От Португалия до Бразилия с гребна лодка, построена в гараж - това е океанското предизвикателство на Стефан Иванов и 16-годишният му син - Максим, които в момента прекосяват Атлантическия океан с гребане в мисия Neverest.

С изминаването на тези повече от 3200 морски мили или над 6000 километра, Макс и Стефан Иванови искат да насърчат дискусиите за донорството с нашите близки, които трябва да са наясно с нашето отношение към проблема. Те подкрепят Националната кампания за подкрепа на донорството и трансплантацията на Министерство на здравеопазването “Да! За живот!”. Тя стартира на 5 ноември миналата година и до момента, благодарение на инициативата, са отпечатани около 50 000 броя “донорски карти”. Те нямат юридическа стойност, а единствено отразяват желанието на техните притежатели.Н

По данни на Министерството на здравеопазването към 13 юли тази година за трансплантация чакат 1156 души, като най-много от тях - 1034, се нуждаят от бъбрек. В същото време през 2019 г. извършените трансплантации у нас общо са 53, което е с 11 повече от предходната година. До 13 юли тази година те са само четири. Това нарежда България на последно място в ЕС по брой извършени трансплантации на 1 млн. души от населението, сочат данни от 2018 г. Една от причините е сериозният недостиг на донори.

Според българското законодателство донор на органи може да бъде всяко лице в състояние на медицински установена мозъчна смърт, при което няма абсолютни медицински контраиндикации. Решението обаче се взима от роднините на починалото лице. Изключение прави правото приживе да бъде деклариран отказ от дарителство. Процедурата е разписана в Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки. От 2005 г. до юли тази година лицата, изразили несъгласие за вземане на органи, тъкани и/или клетки, са общо 2805.

Макс и Стефан приемат справянето с този проблем като своя лична кауза и решават да насочат общественото внимание към темата по един нестандартен начин. Те построяват сами лодката “Neverest”, което от английски се превежда "Никога не почивай". Освен това е и препратка към Еверест - върхът - символ на голямо личностно постижение.

Лодката е проектирана от английския архитект на морски съдове - Фил Морисън, който е проектирал и повечето океански лодки в света. Към него те имали нестандартното изискване лодката да може да бъде построена в гараж, а не в корабостроителница, където обикновено се прави. Целият проект - от проектирането до строежа, е отнел година и половина.

Първото гребане на двамата било на 29 септември 2018 г. в Панчаревското езеро. Всъщност, тогава те осъзнават, че имат нужда от треньор и няколко месеца по-късно намират такъв. „Имахме невероятния късмет да ни вземе под крилото си най-страхотната и прецизна треньорка - Виктория Димитрова, двукратна световна шампионка на скиф, която наблюдава и коригира всяко наше движение”, споделят те.

Подготовката за океанското им предизвикателство включва тренировки по гребане в в язовир Искър, Панчаревското езеро, Черно и Егейско море, силови тренировки, както и курс за капитани, който им дава право да управляват моторни лодки и яхти.

Освен това Свилен Нейков - треньорът на българския национален отбор по гребане и едно от най-авторитетните имена в тази област у нас, им помага да оптимизират позициите на греблата, плъзгащата се седалка и прочее, за да могат да максимизират резултатите от гребането, както и да намалят шансовете за травми.

Първоначално идеята на Стефан и Максим Иванови е да прекосят Северния ледовит океан от Канада до Европа, но затварянето на границите осуетява плана им. Въпреки това обаче получават зелена светлина за маршрута между Португалия и Бразилия.

И така на 28 май тази година лодката потегля с камион към Портимао - началната точка на тяхното океанско предизвикателство. Няколко дни по-късно - на 4 юни и те двамата пристигат в португалското градче.

“Неверест” отплава от Портимао по изгрев на 14 юни. Предстоят им между 60 и 90 дни в океана, през които ще гребат на смени от по два часа, тоест лодката непрекъснато ще се движи и по този начин не само, че ще се придвижва по-бързо, но и се намалява рискът лодката да бъде преобърната от ветровете. През цялото време Стефан и Макс ще се хранят със суха или “лиофилизирана” храна и ще пият пречистена вода от океана .

Освен необятен морски пейзаж и ярки звезди, двамата се сблъскват и с доста трудности. Първото по-сериозно предизвикателство пред тях е проблемът с автопилота още в първата седмица на тяхното пътуване. Тогава им се налага да спрат с гребането за вечерта и да се опитат да го поправят.

На 21 юни пък е първата им среща с два марокански пиратски кораба, които, докато се приближават към тях изключват системите, които показват точното им местоположение. Освен това допреди изключването на системите, те са показвали само ММСИ номерата им, но не и имената на корабите, което е било подозрително. Макс и Стефан решават да изключат и тяхната система, както и осветлението, като им се налага да гребат в пълен мрак, почти на сляпо при бурни води.

Следващата вечер водите отново са бурни (над 20 възела), а вълните били високи над пет метра, при което Макс е изхвърлен от седалката си на палубата. Има и дребни проблеми с едно от греблата.

След няколко дни, през които двамата не успяват да поправят автопилота, който продължава да се самоизключва, поради което има се налага да спрат на Канарските острови. Към най-близкото пристанище са им изпратени необходимите за поправката резервни части.

В 12 часа на 26 юни акостират в Марина де Лансароте. Любопитен е фактът, че по време на първото си пътешествие към новия свят Христофор Колумб спира в същото градче, тъй като трябвало да бъде ремонтиран рулят на един от корабите от неговия флот.

Престоят им там обаче се удължава повече от предвиденото, тъй като доставката на резервните части се е забавя. След като успяват да поправят лодката обаче метеорологичните условия се влошават и те не могат да отплават до пети юли рано сутринта, когато океанското им пътешествие продължава.

До 15 юли двамата са преплавали почти 1/3 от разстоянието или около 2100 километра . Малко след това е и първата им среща с акула, която, както били обещали на треньора им, кръщават Виктория.

След няколко дни спокойни води, красиви гледки и дори първата уловена риба, двамата отново се сблъскват с технически проблем - три от четирите соларни панела са се повредили поради влагата. За щастие четвъртият работи, както и резервните им уреди за генериране на електроенергия. В следващите дни им се налага драстично да намалят потреблението на електроенерги, вкючително и да премахнат автопилота, който допреди това са използвали постоянно. Освен това им се налага да спрат да използват машината за пречистване на вода и вместо това всеки ден по час и половина ръчно да изпомпват вода за ръчния десалинатор.

На 25 юли океанското им пътешествие е преполовено - изминали са повече от 1600 морски мили или малко над 3000 километра. Това означава, че за тези 31 дни те средно на ден са изминавали по 97 километра.

“Хюстън, имаме проблем” - това написа екипът на “Neverest Ocean Row” във връзка с проблемите с руля - горната ос се отчупва, а пластмасовата кутия се напуква. Те го сменяват с резервния, като с него се случва същото. Вероятно причина за това е голямото странично напрежение. За да го намалят те инсталират отново автопилота. Освен това решават да избягват да се движат под голям ъгъл, което обаче би направило траекторията им по-криволичеща.

Към момента “Неверест” гребат към Кабо Верде, откъдето ще се насочват и към финалната дестинация - Бразилия. Можете да следите къде се намира лодката в реално време.

Ако мисията бъде успешна, това ще бъде първата българска експедиция, преплавала океан с гребна лодка. Макс пък би бил най-младия гребец, прекосил океан. Лодката “Неверест” пък би била първата гребна лодка, преминала океана от континентална Европа до континентална Южна Америка през лятото.