Църквата почита днес св. Галактион и Епистима. 

Св. Галактион бил едничък син на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) по времето на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, но майката на Галактион, преди още да се роди синът й, била просветена в истините на Христовото учение и без знанието на мъжа си била покръстена от свещеника Онуфрий. По-късно той покръстил и бащата на Галактион.

Когато станал на 24 години, Галактион бил сгоден за девойка от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо щастие - да познае Христа и да го обикне повече от всичко. Епистима с радост приела християнството. Кръстил я сам Галактион. Тя се съгласила с неговото желание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот.

Тогава те отишли в пустинната планина Публион, близо до Синай, и се поселили в два отделни манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели, без да се виждат и без да общуват помежду си, но не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която се превърнала във вечно общение в другия свят.

Управителят на страната, като узнал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил войници да ги заловят. Монасите и монахините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си само Галактион. Войниците го заварили задълбочен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при управителя. Като узнала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, за да може заедно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на този, заради когото се разделили на земята. Галактион я насърчавал в предстоящия подвиг.

Управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания чрез побой. Епистима смело започнала да укорява управителя, задето тъй жестоко мъчи невинния. На доблестната християнка управителят отговорил с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, поразени от нейното величие в страданието, повярвали в нейния Бог.

Управителят засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо търпение понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили край на техния мъченически подвиг и начало на тяхното вечно блажено упокоение в царството на божествената любов.

Един инок - Евтолмий, който по-рано бил слуга при родителите на Епистима и заедно с нея приел
кръщение, тайно взел останките на мъчениците и ги положил в скъпоценен ковчег. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима.