България е на последно място сред държавите от ЕС по медийна грамотност за 2023 година. Страната ни заема 35-о място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията.

Това едва ли е изненада. Гражданското образование у нас се изучава едва от няколко години - за първи път бе въведено през учебната 2020/2021 г. и по него се обучават 11-и и 12-и клас. А според проучване на Държавната агенция за закрила на детето, публикувано през януари, над 50% от децата влизат в социални мрежи поне пет пъти на ден. Най-използваното от тях приложение е Тик-Ток, следван от Снапчат и Фейсбук. 25% от учениците са в интернет пет и повече часа на ден.

В Закона за предучилищното и училищното образование няма официално определение за медийна грамотност, а медийното образование не е изрично свързано с разпределението на ресурсите.

Според закона обаче една от основните цели на образованието е придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности; придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие.

Какво всъщност е медийната грамотност и защо е толкова важна тя? Какво е гражданско образование и защо е важно да бъде изучавано? Защо медийната грамотност е една от най-важните теми при обучението по гражданско образование и възможно ли е учениците в начален етап да бъдат обучавани на всичко това?

На тези и други въпроси потърсихме отговори от Коалиция за медийна грамотност, Асоциацията на европейските журналисти и варненското Средно училище "Св. Климент Охридски", което успешно развива насочени към медийна грамотност проекти.

"Грамотността е феномен, за който всички говорим и искаме да го има. Това е нещо, което се изгражда през целия живот, но основите се полагат на крехка възраст", казват Мария Динева и Даниела Янева - учителки в СУ "Св. Климент Охридски".

Медийна грамотност - още в началното училище

Че медийната грамотност трябва да започне не в началното училище, а даже по-рано - в предучилищна възраст, сочат анализи на Европейската комисия, цитирани от Иглика Иванова, член на управителния съвет на Коалицията за медийна грамотност. 

"Много, много късно е (да се преподава в 11. клас, б.а.). Широко възприетото разбиране е, че трябва още в предучилищна възраст да се развиват умения за медийна грамотност, които да са съобразени с възрастта и когнитивното развитие", казва тя.

Според нея след това трябва да се залегне в целия образователен курс. И в момента заложените учебни програми по много от предметите включват много теми, които са благодатни да се развива медийната грамотност чрез тях.

На същото мнение е и Иван Радев, член на Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ). Според него медийната грамотност трябва да е по-широко застъпена, но това не трябва да става за сметка на допълнително отежняване на учебните програми и претоварване на учениците. 

"Нашето виждане е, че медийната грамотност не трябва да бъде отделен предмет, а да бъде интегрирана в учебните програма, защото медиите засягат всички сфери на нашия живот. Ако си говорим за дезинформация и конспиративни теории - плоската земя, кемтрейлс и др., те засягат материалите по физика, география, химия. Не е нужно медийната грамотност да се свързва само с часовете по литература, защото в час по БЕЛ може да се изучават журналистическите жанрове", даде пример Радев.

Безспорно е, че е нужен такъв предмет и трябва да се изучава, но доста по-рано. Трябва да се приоритизира и като учебно съдържание - с часове, които включват дискусии, дебати, развиване на умения на учениците да дискутират аргументирано теми от обществения живот, смята Иглика Иванова.

Медийната грамотност може да бъде поднесена и като часове по функционална грамотност и то доста успешно. Този пример дават от варненското Средно училище "Св. Климент Охридски", където с проект, подкрепен от Фондация "Америка за България" деца от втори и трети клас се обучават по функционална грамотност. 

Началните учителки Мария Динева и Даниела Янева разказаха как е възможно да бъде дадена стабилна основа за последващото обучение по гражданско образование. 

С проекта Грамотност.bg от училището създават платформа, която се използва и сега от учители и ученици. 

"Акцентът е 8-9-годишните деца да са наясно, че да си грамотен, не означава само да четеш и да пишеш, а да можеш да използваш четенето и писането за нещо много по-голямо и много по-важно", обяснява Мария Динева. 

Даниела Янева добавя, че акцентът трябва да бъде върху умението на детето да извлича нужната информация от даден текст, да я разбира и да я обработва ефективно, тя може да му послужи да се справи успешно с истински житейски ситуации.

"Ако разглеждаме гражданското образование не като учебен предмет, а като нещо, без което нито една личност не би могла да се социализира, е безспорно, че всичко, свързано с функционалната грамотност, независимо дали от най-ранна възраст или по-късно, а детето ще бъде от полза и помощ, защото ГО е част от всички учебни предмети на практика. Те развиват критично мислене, възможност и умения да се вземат решения, справяне с казуси, анализиране и синтезиране на информация", каза Мария Динева.

Преди да стартира този проект, училището прави подобен, но с възрастова група 9-10-годишни. Тогава става ясно, че резултатите на децата биха били по-добри, ако се залегне на усвояване на уменията в по-ранна възраст. 

И те, както Иглика Иванова и Иван Радев, са на мнение, че гражданското образование и медийната грамотност присъстват във всеки един предмет в начален етап.

"Всички ние искаме да имаме гражданско общество, което да ни гарантира много по-високо качество на живот. Аз като учител твърдо подкрепям гражданските умения и изобщо развиването на учениците като бъдещи граждани да бъде застъпено много по-сериозно и адекватно", допълни Мария Динева.

 Иван Радев е член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти-България и ръководител на проекта „Медийна грамотност в класната стая“. Той има над 10-годишна журналистическа практика. Иван е завършил Балканистика в СУ и следи внимателно развитието на обществата в Югоизточна Европа. Знае румънски и в продължение на пет години е бил кореспондент за България на румънската национална информационна агенция "Аджерпрес".

