Провали се опитът Камчийски пясъци да станат отново защитена местност

Калина Цонева Последна промяна на 04 август 2022 в 21:36 4511 1

 Камчийски пясъци

Снимка Архив

Камчийски пясъци

Провали се първият опит за въстановяването на "Камчийски пясъци" в списъка на защитените местности, след като заседание на комисия във Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите - Варна засече неадекватност в кадастъра на имотите в зоната. Именно РИОСВ трябва да приеме решение за обявяването на защитената територия, нейните режими, граници и наименование.

Районът, който е разположен северно от устието на р. Камчия - на територията на варненската община Аврен – представлява най-дългата дюнна и пясъчна, и незастроена ивица в България.

Предложението „Камчийски пясъци“ – дом и на редица застрашени растителни и животински видове, и граничещ с редките за Европейския континент лонгозни гори (такива има запазени само на няколко места - по течението на р. Рона във Франция и край устията на реките ни, вливащи се в Черно море - Камчия, Батова, Велека и Ропотамо – бел.а), датира от края на май 2021 г.

Зад него стоят сдружението "Зелени закони" и от Асоциацията на парковете в България, подплатени с данни за местообитанията от учени от институти на БАН и Биологическия факултет на СУ.

Според присъствалия на заседанието Стефан Аврамов, експерт към "Зелени закони" – които са заинтересована страна, казусът с "Камчийски пясъци“ е най-сложният и „горещ“ проблем в българската природозащита.

Едноименната защитена местност беше ликвидирана през 2006 г.

Това стана с решение на Върховния административен съд (ВАС) по искане на частни компании, заинтересувани от т.нар. "заменки" на земи и гори, извършени през 2007/2008 г. по времето на правителствата "Сакскобурготски" и "Станишев".

След изваждането на хилядите декари пясъчни дюни – над 4 хил. дка, и гори в района преди 15 години, част от тях бяха обявени за пасища, оценени на 18 ст./кв.м. и заменени, а впоследствие някои бяха обявени и за урбанизирани територии.

Те са сред имотите, за които комисията в РИОСВ е открила липса на възможност за идентификация на собствениците, както и неактуалност в кадастралните карти, пояснява Аврамов.

Част от „заменките“ в обхвата на "Камчийски пясъци" са на терени, които се приемат за изключителна държавна собственост – пясъчната ивица, което автоматично ги превръща в противоконституционни. Затова от екосдружението ще търсят съдействието на областната управа във Варна с цел обявяването им за такива.

В годините след 2007-ма, Европейската комисия обяви "заменките" в България за нерегламентирана държавна помощ и разпореди връщането на имотите и разваляне на сделките. Това обаче така и не беше направено. Крайният резултат са редица наказателни процедури срещу България от ЕК, заради нарушения на няколко директиви и една конвенция.
На практика, едва 4 от общо 132 заменки, датиращи от времето на кабинетите "Сакскобургготски" и "Станишев", подобни на казуса Камчийски пясъци бяха развалени, и то по инициатива на собствениците им, а не на държавата.
Няма краен срок да бъде насрочено следващо заседения на комисията към РИОСВ – Варна, която да се произнесе за съдбата на най-големият дюнен комплекс в България. Може да отнеме седмици, а може да отнеме и години, казва Аврамов.

Ситуацията се утежнява и заради намесването на публично-държавни, частни и обществени интереси. В казуса са замесени три министерства – МРРБ, МЗХ и МОСВ, както и редица други институции, не всички от които български.
Една от тях да забави нещо, и всичко зависва, заключава Аврамов.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови