Quantcast

Писмо до българския войник

ОFFNews Последна промяна на 06 май 2014 в 17:15 21630 5

Полк. Петко Йотов
Полк. Петко Йотов

Писмото, което ще прочетете в следващите редове, е дело на големия българин полковник Петко Йотов. Споделяме част от него, а пълният текст може да прочетете на сайта на "Българска история".

"Здравей, млади войнико!

Пиша ти това писмо, за да ти кажа някои неща, които на мен не е имало кой да ми каже. Не приемай написаното като съвети, защото на този свят най-ненужно е да се дават съвети. На умния не му трябват, а глупакът не ги приема.

Нося пагони от 28 септември 1966 година. Изживял съм много хубави неща и съм понесъл много казармени простотии. Имаш правото да възкликнеш: “Леле, тоя колко е задръстен за толкова години служба!” Да това е един от вариантите, а може и по-иначе. Най-напред искам да ти кажа защо все пак трябва да се служи на тая наша България.

Само след Освобождението българското войнство участва за 60 години в пет войни. В тях загиват около 200 хиляди воини и около половин милион са ранени и осакатени. Нима те са искали да убиват и да бъдат убивани? Между тях е и някой от твоите предци!

Прадядо ми по бащина линия загива при Одрин през 1913-та. Дядо ми по майчина линия имаше три рани и три кръста за храброст от трите войни.

Та раняваният и оцелял много ни е разказвал за войните. И когато е воювал, вече е имал жена и четири деца. Нима не са му били мили? Нима е тръгнал ей така на война? На тях, на нашите деди, полуграмотни или неграмотни, са им казвали защо трябва да се обучат и да станат добри войници по един много човешки начин.

“Млади войнико, трябва да стреляш точно, да се окопаваш бързо и добре. Ако не стреляш точно, стрелят по теб. Ти трябва да се биеш и да побеждаваш, а не да загиваш. Твоята смърт води до поражение, а поражението довежда врага в бащиния ти дом, при твоята майка, жена и деца.”

Всъщност ти това го знаещ, но убеден ли си, че е жизнено необходимо? С какви мисли тръгваш за казармата? А може би с какви не искаш да тръгнеш? Знаеш ли, иска ми се да споделя с тебе едно мое схващане за понятието “Отечество”. Струва ми се, че то, Отечеството, няма множествено число, макар че дълги години се готвехме да браним нашето Отечество. Отечеството е нещо много лично, съкровено, свято. Моето Отечество е там, на един баир в Тетевенския балкан. Там, където съм се родил и израсъл. Моето Отечество е къщата ни, дворът, големия орех, на който ми връзваха люлка, кладенчето в букака със студена вода, майка ми, баща ми и по-късно – жена ми и двете ми деца."

Продължението на писмото на полковника - тук.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.10 2015 в 23:11

Да пазим България от външния а вече и от ветрешния ВРАГ

06.05 2014 в 23:56

От него съм чул, че надписът на Нaродното Събрание е сбъркан... "Съединение, ТО прави силата!"

06.05 2014 в 18:37

И да допълня - българския войн е велик, защото българските ОФИЦЕРИ са БИЛИ велики. Точно тези офицери, които бяха избити от комунистиеските изверги след девети.

06.05 2014 в 17:51

българския войн е история. Имали сме една от най модерните армии на времето. Какво имаме сега ? Армия в която дебелогъзите шапкари са повече от войниците. Голяма част от ръководния състав е обучен по руски тертип - за тях новите технологии не съществуват.

06.05 2014 в 17:41

Пуснете го цялото. Всеки трябва да прочете тези редове. Да ги прочетат и онези,които поставят преди България друга държава, сякаш единствено на гърба на българския войн не са минавали войните, в които е участвал и са стреляли срещу него.
Всички мразят този войн и се страхуват от него, но го уважават и така ще бъде винаги. Затова редовете на полковника са правдиви и добре написани- като за герои. Това са редове завет.