ден трябва да бъде същият като на един работещ човек - той знае какво ще прави, когато отиде на работа, изпълнява го и вижда смисъл от нещата, които прави. Точно този смисъл, структура и целенасоченост на усилията се опитваме да дадем на нашите клиенти.

Ще уточня защо ги наричаме клиенти - защото тази дума често плаши външните хора, а няма нищо лошо в нея по същество. Ние предоставяме социална услуга и искаме винаги да помним и знаем, че всеки един участник в дейностите при нас има право на мнение като клиент. Той не е някакъв ползвател или потребител, или, не дай си Боже, пациент. Той е човек, който има пълното право да има претенция за това, което правим. 

Ние си припомняме, че всеки един от клиентите може да дойде във всеки един момент и да каже: "Слушайте, това, което получавам, искам да е по-различно", а ние сме длъжни да отговорим на неговата потребност.

Разкажете как започнахте. Доколкото знам, хората с такива потребности до 18-годишна възраст все пак има къде да отидат, а големият проблем е след това. Т.нар. дневни центрове са от няколко години, а преди това почти нямаше. 

Миряна: Истината е, че стартирането на "Светът на Мария" е резултат точно от това. Едно семейство, чийто член е Мария, преди десет години реши да създаде тази фондация, защото казаха, че не може да няма място и възможност тези хора да имат смислен живот, когато пораснат. Не когато са деца, а когато са големи. Живот като на всички оставали - с право да се развиват и да участват във всички дейности. 

Тогава те посетиха Нидерландия, Германия, САЩ и видяха какъв е опитът в тези страни, където това се прави от години. След това решихме да покажем, че е възможно това да се направи и в България и няма причина този модел да не е възможен и в България. 

През 2012 г. семейството купи това помещение, направи ремонт и оттогава предоставяме услугата "дневна грижа за развитие на трудови умения". Предоставяме я вече десет години и наблюдаваме, че децата са горе-долу обхванати до навършване на училище и след това те буквално остават вкъщи и всички изградени умения и за нормален живот, за социализация просто постепенно изчезват, защото неминуемо се губят, оставайки затворени. 

Иво, като човек, който постоянно се занимава със социална дейност, имаш ли усещането, че нашето образование по-скоро се опитва гузно да потули проблема с тези деца със специални образователни потребности - докато уж се опитва да ги интегрира? По времето на социализма ги пращаха в едни училища да не ги виждаме. Никога няма да забравя един филм "Дом №6" - когато детето навърши 18 години, го извадиха от Дом №6 и го вкараха в Дом №8. Усещаш ли да се случва това сега, или по-скоро има прогрес?

Иво: Системата на образованието се опитва да интегрира хората със затруднения и това е добре, защото не можем да ги държим скрити. Нашите наблюдения са, че действително хората, които идват в Дневния център, след като са били в масови училища, са претърпявали много сериозни проблеми - подигравки, неразбиране от останалите, затруднения от учителите за поднасянето на материала.

Ние се опитваме да им покажем, че когато дойдат тук, не е училище, че имаме среда, в която могат да се учат на умения, свързани с ежедневието. Да се справят с различни дейности и задачи. Определено вярваме, че каквото и да се случва преди това, когато има приемаща среда, подходящи умения и фокус върху дейности, свързани с работа, тези хора могат да станат част от обществото. 

Колко успешни примери имате за хора, преминали през "Светът на Мария" и впоследствие са се интегрирали? 

Миряна: Ние сме помогнали на всеки, който е посещавал и посещава Дневния център. В момента клиентите са 50. Но това, за което ни питаш, са хора, започнали да работят и които могат да изкарат пари сами. Това са 15 души. Има други, които в момента се подготвят и ще могат в определен момент. 

Имаме брилянтен пример за едно момиче, което работи в хотел "Акорд" от седем години. Тя работи в кухнята. Ако се опиташ да разговаряш с нея, може би няма да я разбереш, защото има съвсем видимо увреждане, но е успешно интегрирана на работното си място и е ценен служител. 

Преди няколко дни, когато говорихме с напускащия страната директор на този хотел, той каза: "Това е един от най-добрите ми служители" и беше даже просълзяващо да чуеш как един мениджър на голям хотел казва: "Това е един от най-лоялните служители, който изобщо сме имали". 

Други от тях работят също в кухня - едно момиче работи в "Шоколадова къща Станимира", където правят белгийски шоколад; друго момче, което работи в Пекарна "Даро" - Даро ни каза, че ни го е откраднал, но всъщност той не го открадна, защото ние това работим - момчето да отиде и да работи при него. Това е взаимноизгодна ситуация. 

