Две години свинекомплекс, изграден на 7 метра от жилищната среда в гр. Дунавци, трови въздуха на местните жители. Въпреки опитите на създадения инициативен комитет да предизвика реакция у институциите - резултат няма. Според Малин Младенов, председател на комитета, основният проблем е в законодателната празнота след премахването на Наредба №7 през 2011 г, с която се определят разстоянията между жилищната среда и обекти, излъчващи вредни емисии.

„Сега на практика всеки може да строи до жилищната среда, каквото си пожелае. Парадоксално е, че в Наредба№ 44 за санитарните изисквания, една свинеферма трябва да бъде на минимум 10 км от друга свинеферма, за да се гарантира здравето на животните. А между свинеферма и жилищна среда няма регламентирано отстояние. Тази свинеферма е на 7,5 м от регулацията на населеното място. Чрез венилационните системи всички бактерии, микроорганизми и газове директно попадат в дробовете ни“, разказва Малин Младенов.

Сагата за жителите на Дунавци започва през 2018 г. На среща с местните собственикът на свинекомплекса се опитал да ги убеди, че това производство ще бъде безвредно, и е обещал, че ако има вредни емисии или неприятна миризма ще затвори свинефермата.

Направиха само реконструкция на фермата, смениха вентилационната система, защото предходната не отговаряла на изискванията, а тази е по европейските стандарти. Дали ще се издухват миризмите нагоре или настрани няма никакво значение, защото с вятъра идват при нас заради близкото разстояние, обяснява Младенов.

Оттогава до днес не е благоволил да дойде при нас, да обсъдим проблема. Пуснахме му и уведомително писмо след като заработи свинефермата, че се разнася неприятна миризма и не желаем да живеем по този начин. Никаква реакция от негова страна“, разказва той.

Куриоз е, че при отглеждането на животните, от урината им се отделя амоняк и когато той надвиши допустимата норма, ако не се изхвърли навън и не се вкара чист въздух при животните, прасетата се задушават и умират. За да не умират прасетата, този въздух ни го сервират на нас“, казва мъжът.

По техен сигнал на два пъти са били изпращани лаборатории, които са установили, че стойностите на амоняка са в норма. Те обаче правели замервания на отстояние от 500 м до 2 км, "а всеки запознат знае, че тези емисии се разреждат с разстоянието", обяснява председателят на Инициативния комитет в Дунавци.

По думите му тези лаборатории не са пригодени да замерват органични вещества, а предимно химически и прахови частции, което също е съществен проблем. Заложените им параметри са за производствени аварии, а не за нормална среда, и отстоянията, от които замерват, не отговарят на обстановката, в която живеем, казва Младенов.

Хората в Дунавци очакват реакция от здравното министерство и настояват да се върне предишната Наредба 7, която регламентира наличието на защитна зона, отстояния между подобни обекти и населените места. Писали са писма и до Бойко Борисов. Веднъж от пресслужбата им отговорили, че премиерът е много зает, а след това, че е невъзможна среща заради извънредната обстановка.

Има гласувана декларация на Общинския съвет във Видин, изпратена до МЗ с настояване за законодателна промяна - връщане на защитната зона. От последното писмо от здравното министерство са им отговорили, че очакват становище на другите институции.

От Министерството на земеделието и храните пък твърдят, че решението трябва да е на местно ниво, защото те определят местонахожденията на тези обекти и броя на отглежданите животни. От Общината казват, че това е извън регулацията на населеното място и държавата трябва да се произнесе.

„Протестирахме два пъти и затваряхме международен път Е79. Чакахме решение от институциите до този момент. Те не взимат проблема ни насериозно, казва Младенов.

Той е категоричен, че чашата на търпението вече е преляла, затова от утре (10.09.) местните ще блокират подстъпите към свинефермата денонощно, докато собственикът не пожелае да обсъди решаването на проблема с протестиращите. А решението по думите на г-н Младенов е или да се отстранят по най-бързия вредните емисии, или да се прекрати производството. Ние не можем да живеем повече така, категоричен е той.