Църквата ни почита днес св. преподобни Пахомий Велики. 

Той се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници. Пахомий обаче станал християнин като войник. 

В това време разни лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той искрено желаел да узнае истината и решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен и мъдър старец. В Тиваидската пустиня живеел в това време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий дошъл при него. Старецът се съгласил да го приеме.

Животът на Паламон бил действително много тежък. Той почти не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и същевременно шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче груб плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и дори помагал на бедните. А самият той вкусвал само по малко хляб със сол и вода.

Пахомий почнал да споделя всичките му трудове и му оказвал безусловно послушание. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил налегнат от дрямка, извеждал го вън и там заедно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде буден и да побеждава себе си.

Трудният живот не отвърнал Пахомия от предприетия подвиг. Обичайки самотната молитва, Пахомий често се отдалечавал от своето жилище. Веднъж той дошъл до едно място, наричано Тавена, близо до реката Нил. Тук той спрял за молитва. Изведнъж чул глас, който му казвал: "Посели се тук и построй манастир, и ще се съберат при тебе много иноци". След тия думи пред него застанал ангел в образ на отшелник, който държал в ръката си дъска с написан устав за иночески живот.

Като се върнал в килията, той разказал на стареца за случилото се с него. Старецът го благословил да живее отделно и сам му помогнал да построи малка килия в Тавена. Пахомий се поселил в нея, но често посещавал стареца Палмон и продължавал да се ръководи от неговите наставления. След няколко години благочестивият старец умрял в ръцете на своя ученик.

Въоръжен с молитва и пълен с твърдо упование на Господа, Пахомий побеждавал в себе си страха, унинието и всички помисли, чрез които лукавият се стараел да смути душата на праведника. В труд и молитва прекарвал той дни и нощи. При него започнали да се събират ученици. Пахомий ги приемал с любов и след изпитание ги постригвал в иночески чин. Като желаел те повече да пребъдват в духовния живот, мъдрият ръководител взимал върху себе си най-трудните работи: орял, сеял, поливал градината, готвел ядене, служел на болните, а учениците си увещавал усърдно да се молят и да изучават Свещеното Писание. 

Числото на братята се увеличавало всеки ден и Пахомий написал за тях устав. Този устав с монашески правила бил твърде строг. От инока се искало пълно отричане от собствената воля. Той нищо не можел да прави без благословението на игумена и всичко бил длъжен да върши с молитва. Когато иноците работели заедно, забранявало им се дори да разговарят помежду си - те били длъжни да работят в мълчание, повтаряйки в себе си псалм или молитва. Умът им трябвало да бъде постоянно насочен към Бога и към духовните предмети. Те не могли да имат никаква собственост. От встъпващите в манастира Пахомий не приемал пари и всички иноци били длъжни еднакво да се трудят за издръжката на манастира. Едни се занимавали с някакъв занаят, други обработвали нивите, трети плетели рогозки и кошници, тъчали власеници. С това се издържал манастирът. Никой от тях не можел да има сан свещеник, защото Пахомий не искал един инок да се отличава от друг с някакво предимство.

Всяка вечер след богослужение Пахомий беседвал с иноците. Той давал пример на братята за всички добродетели. Той бил кротък, смирен, изпълнен с обич към братята, поверили се на неговото ръководство. Провинилите си той увещавал насаме, като се стараел да скрие тяхната вина от другите братя. Към немощните и болните той бил винаги снизходителен и търпелив. По-късно Пахомий почнал да приема в манастира деца за възпитание и имал за тях особена грижа.

Когато броят на братята тъй нараснал, че не могли да се поместят в един манастир, тогава преподобни Пахомий ги разделил на няколко обители, избрал между учениците си способни да ръководят другите и ги назначил за игумени. Славата на Пахомий била така голяма, че при него дохождали иноци, които желаели неговото спасително ръководство. Някои вече съществуващи манастири минали под негово управление, тъй че след известно време Тавенското общество се състояло от десет манастира. Иноците били повече от седем хиляди. Самият Пахомий живеел в първия манастир и със загриженост на баща надзиравал другите. Той често ги посещавал и пращал някои от своите ученици с наставление. При всесилната Божия помощ старанията му не отишли напразно. Мнозина от учениците му проявили пример на велика добродетел. На противоположния бряг на р. Нил Пахомий основал девически манастир, където сестра му била първа инокиня.

В 348 г. Преподобний Пахомий събрал учениците си - вече към 14,000 души, - поучил ги и ги благословил и след двудневно боледуване предал душата си Богу в дълбока старост.