"На българите винаги дават по-малко"

Ане Зайде - ДЛФ / Дойче веле Последна промяна на 31 август 2015 в 20:15 12138 15

Снимка sxc.hu

На опашките пред германските социални кухни напоследък се редят все повече българи. Някои от тях твърдят, че им дават по-малко храна, отколкото на германците. Те на свой ред се оплакват, че "чужденците отмъкват всичко".

Пред социалната кухня в германския град Дуисбург цари спокойствие. Поне на пръв поглед. Хората са се наредили на опашка и търпеливо чакат да получат безплатна храна. Изведнъж обаче възрастна жена със забрадка и ролатор (помощна количка за придвижване) започва да ругае, защото някакви хора я били прередили. „Ама аз дойдох преди тях", ядосва се жената.

Както всяка сутрин, и днес дворът се е напълнил още преди социалната кухня да е отворила. Раздаването на храна започва винаги точно в 10:00, но някои от чакащите са дошли тук няколко часа по-рано, за да са едни от първите на опашката. Срещаме всякакви хора - пенсионери, които едва свързват двата края, хора, които живеят от социални помощи, чужденци от всички краища на света. Днес на опашката висят предимно българи. Има и няколко жени от Сирия, неколцина арменци, една полякиня и една жена от Чехия.

"А защо няма салам?"

Някои са дошли с малки куфари на колелца, други са се въоръжили с огромни найлонови торби. Всички се надяват да се върнат вкъщи с колкото е възможно повече храна. Но някои от чакащите не са особено съобразителни. „Веро? Че за какво ми е? Дайте го на друг!”, казва една млада жена от България. Името ѝ е Ангелинка, изрусените ѝ коси са прибрани с лъскава кариока, а герданите и пръстените ѝ са от злато.

"На нас, българите, винаги ни дават по-малко храна", оплаква се Ангелинка. А една слабичка жена до нея, която също идва от България, ѝ приглася на български: „На германците им дават повече храна. Даже на тези, които нямат деца”. После добавя на развален немски: „Все други хора! Един хора всичко може взима. Защо? Защото това немска жена. А българска жена, пет члена семейство, храна само за един дават”.

И други на опашката се страхуват, че няма да получат достатъчно храна. Малко по-назад от Ангелинка се е наредил възрастен германец - ризата му е изгладена, а белите му коси са прилежно сресани. Двете българки и всички мигранти като тях никак не му се нравят. Пенсионерът ги нарича „паразити” и добавя: „Да се наредят в края на опашката - така както щяха да ни кажат на нас, ако бяхме в чужда страна", ядосва се възрастният германец.

Вече е 10 часа, социалната кухня отваря врати. Чакащите влизат един по един, като преди това всеки получава номерче. Именно от него зависи кой кога ще получи храна. И тъй като работещите в кухнята доброволци раздават номерцата на случаен принцип, първите на опашката не са непременно първи и при раздаването на хранителни продукти. Така че ранното идване е напълно безсмислено.

Преди да получат храна, нуждаещите се трябва да покажат специалните си пропуски, на които е записано от колко души се състои семейството им. Защото големите семейства получават естествено повече храна от хората, които живеят сами.

Днес сиренето и саламът са кът, така че не всеки получава това, което желае. Никой обаче не си тръгва с празни торби. Хляб, зеленчуци и плодове има колкото щеш. Доброволците в социалната кухня нямат и представа какво се говори навън на опашката. Затова и не знаят, че хората се страхуват, че няма да получат достатъчно. „Повечето си тръгват доволни. Не виждате ли каква добра атмосфера цари тук!”, казва един от доброволците, докато слага ябълки в торбата на пенсионера с прилежно сресаните бели коси.

"За нас, германците, нищо не остава!"

Явно никой от чакащите не смее да мрънка пред персонала. Отвън обаче хората не престават да се оплакват: „Миналата седмица ни дадоха само кисело мляко. И сега пак същото. Нито сирене, нито салам. Нищо хубаво не раздават”, ядосват се няколко души. Други са седнали на пейката в двора на социалната кухня и изучават съдържанието на торбите си: „Плодове, зеленчуци, кисело мляко и шоколад. А защо няма салам?”.

