Quantcast

Пандемията от Covid-19 върна у нас над 120 000 души, но дали те ще останат?

Георги А. Ангелов Последна промяна на 04 декември 2020 в 15:05 3831 0

Снимка https://www.pikist.com/

От средата на март до края на май в България са се завърнали малко повече от 121 хиляди души, от които 36 хиляди със самолет, а останалите през сухопътните граници.

Тези данни са част от доклад на Европейския Съвет за Външна Политика (ECFR) за ефекта на пандемията от COVID-19 върху обратната миграция към България с автор Огнян Георгиев. В доклада се уточнява, че тъй като данните за март, когато започна локдауна в България и почти всички други страни, почти не фигурират в държавната система, реалната цифра на завърналите се в България е много по-голяма.

Освен данните, получени от Гранична полиция, е изследвана уникалната база данни от над 70 хил. души, карантинирани по общини, която позволява проследяването на поне част от влезлите до крайната им дестинация.

"Установихме, че навсякъде карантинираните са повече през май, отколкото през април, като разликите на места са толкова големи, че не могат да бъдат обяснени с епидемиологични причини, а просто с увеличаване на притока на хора. Сравнението на броят карантинирани по места с този на работоспособното население сочи, че има градове, в които завърналите се са сериозен процент. В Петрич и Сандански е почти 8%, във Видин е 4,5%, в Монтана, Русе и Благоевград — около 4%. Като се има предвид, че карантинираните са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като процент".

Защо са се върнали?

От онлайн анкета с хора, върнали се след известен престой в чужбина, се разбира, че двете основни причини за това са "желание да съм с близки" (46%) и "загуба на работа" (32%). 10% от тях отговарят, че няма да се върнат обратно след коронавирусната криза, а 25% не са решили. 

Интересното е, че колкото по-дълго е останал някой в чужбина, толкова по-склонен е да се прибере в България. Ако се изолира групата, която е прекарала навън над 1 г., проценти на тези, които няма да се върнат в чужбина и тези, които не са решили стават 19% и 47%.

Защо биха останали?

От разговорите с хора в доклада са формулирани няколко извода. Има видима промяна в нагласата на младите хора относно връщането в България — това вече се счита, ако не за предпочитан, то поне равностоен вариант. Някои от хората, които са се върнали тук, вече са намерили работа. Има много нерешителност и колебание сред групата завърнали се.

Основните фактори, от които зависи решението за оставане или заминаването са: намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид-кризата, намирането на работа в чужбина и социалната, и градска среда.

Да се разчитат по-големи тенденции въз основа на такава малка извадка е трудно, осъзнава авторът на доклада.

"И все пак има причини да смятаме, че това може да е нещо повече от просто временно обръщане на миграционната вълна", пише в доклада.

Предвид настоящата несигурност и втората вълна в Европа, както и ситуацията на трудовите пазари и внезапното навлизане на онлайн и дистанционна работа в редица сектори, този престой в България на завърналите се може да се окаже повече от краткосрочна промяна за някои, което изисква спешна промяна на перспективата за местните и национални власти, и пренасочване от дългосрочни политики към краткосрочни мерки, за да се опитат да запазят поне част от този неочакван човешки талант.

Сред мерките, които вече се прилагат успешно на други места и могат да бъдат копирани успешно, авторът посочва лесен достъп до заеми с нисък или без лихвен процент, преки субсидии и данъчни облекчения от местните данъци за хора с доказан интерес да останат за по-дълги периоди, места в местните училища и детски градини, и други.

Повечето от мерките не изискват масивни финансови инжекции, а само реорганизация на приоритетите и известна административна промяна. В доклада се обръща внимание, че има два големи портфейла за финансиране: Механизмът за възстановяване и устойчивост и ReactEU.

"Моментът да се мисли и действа за това е сега. Страните в региона вече пропуснаха много възможности за запазване и привличане на таланти. Не бива да пропускат този", завършва доклада. 

Емиграцията е много по-голям проблем от имиграцията, коментира доклада на ECFR Торстен Гайслер, ръководител на Бюрото на Фондация "Конрад Аденауер" в София. Той обърна внимание, че изтичането на мозъци оказва влияние и върху политиката на засегната страна. Според Гайслер завръщането на такава група хора е надежда за България. Ако България иска да преодолее изтичането на мозъци, трябва да се постарае да привлече обратно т.нар "креативнa класа", даде съвет Гайслер. "Креативнa класа" е определение на икономиста Ричард Флорида за образовани хора заемащи професии, като учени, медици, инженери, програмисти, както и дизайнери и т.н. Той смята, че "креативната класа" има водещата роля за икономическия растеж.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !