Ловният сокол се завърна в България, съобщи федерацията на природозащитните сдружения "Зелени Балкани". За пръв път от 20 години у нас бяха отгледани две малки соколчета. Техните родители - излюпени и отгледани във волиерни условия - били пуснати в дивата природа преди 3 години.

Дългосрочната програма за възстановяване на вида изпълняват Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани и Агенция по околната среда Абу-Даби (Environment Agency-Abu Dhabi - EAD).

Програмата, по която се работи от 2006 г., е преминала два етапа и в момента третият е в ход. При първия заедно с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН са били проучени бившите и потенциалните места за размножаване в България. Била е направена и оценка за осъществимост на възстановяването, включително изработването на популационен модел, който да определи стретегията за освобождаването на птици в природата. Във втория (2011-2014 г.) съвместно с ИБЕИ при БАН са осъществени серия от пилотни освобождавания на птици, отгледани във волиерни условия, за да се изясни методиката за освобождаване, да се проследят сателитно птици, за определяне техните предвижвания и заплахи за оцеляването им и да се създаде родителска група от птици размножавани във волиерни условия, чието поколение да бъде използвано за възстановяването на вида в природата.

Тече третият етап, при който всяка година се освобождават млади птици, отгледани във волиерни условия, в равнинните територии край Стара Загора, за да се закрепи вида към селскостопанският ландшафт на България.

Тази година орнитолози от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) откриха активно гнездо на ловен сокол в България – първото доказано загнездване на вида в страната за последните 20 г., а орнитолози от Спасителният център за диви животни на "Зелени Балкани" установиха, че двете птици наистина са освободени в рамките на програмата за възстановяване на вида. Те били разпознати по индивидуалните им цветни пръстени с уникален код.

Отгледани са в центъра на "Зелени Балкани" и са освободени в природата заедно с други 17 малки, използвайки соколарската техника известна като „хакинг“. Тази първа двойка ловни соколи е отгледала успешно 2 малки – първите известни, успешно излетели в дивата природа малки от вида през този век.

Обикновено ловният сокол започва да се размножава на 2-3 годишна възраст, така че екипът по възстановяването има надежда, че през следващите години ще бъдат открити още размножаващи се двойки. Програмата за размножаване и освобождаване в природата ще продължи, надграждайки постигнатото международното сътрудничество между орнитолози и соколари, с крайна цел създаването на самовъзобновяваща се популация на вида в България.

През 19-и век ловният сокол има непрекъсната размножаваща се популация с ареал от Централна Европа до степите на Централна Азия. Преди видът е гнездял из почти целите Балкани, включително България, но загубата на местообитания, породена от промяната в селскостопанските практики и индустриализацията през 20-и век намалява и разпокъсва популацията. Към края на 20-и век остатъчната българска популация изчезва - крадци обират яйцата и малките на вида с цел продажба на незаконния пазар на хищни птици за соколарство.

Проучванията в България от 2006 г. разкриха наличието на малък брой ловни соколи през размножителният сезон, но без доказателства за размножаване. Целта на Българската реинтродукционна програма е да възстанови размножаващата се популация в Южните Балкани, за да осигури връзка между съществуващите популационни фрагменти в Централна Европа, Източна Европа и Турция.