Психолог: Агресията при младите е лавина. Децата са лакмус за болното ни общество

Насилието, извършвано от деца и тийнейджъри, не е поредица от изолирани случаи, а е „малка снежна топка, която се превръща в лавина с всеки изминал ден“, заяви пред Нова телевизия клиничният психолог Александра Петрова.

Според нея децата са лакмус за света на възрастните и тяхното поведение е отражение на общество, пълно с „радикали и хора, които обичат да мразят“. В коментар по повод зачестилите прояви на жестокост сред непълнолетни психологът Александра Петрова заяви, че проблемът ескалира от години:

„Още преди 6-10 години децата от втори-трети клас започнаха да се тормозят, но тогава това не беше забележимо, защото някак си родители и учители успяваха да менажират тези проблеми."

Тя не мнение, че основната причина се крие в средата, която възрастните създават:

„Децата винаги са лакмус за света на възрастните. Това, което виждаме, е, че ние сме се превърнали в едно общество, което е пълно с хора радикали, с хора, които обичат да мразят, които нямат вариативно мислене, нямат подход към култура, към вяра. Всъщност всеки се бори и оцелява."

Решението, според нея, се крие в целенасоченото изграждане на емоционална интелигентност от най-ранна възраст. „Детският и тийнейджърският мозък е много по-чувствителен на стрес и много по-бързо учи. Емоции като тревожност, вълнение, вина или срам могат много бързо да се обърнат към агресия“, обясни тя. Затова е ключово децата да бъдат учени да разпознават собствените си емоции, да проявяват емпатия и да развиват авторефлексия – способността да осмислят собствените си чувства.

„Емоционалната интелигентност не е даденост, тя не е готова. И ние, възрастните, сме отговорни за това“, категорична е Петрова.

Тя посочи като пример Сингапур, където децата се учат на дихателни техники за справяне с емоциите, и Швеция, където в училищата има часове, посветени на формирането на уважение към другия.

Друг ключов фактор за справяне с агресията е връщането на масовия спорт и достъпните извънкласни дейности. „Какво стана с масовия спорт? Много родители споделят, че нямат възможност, първо защото имат много работа, и второ - заради динамиката, която имат децата“, каза психологът. Тя обясни, че особено момчетата имат нужда от съревнование и групови занимания, за да се верифицират и да изразходват енергията си по здравословен начин.