Друга клиентка работи на три места. Тя е герой на труда. Работи в "Ивент Дизайн", където прави кафе и е административен сътрудник, помага в Български център за нестопанско право, където прави същите неща, почиства във Фондация "Биоразнообразие". 

Напоследък най-щастливата ни практика е, че четирима младежи ходят в една фирма, в която правят печат върху тениски и други рекламни материали. Тези момчета там разопаковат и пакетират и се справят изключително добре. Там са от половин година, получават заплата. Фирмата е STAR-BG.  

Да не забравяме и нашия приятел, който ни направи страхотно кафе сутринта в кухнята. Той вече е назначен и получава заплата. 

Миряна: Той е виден член на екипа на социалното предприятие на "Светът на Мария" - "Бон апети", което прави кетъринг за различни събития. Това е любима дейност. Имаме още една локация извън това място, което се нарича Център за развитие на трудовите умения и учебна кухня. Там има голяма професионална кухня, където се прави кетърингът. 

Забелязах, че при разпределянето на задачите сутринта това е любимо занятие на всички. Бях впечатлен. 

Иво: Интересното е, че те усещат, както всеки друг човек, когато дейностите, които вършат, имат смисъл и крайният резултат е оценен. Когато произведеш един сувенир и когато сготвиш вкусна храна, а впоследствие хората я харесат, удовлетворението е много голямо при тях. 

Такова удовлетворение може ли да има и държавата по отношение на тези хора, защото смятам, че тя е огромен длъжник заради това, че не направи нищо по този въпрос години. Ако не бяхте Вие, щеше ли нещо да се случи? Забелязвам, че спасението на давещите се явно е в ръцете именно на давещите се и че ние трябва да подсещаме държавата да си свърши работата понякога. 

Миряна: Абсолютно съм съгласна с това. Смятам, че гражданските организации имат съществена роля да развиват новите неща и да показват как трябва да бъде. Затова ние като гражданска организация освен, че го показваме, сме много активни на ниво застъпничество и непрестанно участваме в най-различни работни групи. 

Едно постижение, което имаме в последните години и което ще даде възможност в следващия период да се развият подобни услуги е, че държавата разпозна като социална услуга подкрепата за развиване на трудови умения за хората с увреждани. Досега това се смяташе изцяло в ресора на бюрата по труда и дневната грижа се разпознаваше като някаква занимавка или като едно такова мизерно местенце, където хората отиват, за да прекарат няколко часа.  

Това ще даде възможност да се развият много подобни услуги, защото не сме единствени. Има много колеги в страната, които работят много полезно и сериозно, но напълно е вярно, че са много по-малко от това, което е необходимо. Ако говорим чисто статистически - в София има най-малко 8000 души, които се нуждаят от дневен център като нашия. Тази година Столична община ни вдигна капацитета и от 30 души можем да обслужваме 60 души - затова сега много активно приемаме хора.

Но какво е 60 души и още няколко дневни центъра на фона на цифрата 8000? Огромният въпрос и битка е в това, че подкрепата в нашата страната продължава да се разбира, че трябва да се даде помощ, финансова или личен асистент, за да са доволни роднините. А ние вярваме, че помощта трябва да е чрез услуги, чрез които човекът има възможност да участва и да се развива, а после със собствения си потенциал да изкарва пари. 

Прекрасните ангели на "Светът на Мария" ще имат базари през декември. Разкажете какво ще има сега, защото наближава Коледа. 

Миряна: Ние цяла година работим за Коледа. Малко сме бавнички и не сме най-сръчните на света и цяла година творим в ателиетата, които правят различни сувенири. Имаме цели и ги постигаме. Амбициозни сме. По Коледа имаме много дейности, свързани с това да представим и хората да видят какво сме направили, защото за нас е много важно всички да видят по какъв начин хората приемат усилията, които са помагали през цялата година. 

Имаме онлайн магазин "Онлайн базар Светът на Мария", в който продаваме част от нещата и участваме в много базари. Миналата събота и неделя участвахме в базар в Ring Mall, който "Жените Експатриати" организират - сдружение на временно пребиваващите в България. Бяхме част от тяхното събитие в събота от 11 до 17 ч. А от неделя ще бъдем 15 дни на базара на пл. "Петко Р. Славейков". 

Със сигурност знам какво ще взема за подаръци на близките си за празниците. Благодаря! За мен беше истинско удоволствие да съм тук. 

Миряна: Много благодарим! За нас е удоволствие, когато някой като Вас дойде и попита: "Какво им е на тези хора?" И не може да види разликата. Това ни прави щастливи. Това работим. 

Благодаря, че Ви има! 

Следете новините ни в GoogleNews