„Когато започнахме да идваме тук, имаше всичко. Тръгвахме си с по три-четири пълни торби. Даваха ни месо, кафе, сладкиши и по няколко опаковки салам”, разказва един безработен германец. „От два-три месеца насам обаче ни дават все по-малко. Сигурно магазините даряват по-малко храна на социалната кухня”, казва мъжът, но добавя, че виновни били и мигрантите от България и Румъния, които ставали все повече. „Чужденците ни отмъкват всичко. За нас, германците, нищо не остава. Така не може!”, оплаква се безработният мъж.

И все пак: в двора на социалната кухня в Дуисбург се срещат и усмихнати лица. Германският пенсионер с прилежно сресаните бели коси е щастлив. Явно е получил достатъчно. И Ангелинка не се оплаква. Може би днес са ѝ дали салам.

Дойче веле

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

01.09 2015 в 13:28

Когато кранчето спре ще спрат и спекулациите.Колкото повече даваш на един паразит той толкова повече иска.

01.09 2015 в 12:25

Основната грешка е че им "дават".Социалната система беше създадена да подкрепя гражданите на държавата които са във временно затруднение. Тази система, обаче, беше яхната от паразитите - не само цигани, но и всякаква друга паплач. И щом им "дават", те "вземат", много просто...
Проблемът може да се разглежда от много гледни точки, но основното е работещото цивилизовано население на земята не може да издържа повече множащите се нискоразвити раси и нации. Те са като бацили които се размножават безконтролно в благоприятна среда. И това много скоро може да затрие живота на земята.

01.09 2015 в 08:53

Скоро германците ще събудят наследника на Онзи със смешния мустак и високо вдигната дясна ръка.
И ще настане "Arbeit macht frei" и "Durch den Schornstein Good bye!"

01.09 2015 в 03:25

Германците така и така имат натрупан достатъчно ИСТОРИЧЕСКИ ОПИТ с циганите, обаче ДЕМОНОКРАСТИТЕ за съжаление не им дават да го използват.

Предполагам обаче, че когато се появи възможност, биха го направили не само с удоволствие, но и акуратно по немски. Никой в цивилизована Европа не желае да търпи паразити, и вероятно в един момент този проблем ще бъде поставен за ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от самите европейски граждани.

Разбира се - само с ХУМАННИ СРЕДСТВА. Дето казва НАРОДНАТА МЪДРОСТ: "Трудът прави човека свободен!"

01.09 2015 в 01:36

Дедо попе,аз съм висшист с месечен доход 1300-1400лв. За цялата си трудоспособна възраст(около 20год) имам около 6 мес. празни(в т.ч. и студентските години) и нямам никаква идея как изглежда 3-то районно отвътре.От 12.1981 год. живея между цигани(ж.к. Разсадника-точно между Факултета,Татарли маала и малко встрани от "виетнамските" общежития).Живял съм с тях,учил съм с тях,делил съм пички с тях и въпреки това не мога да ги гледам.И знаеш ли защо?Причината е проста-това са паразити!Нагли паразити!Те могат , искат и се стремят да живеят единствено и само на гърба на другите.Вярно-задоволяват се с малко и не са особено капризни , но и малкото не са готови да си го заслужат(под никаква форма).Единственото което може да ги вкара в пътя е....как да го кажа политкоректно...меката(а понякога и по-твърда) сила. Така , че....аре у лЕво!Става ли?

31.08 2015 в 22:14

Прочее, същото е и тук у нас. Основната маса мразещи циганите са досущ същите неграмотни, ниско квалифицирани, мързеливи, убедени че нещо им се полага и склонни към дребна престъпност.

Какво да се прави - обща ниша. Конкуренция.

31.08 2015 в 22:12

"Германците правят много добра разлика м/у мангал и българин"
Никога не съм ходил в Германия и нямам лични наблюдения , но силно се надявам да си прав!

31.08 2015 в 21:15

Германците правят много добра разлика м/у мангал и българин

31.08 2015 в 21:11

После добавя на развален немски: „Все други хора! Един хора всичко може взима. Защо? Защото това немска жена. А българска жена, пет члена семейство, храна само за един дават”.

Абсолютна съм сигурна, че това не е било казано на развален немски, ами на развален български.

31.08 2015 в 21:05

Мръсни мангали, какви българи са тия паразити?! Да ги пращат на принудителен нископлатен труд да си заслужи храната