Медийната грамотност извън училище

Иван Радев от АЕЖ посочва, че е нужно медийната грамотност да не свършва само с няколкото часа в училище и това е видно от класациите за медийна грамотност и това, че страната ни се представя доста зле. "Това се вижда и в обществото - толкова много хора стават жертва на различни дезинформационни кампании", каза той. 

Именно заради това от АЕЖ разработват наръчник "Медийната грамотност в класната стая" и провеждат обучения за учители, в които показват помагалото.

Помагалото е създадено в сътрудничество с Българо-американската образователна комисия Фулбрайт и "Америка за България" за английските учители, които всяка година идват в страната, за да преподават. Заради това първоначално помагалото е създадено първо на английски, след което е преведено на български език и е общодостъпно и безплатно. 

Иван Радев обясни, че ако медийната грамотност се остави само в училище, успехите ще бъдат силно ограничени и даде пример в учители, които трудно боравят с информация и стават жертва на дезинформация.

"Трудно е да се разчита на тях, че ще могат да възпитат учениците на критично мислене. По същия начин стои въпросът и с родители. Ако в семейната среда родителите са подвластни на конспиративни теории, е доста трудно да се откъснат от това. Трябва работа и с родители, и с учители за подобряване на тяхната медийна грамотност", казва той.

Радев е категоричен, че медийната грамотност не е това да се казва, че има една-единствена гледна точка, а тя е свързана с възможността да се проверяват фактите, да се оценяват от достоверността на източника и да се взимат информирани решения.

Медийната грамотност не е някой отвън да ти каже кое е правилно и грешно, а да ти даде умение да подхождаш критично към информация и да не попадаш в заблуди. Има хора, които печелят от дезинформация - чрез финансови измами, антидемократична пропаганда и др., казва той. 

Че медийната грамотност не трябва да се ограничава само в училище, е на мнение и Иглика Иванова от Коалиция за медийна грамотност. Именно заради това правят тематични кдни на медийната грамотност всяка година от 2017 г. насам, като интересът към тях става все по-голям. 

Според нея има хора - учители, библиотекари, хора в общинската администрация, които отиват на обученията на Коалицията и се вижда, че имат предварителни нагласи и уязвимост към пропагандни материали и дезинформация.

"Истината е, че повечето ни обучения са кратки и това е недостатъчно да се постигне цялостен дългосрочен процес. Тук се поставя и въпросът как се работи с хората извън формалното образование. Необходими за усилия, като не са достатъчни само организации като нашата. И с възрастните граждани има да се работи, и точно тук е ролята и на другите заинтересовани страни", допълни Иванова. 

"Медийната грамотност не е Министерство на истината (по Джордж Оруел) и не e две гледни точки", твърди журналистът от Асоциацията на европейските журналисти Иван Радев.

Ролята на медиите

Иван Радев от АЕЖ обяснява, че е трудно да се генерализира ситуацията, защото както има медии, които следват етичните и професионални стандарти, така има и такива, които залагат на сензацията и дезинформацията.

Според него именно етичните медии трябва да пазят доверието на аудиторията и да не я разочароват с непроверена информация. От друга страна е важно държавата да не подпомага онези играчи, които разпространяват дезинформация, защото има случаи, в които публични средства се насочват към тях. 

Иглика Иванова е докторант и лектор в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Медийна политика и право на ЕС“. През 2018 г. завършва магистърска програма „Е-Европа“ с магистърска теза на тема „Ролята на видеоигрите за развитието на медийната грамотност". В периода 2019-2020 г. е част от авторския колектив на седмичното онлайн публицистично списание „Тоест“. От началото на 2020 г. участва активно в разработването на образователни ресурси, в осъществяването на инициативите и кампаниите на КМГ, поддържа сайта Gramoten.li. Афилииран член е на Media Education Lab към University of Rhode Island, Kingston, RI.

Иглика Иванова допълва, че една от ролите на медиите е да осведомяват за каузи и кампании за медийна грамотност.

Освен това е нужно придържане на медиите към най-висок журналистически стандарт, което може да е в известен конфликт в метриките, но възпитаването на една аудитория, която да има високо доверие в дългосрочен план, ще накара хората да ги предпочитат.

Според нея ролята на регулатора е изключително силна и важна, защото медийната грамотност трябва да е визия, държавна политика и много силно сътрудничество между всички заинтересовани страни. 

"Има много добри примери от другите държави членки, където например медийните регулатори създават платформи с подходящо съдържание, финансиране на обществените медии за програми, които са конкретно свързани с развиване на медийна и информационна грамотност - как функционират медиите, защо са важни за демокрацията, как ни въздействат различните медийни ефекти", даде пример тя.

"Медийната грамотност трябва да е визия, държавна политика и много силно сътрудничество между всички заинтересовани страни", казва Иглика Иванова, член на управителния съвет на Коалиция за медийна грамотност.

А оттук-нататък? 

И според двамата медийната грамотност трябва да е по-силно застъпена, след като е част от живота ни.

Иглика Иванова смята, че трябва много по-балансирано, координирано и съгласувано участие на всички страни по темата за медийната грамотност - да има стратегия за медийна грамотност, която включва мерки и средства, индикатори за измерване на напредък, медиите да са много по-ангажирани с темата и да участват в кампаниите. 

Нужна и е и реформа в образованието, квалификация на учителите за развиване на нови умения и нови методи на преподаване. 

"Тъй като ние имаме много проблеми, които имат своето социално, икономическо и политическо изражение - например пропаганда и дезинформация по време на пандемия, по време на война, са допълнителни условия, заради които е абсолютно недостатъчно да се разчита само на развитие на медийната грамотност в училище", посочи тя.