Как да избегнем трудова експлоатация при търсене на работа в чужбина

OFFNews Последна промяна на 04 юли 2017 в 16:12 1715 0

Много от хората, които търсят възможности за сезонна работа извън страната, особено в разгара на пролетта и началото на лятото, както и младите хора, които избират студентските бригади или искат да продължат образоването си в друга страна, рискуват да попаднат на недобронамерени посредници, работодатели или дори познати и приятели, като по този начин се озовават в ситуация на трафик на хора с цел трудова експлоатация, предупреждават от Комисията за борба с трафика на хора.

От началото на годината в Комисията са получени 17 сигнала за въвличане в трафик с цел трудова експлоатация на български граждани за Чехия, Великобритания, Австрия и Холандия.

От Комисията предупреждават, че търсещите работа в чужбина трябва да бъдат предпазливи към разлепени на улицата обяви за работа, в които има само мобилен телефон, малко име и примамливо високо заплащане. 

Интернет и социалните мрежи все повече се ползват като канали на въвличане, както и контрол над потърпевшите.

Все повече фирми в по-малките градове наемат хора на работа с обещание да ги командироват дългосрочно в чужбина за сезонна или временна работа. Така нелоялните работодатели прескачат регулаторните механизми в страната, които защитават наетите сезонно работници и успяват да убедят хората търсещи работа, че за тях няма рискове.

На пръв поглед тези предложения за работа изглеждат много добри - предлага се висока надница, осигурени храна и настаняване, 8-часов работен ден и почивни дни. Пристигайки в чужбина обаче хората се оказват принудени да работят и живеят в мизерни условия, без никакво заплащане или минимално спрямо обещаното.

В повечето случаи работодателите взимат документите им за самоличност под някакъв претекст и ги задържат при себе си. Следват заплахи че ще обявят пред полицията, че са нелегално пребиваващи и нелегално работещи.

В други случаи експлоататорите дават малка сума на работниците и им обещават пълно заплащане на изработеното от тях през следващата седмица или следващия месец. Ситуацията обаче се повтаря и работникът не може да си тръгне, без да получи парите от работодателя си. 

Националната комисия за борба с трафика на хора приканва българите да бъдат предпазливи и да се информират за рисковете, преди да заминат на работа в чужбина.

За да започнете работа в чужбина, трябва предварително да подпишете договор, който да регламентира условията на работа и времето, за които сте наети. Задължително трябва да получите копие на договора на български език (или език, който разбирате), както и на официалния език за страната на работодателя. Не предоставяйте документите си за самоличност на никого, под никакъв предлог, съветват от Комисията.

Преди да заминете, свържете се с някоя от институциите и организациите, които предоставят повече информация относно възможностите за безопасно пътуване и работа в чужбина, за да се информирате, посъветвате или проверите фирмата посредник. Намерете контакти на посолства, институции и организации в съответната страна, с които бихте могли да се свържете, в случай че имате съмнения и притеснения относно работата си.

Ако сте в чужбина и сте в беда, незабавно се свържете с българското представителство в страната, в която се намирате. Потърсете помощ от полицията дори да нямате документи. Вие сте жертва на сериозно престъпление и полицията ще ви окаже помощ.

Проучете агенцията, чрез която заминавате, както и фирмата, университета или работодателя, при когото отивате. Това можете да направите със съдействието на Агенцията по заетостта, синдикатите в България или чрез изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Можете да намерите списък с лицензираните трудови посредници на сайта на Агенцията по заетостта.  

Предварително се информирайте за законодателството, режимът на пребиваване и работа за български граждани в страната, в която заминавате. Можете да получите повече информация относно трудовата миграция от Службите по трудовите и социалните въпроси (СТСВ) на МТСП към дипломатическите представителства на Република България в европейските страни с най-големи български общности. 

Характерен пример за трафик с цел трудова експлоатация е добивът на горски плодове в Швеция. В няколко последователни години редица фактори довеждат до кризисна ситуация, когато стотици българи се оказват без препитание и средства да се завърнат в страната, вследствие на слабата реколта на боровинки и късното узряване на плодовете.

Всички българи, които планират да берат горски плодове в Швеция трябва да знаят, че част от прекупвачите на боровинки (които са и шведи, и българи) извършват нелегитимно изкупуване на боровинки, като изкупните цени са трикратно по-ниски от реалните. Така много хора стават неусетно жертва на измама, а впоследствие стават и жертви на трудова експлоатация.

Отивайки да берат боровинки в Швеция, хората често нямат предварително подсигурени условия на живот в регионите, в които се добиват плодовете. Често те пребивават в мизерия, спят на открито и не разполагат с минималното от първа необходимост.

Животът им зависи от атмосферните условия и резултатите от реколтата на плодове, която всяка година може да бъде различна. Тази несигурност по отношение на добива и доходите, както и новите изисквания към прекупвачите на горски плодове в Швеция, които трябва да изкупуват плодовете единствено от лицензирани фирми, могат да поставят много български граждани в безизходица, извън дома си, без средства да се приберат.

В много от случаите посредниците, които набират работници и организират пътуването им в България, предлагат разходите за транспорт и комисионата за намирането на работа да бъдат възстановени от продажбата на горските плодове в Швеция. В случаите, в които реколтата е слаба и работниците не могат да възстановят тези средства, те често пъти биват принуждавани да просят, а документите им за самоличност биват отнети, така че те да бъдат поставени в пълна зависимост.

Ако планирате да работите в тази сфера, трябва да имате предвид, че тази година, в резултат на лошите метеорологични условия, се очертава сезонът за бране на горски плодове да закъснее значително, а реколтата да бъде слаба.