Община Сатовча очаква да бъде вписана в Книгата на рекордите Гинес със своите вече 1000 изградени от местните хора чешми, съобщава БНР. Вековната традиция не преследва световен рекорд, но броят на чешмите е впечатляващ. Няма семейство в малката родопска община, което да не е направило чешма, а изградените през последните години се превръщат в места за отдих и празници, тъй като до чешмите има беседки, барбекюта и цветни градини.

Когато преди няколко години хората от Сатовча и местната власт решили да кандидатстват за световен рекорд, чешмите, от които блика чистата планинска вода, били 800. Сега вече надхвърлят хиляда.

Първото потвърждение от екипа на Гинес, че няма друго място с толкова чешми, вече е факт след обследване на място със снимков и видео материал. Сега на финалната права е втората процедура, която ще струва на общината около 3 хиляди паунда.

Ако този феномен бъде признат, интересът на света към Сатовча ще се засили, смята кметът на общината - доктор Арбен Мименов.

„Защо да не се гордеем с този факт? Всички чешми са изградени със средства и труд от самите семейства. Няма кампании, няма кандидатстване, няма общински програми.”

Когато едно семейство реши да гради чешма, се търси естествен извор, извършва се химически анализ на водата, прави се каптаж, за да не влиза т. нар. дива вода. За всяка чешма има специален дренаж, поясни кметът.

Реалните шансове община Сатовча да бъде записана в Книгата на световните рекорди повлияли на местните хора и през последните години се наблюдава бум в изграждането на тези места за отдих. Около новите чешми се правят и беседки, барбекюта, кътове за детски игри, цветни градини. Строят млади и стари - хората, останали в общината и гурбетчиите, прибиращи се за ваканция.

Едно от тези места е превърнато в горски парк. Изграден е от семейството на личния лекар в Плетена и още няколко села д-р Искрен Кальонев. Да поддържа мястото му коства много усилия и труд, но казва, че го прави с любов и се радва на посетителите.

„Това всичко е в памет на моите родители. По такъв начин мисля, че съм постоянно свързан с тях - когато идвам тук, все едно съм с тях”, споделя той.

„В свободното си време вместо да стоя вкъщи, по кръчми аз идвам тук, сред природата, да създавам уют на хората. Природата, чистият въздух, водата отпуска душата, освобождава от напрежението. Някой път пациенти като идват и те се включват да поливат, като няма дъжд”, разказва семейният лекар.