На опашките пред германските социални кухни напоследък се редят все повече българи. Някои от тях твърдят, че им дават по-малко храна, отколкото на германците. Те на свой ред се оплакват, че "чужденците отмъкват всичко".
Пред социалната кухня в германския град Дуисбург цари спокойствие. Поне на пръв поглед. Хората са се наредили на опашка и търпеливо чакат да получат безплатна храна. Изведнъж обаче възрастна жена със забрадка и ролатор (помощна количка за придвижване) започва да ругае, защото някакви хора я били прередили. „Ама аз дойдох преди тях", ядосва се жената.
Както всяка сутрин, и днес дворът се е напълнил още преди социалната кухня да е отворила. Раздаването на храна започва винаги точно в 10:00, но някои от чакащите са дошли тук няколко часа по-рано, за да са едни от първите на опашката. Срещаме всякакви хора - пенсионери, които едва свързват двата края, хора, които живеят от социални помощи, чужденци от всички краища на света. Днес на опашката висят предимно българи. Има и няколко жени от Сирия, неколцина арменци, една полякиня и една жена от Чехия.
"А защо няма салам?"
Някои са дошли с малки куфари на колелца, други са се въоръжили с огромни найлонови торби. Всички се надяват да се върнат вкъщи с колкото е възможно повече храна. Но някои от чакащите не са особено съобразителни. „Веро? Че за какво ми е? Дайте го на друг!”, казва една млада жена от България. Името ѝ е Ангелинка, изрусените ѝ коси са прибрани с лъскава кариока, а герданите и пръстените ѝ са от злато.
"На нас, българите, винаги ни дават по-малко храна", оплаква се Ангелинка. А една слабичка жена до нея, която също идва от България, ѝ приглася на български: „На германците им дават повече храна. Даже на тези, които нямат деца”. После добавя на развален немски: „Все други хора! Един хора всичко може взима. Защо? Защото това немска жена. А българска жена, пет члена семейство, храна само за един дават”.
И други на опашката се страхуват, че няма да получат достатъчно храна. Малко по-назад от Ангелинка се е наредил възрастен германец - ризата му е изгладена, а белите му коси са прилежно сресани. Двете българки и всички мигранти като тях никак не му се нравят. Пенсионерът ги нарича „паразити” и добавя: „Да се наредят в края на опашката - така както щяха да ни кажат на нас, ако бяхме в чужда страна", ядосва се възрастният германец.
Вече е 10 часа, социалната кухня отваря врати. Чакащите влизат един по един, като преди това всеки получава номерче. Именно от него зависи кой кога ще получи храна. И тъй като работещите в кухнята доброволци раздават номерцата на случаен принцип, първите на опашката не са непременно първи и при раздаването на хранителни продукти. Така че ранното идване е напълно безсмислено.
Преди да получат храна, нуждаещите се трябва да покажат специалните си пропуски, на които е записано от колко души се състои семейството им. Защото големите семейства получават естествено повече храна от хората, които живеят сами.
Днес сиренето и саламът са кът, така че не всеки получава това, което желае. Никой обаче не си тръгва с празни торби. Хляб, зеленчуци и плодове има колкото щеш. Доброволците в социалната кухня нямат и представа какво се говори навън на опашката. Затова и не знаят, че хората се страхуват, че няма да получат достатъчно. „Повечето си тръгват доволни. Не виждате ли каква добра атмосфера цари тук!”, казва един от доброволците, докато слага ябълки в торбата на пенсионера с прилежно сресаните бели коси.
"За нас, германците, нищо не остава!"
Явно никой от чакащите не смее да мрънка пред персонала. Отвън обаче хората не престават да се оплакват: „Миналата седмица ни дадоха само кисело мляко. И сега пак същото. Нито сирене, нито салам. Нищо хубаво не раздават”, ядосват се няколко души. Други са седнали на пейката в двора на социалната кухня и изучават съдържанието на торбите си: „Плодове, зеленчуци, кисело мляко и шоколад. А защо няма салам?”.
„Когато започнахме да идваме тук, имаше всичко. Тръгвахме си с по три-четири пълни торби. Даваха ни месо, кафе, сладкиши и по няколко опаковки салам”, разказва един безработен германец. „От два-три месеца насам обаче ни дават все по-малко. Сигурно магазините даряват по-малко храна на социалната кухня”, казва мъжът, но добавя, че виновни били и мигрантите от България и Румъния, които ставали все повече. „Чужденците ни отмъкват всичко. За нас, германците, нищо не остава. Така не може!”, оплаква се безработният мъж.
И все пак: в двора на социалната кухня в Дуисбург се срещат и усмихнати лица. Германският пенсионер с прилежно сресаните бели коси е щастлив. Явно е получил достатъчно. И Ангелинка не се оплаква. Може би днес са ѝ дали салам.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
01.09 2015 в 13:28
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.09 2015 в 12:25
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.09 2015 в 08:53
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.09 2015 в 03:25
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
01.09 2015 в 01:36
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.08 2015 в 22:14
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.08 2015 в 22:12
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.08 2015 в 21:15
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.08 2015 в 21:11
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
31.08 2015 в 21:05
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
cepcem
"Тесла" изтегля 3878 електрически пикапа заради проблем с педала
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
Moirae
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Илиана Раева гневна на съдийството: Гимнастичките ни повече няма да участват в Баку