Гневът на фермерите роди най-масовите и яростни протести в Брюксел под надслов: ''Stop Ursula''

Български представители на редица селскостопански сектори от растениевъдството - зърнени куртури, тютюнопроизводсто и други, и от животновъдството, се включиха в многохилядните протести на европейски фермери, които стартираха на 18 декември и продължават вече повече от 5 дни.

Водещи европейски медии като Euronews, Politico Europe, както и редица национални издания във Франция, Белгия, Германия и Италия, през последните дни широко отразяват безпрецедентните протести на фермерите в Европейския съюз, които превърнаха Брюксел в сцена на едно от най-мащабните социални недоволства в историята на европейското земеделие.

EВРОПЕЙСКИТЕ ФЕРМЕРИ: „NO FARMERS – NO FOOD“

Хиляди земеделци пристигнаха в Брюксел с трактори, знамена и скандирания от всички краища на Европа, блокирайки основни булеварди около европейските институции и ясно показаха, че търпението им е изчерпано. Това не е обичаен земеделски протест, каквито сме виждали досега, а яростен израз на дълбоко натрупано напрежение срещу посоката, в която се движи европейската земеделска политика.

Протестът е организиран от най-голямата европейска земеделска организация Copa-Cogeca срещу бюрократичната и неразумна полтика на Брюксел, но националните интереси на всяка страна избюяха в плакатите, скандиранията и исканията на фермерите на почни всички европейки езици.

ФЕРМЕРИ ОТ 27 СТРАНИ – ЕДНО МОТО: „STOP URSULA“

Протестите се обединиха под надслова „Stop Ursula“, насочено срещу ръководството на Европейската комисия и лично срещу Урсула фон дер Лайен. За фермерите този лозунг символизира усещането, че решенията се вземат далеч от реалността на полето, стопанствата и селските региони. Особено тревожни са плановете за земеделието след 2027 г., които според протестиращите заплашват устойчивостта на сектора и конкурентноспособността на европейското селско стопанство.

България също е част от тази картина, с над 70 представители от редица земеделски сектори, са обединени, въпреки различните искания за всеки сектор. Активното им и видимо участие е ясен знак, че проблемите не засягат само една или две държави и един или два сектора, а целия европейски аграрен модел.
За българските участници протестът в Брюксел има и допълнително значение. Заедно с останалите европейски фермери те настояват за по-реалистична и предвидима земеделска политика, но също така защитават специфични национални каузи - включително необходимостта от защита на доходите и справедливо третиране, включително на чувствителни и значими сектори за нашата страна като тютюнопроизводството. Исканията са за справедливо третиране на тютюна като земеделска култура за запазване на преходната национална помощ, против свръх регулациите в сектора и необоснованите атаки и последствия върху заетостта в него.

ТЮТЮНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ОТ ЕВРОПА: „WE GROW TOBACCO. WE GROW JOBS”

В този сложен и напрегнат контекст участието на фермери от Полша, Италия, Испания, България и други, обединени от Европейската асоциация на тютюнопроизводителите UNITAB има ключово значение, за да може гласът на тютюневия сектор да бъде чут. Тютюноработниците издигнаха плакати „WE GROW TOBACCO. WE GROW JOBS.“ в защита на своя поминък и тютюна, като земеделска култура , жизненоважна за много производители, включително и в България.

В отделните държави акцентите са различни, но усещането от всички земеделци е за натиск и страх, че Европейският съюз ще отвори широко пазара си за по-евтини селскостопански продукти от Бразилия и други страни, произведени при значително по-ниски стандарти. Те виждат в това директна заплаха за своя поминък, защото са принудени да спазват строги правила и нерационални регулации и администрация, които оскъпяват производството и труда им и ги поставят в неравностойно положение.

Споразумението Меркосур би премахнало повечето търговски мита между ЕС и държавите от Южна Америка (като Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай), но критиците твърдят, че то може да подкопае селскостопанския сектор на ЕС, включително и поради екологичните регулации на ЕС, и да доведе до несправедлива конкуренция от по-евтини чуждестранни продукти.

Към това се добавя и постоянният натиск върху доходите. В много страни фермерите продават продукцията си на цени, които не покриват разходите им. С войната в Украйна цените на енергията, торовете и фуражите са силно завишени, а несигурността се е превърнала в ежедневие. Все по-често се чува твърдението, че земеделието вече не осигурява достоен доход, а редица фермери се пренасочват в други сфери.

Сериозно раздразнение предизвикват и така наречените „зелени правила“. Екологичните изисквания са се превърнали в прекомерна административна и финансова тежест, която не е съобразена с реалните възможности на стопанствата. Ферерите на Европа не отричат нуждата от опазване на околната среда, но настояват за балансиран и прагматичен подход.

Особено чувствителна тема е и бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027. Предстоящите бюджетни промени и идеите за създаване на единен фонд пораждат опасения, че средствата за земеделие ще намалеят, а подкрепата ще стане още по-несигурна. Именно тези страхове доведоха до ескалацията на напрежението в Брюксел.

Протестите в Брюксел ясно показаха, че европейските фермери не отхвърлят промяната, но отказват да бъдат нейна жертва. Те искат да бъдат чути, преди решенията за бъдещето на земеделието в Европа да станат необратими.

Следете новините ни в GoogleNews