Комисията за защита от дискриминация (КЗД) допуска прояви на лоша администрация и недостатъчна политическа неутралност по случаи с висока обществена значимост, които засягат публични фигури и институции. Омбудсманът се утвърждава като проактивен фактор и коректив на лошата администрация чрез серия от самосезирания и намеса по „горещи“ теми на място. Има случаи в които общественик защитник излиза извън обхвата на своите правомощия, като например ангажирането със законодателни предложения по резултатите от референдума.

Това са част от изводите в представения днес мониторингов доклад „За състоянието на висшите правозащитни институции през 2016“ на Института за модерна политика. Докладът е изготвен от работна група под ръководството на д-р Зора Генчева (експерт на ИМП и член на КЗД 2005-2011 г.) и правозащитника Петър Кичашки.

Като пример за лоша администрация в работата на КЗД се сочи жалбата на зам.-министъра на отбраната Орхан Исмаилов срещу съпредседателя на ПГ на Патриотичния Валери Симеонов, която 7 месеца е на ниво "проверка на фактите и обстоятелствата". Законът изрично посочва, че тази проверка трябва да се извърши за най-много 30 дни.

"КЗД обаче не съумява да намери за тези 7 месеца публична фигура, народен представител, чийто работен адрес е ноторно известен – сградата на българския парламент в столицата. Междувременно за 7-те месеца проучване, единственото, което КЗД е изискала като доказателство по преписка е един запис на телевизионно предаване", посочват от ИПИ.

Дейността на КЗД се осъществява при твърде ниска степен на публичност, липсва системна разяснителна кампания по проблемите на дискриминацията, както изисква действащия закон. Отсъства и системна практика по самосезиране и налагане на административни санкции от КЗД за липсата на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, констатира работната група.

Критични оценки в доклада се сочат и относно работата на омбудсмана Мая Манолова. Според експертите, е необходимо по-стриктно прецизиране на темите, с които се ангажира институцията, тъй като вече има случаи, в които намесата на омбудсмана излиза извън обхвата на определения в Конституцията и закона мандат на институцията - например ангажирането със законодателни предложения по повод резултатите от националния референдум. 

В същото време се изтъкват и редица положителни промени в работата на омбудсмана – институзията се е утвърдила като проактивен фактор чрез серия от собствени проверки по своя инициатива и намеси по „горещи“ теми на място, покрива широк периметър от теми и проблеми, свързани с правата на гражданите и техните отношения с администрацията на национално и местно ниво. Омбудсманът все по-успешно действа като публичен коректив на проявите на лоша администрация и опора на гражданите в техните отношения с органите на властта, се изтъква в доклада.

Пълния му текст е публикуван на сайта на Института за модерна политика.