Преброяване'21: 618 хил. българи се превърнали в мигранти за 10 г., бум на върнали се от чужбина през последните 2 от тях

Александра Маркарян Последна промяна на 05 декември 2022 в 13:29 2621 0

Бум на завръщащи се в България през последните две години отчита НСИ в окончателните данни за миграцията от преброяването на населението през 2021 година.

Снимка pexels.com

Бум на завръщащи се в България през последните две години отчита НСИ в окончателните данни за миграцията от преброяването на населението през 2021 година.

Бум на завърнали се в България от чужбина през 2020 и 2021 година показва преброяването на населението през 2021 година. Най-много са напусналите Великобритания, за да се заселят отново у нас. Най-често прибралите се в родината се заселват в София и Пловдив. Продължават да се увеличават обаче и напускащите родните си места, за да се заживеят другаде в България или в чужда държава.

Това показват окончателните данни за миграцията от последното преброяване, които бяха обявени днес от Националния статистически институт.

В периода, обхванат от последното преброяване (2011-2021 година), мигрантите са 618 324 при 510 720 за периода 2001-2011 г. Това включва както външната (от една в друга държава), така и вътрешната миграция (от едно в друго населено място в България).  Тенденцията за увеличение на броя им не се наблюдава само през последните 20 години – тя е възходяща от настъпването на политическите промени у нас в края на 80-те години на миналия век и отварянето на държавните ни граници.

Вътрешна миграция през 2011 - 2021 година

Към 7 септември 2021 г. 395 690 души са декларирали промяна на местоживеенето си през последните 10 години. Повечето от тях са жени - 213 558 (54%). Мъжете мигранти са  182 132 (46%). Най-висок е делът на възрастовата група 25-34 г. (26.1%), а най-нисък - 80 и повече години - 2.8%. Сред мигрантите от 35 до 54 г. преобладават мъжете. Жените са с по-висок относителен дял сред по-младите възрастови групи (до 35 години) и в групата на 55 и повече навършени години.

46.6% от мигриралите на 15 и повече години са със средно образование, 40.1% - в висше. 1.2% са без образование. Висшистките са повече - 44%, спрямо висшистите - 35.4%.

Най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група - 59.8 на всеки 1000 души. Следват самоопределилите се към друга етническа група - 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24.3 на 1000 души.

Направление на вътрешната миграция през периода 2011 - 2021 година

Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: „от градовете - в градовете“, „от градовете - в селата“, „от селата - в градовете“ и „от селата - в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.

През периода 2011 - 2021 г. 224 хил. души (56.6% от всички мигрирали) са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. От градовете в селата са се преселили 88 хил. (22.1%), мигрантите от селата към градовете са 62 хил. (15.6%), от едно в друго село - 22 хил. (5.7%).

Вътрешна миграция на населението между областите

През периода 2011 - 2021 г. 139 931 души (35.4% от всички мигранти) са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 49.0% - в градовете, а останалите (51.0%) - в селата на областта.

В друга област са отишли да живеят 255 759 души (64.6% от мигриралите). От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% - към селата на други области.

Най-висок е относителният дял на мигриралите извън границите на областта, в която живеят, в областите София (столица) - 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е в областите Бургас - 51.0%, и Пловдив - 44.7%.

Пристигнали/завърнали се от чужбина през периода 1980 - 2021 година

Към 7 септември 2021 г. 354 138 души са декларирали, че са живели извън страната повече от година през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период.

Данните от последното преброяване показват увеличение не само на броя напускащи страната, а и на броя завръщащи се.

314 285 български граждани са се върнали от чужбина в България през този период. Те са 88.7% от всички живели в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а жените - 149 452 (47.6%). Най-висок е делът на 40- до 49-годишните завърнали се. Те са 20%, или всеки пети. 84.5% от тях се определят към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.

Най-много сънародници са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хил. (14.9%), Германия - 41 хил. (13.1%), Испания - 27 хил. (8.7%), и Гърция - 27 хил. (8.5%).

Най-голям е потокът на завърналите се в страната български граждани през 2020 и 2021 г. - 49 377 души.

Всеки трети се е установил в областите София (столица) и Пловдив - съответно 26.0 и 10% от всички завърнали се български граждани. Най-нисък е този дял за областите Видин (1.1%) и Смолян (0.9%).

Чуждите граждани, пристигнали в страната през наблюдавания период, са 39 853. Мъжете са 15 808 (51.3%), а жените - 15 030 (48.7%). Преобладават гражданите на страни от Европа - 77.4%, и Азия - 17.8%. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София (столица) - 33.4%, Варна - 13.8%, и Бургас - 11.5%.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови