Писателят Георги Господинов и неврохирургът проф. Николай Габровски станаха член-кореспонденти на Българската академия на науките. Те бяха избрани вчера от Събранието на академиците.

Георги Господинов става член-кореспондент в отделение "Изкуство и изкуствознание", направление "Изкуство".

Георги Господинов Георгиев е роден през 1968 г. Той е поет, писател и литературовед. Автор е на повече от 15 книги в различни жанрове – поезия, разкази, романи, пиеси, либрето за опера, изследвания на близкото минало, сценарии за филми. Романите „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“ са преведени на 25 езика в над 40 страни по света. „Сляпата Вайша“, късометражен филм по неговия едноименен разказ, стига до финалните номинации за Оскар през 2017 г. Работи в Института за литература при БАН.

В направление "Изкуствознание" член-кореспондент става и дфн Мирослав Иванов Дачев.

Роден е през 1962 г. Работи в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” като професор по семиотика на изкуството; член на факултетен съвет „Екранни изкуства”; член на академичния съвет на НАТФИЗ; ръководител на Консултативен съвет към ректора „Стратегия и развитие”; ръководител на катедра „Световна култура“. Водещи са интердисциплинарните му изследвания по семиотика на изкуството. Сред научните му трудове с особена тежест е многотомната поредица „Атониада“, посветена на изкуството и културата в манастирите на Свeта гора.

В Отделение по природоматематически науки, направление „Математическите науки“ член-кореспондент става Младен Светославов Савов.

Той е роден през 1978 г. Той е един от плеадата млади лидери, които дават тон в съвременната стохастика, развивайки нови направления в областта на теория на вероятностите и стохастичните процеси. Развива и прилага нови методи, като използва удачно модерния апарат на функционалния анализ, специални функции, комплексен анализ, интегрални уравнения, Тауберови теореми, теория на разпределенията и целия арсенал на теория на вероятностите. Савов е успял да даде отговор на проблем от 60-те години на миналия век и да направи пробиви в решаването на отворени проблеми на Бенджамин и Берестики, Еванс и Винкел.

В направление „Физически науки“ за член-кореспондент е избран дфн Стойчо Стоянов Язаджиев

Роден е през 1972 г. Работи в областта на теоретичната и математическа физика. Научните му приноси са свързани с теория на гравитацията, релативистка астрофизика, космология и теорията на черните дупки. Създава ново направление във физиката на черните дупки и тяхната астрофизика. Създател е на научна школа по релативистка астрофизика и математическа гравитация (математическо изследване на уравненията на Айнщайн и техните модификации). Работи в Института по математика и информатика на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“.

В Отделение „Медицински науки“ за член-кореспондент е избран дмн Николай Стефанов Габровски. 

Той е роден през 1971 г. и е един от водещите неврохирурзи в България, ползващ се с голям национален и международен авторитет, пишат от БАН. Развива научна дейност в различни области на неврохирургията като невроонкология, съдова неврохирургия, гръбначна (спинална) хирургия, невротравматология. Осъществил е самостоятелно или в екип над 5 000 интервенции при широк спектър мозъчни и гръбначни неврохирургични заболявания. Пионер е в различни аспекти на навигираната гръбначна хирургия и роботизираната неврохирургия. Работи като началник на клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”.

В конкурса за избор на академици и член-кореспонденти на БАН бяха избрани 12 академици и 20 член-кореспонденти. Сред новите академици е министърът на образованието Николай Денков. Трима от новоизбраните са на възраст под 50 г. За първи път Събранието на академиците избра за член-кореспонденти учени до 50-годишна възраст, отбелязват от Академията в съобщение до медиите.

БАН избира академиците, член-кореспондентите и чуждестранните членове в областта на науката, културата и изкуството. Броят на академиците не може да надвишава 80 души, а на член-кореспондентите - 120. 

Работещите академици и член-кореспондентите получават допълнително пожизнено месечно възнаграждение в размер, определен от правителството. За академиците той е 200 лева, за член-кореспондентите - 150 лв. месечно. Академиците, които не работят по трудово или служебно правоотношение, допълнително пожизнено месечно една основна депутатска заплата. При същите условия член-кореспондентите получават 30% от нея.