България е сред страните от ЕС с най-ниски разходи за научноизследователска и развойна дейност спрямо БВП през 2019 г., показват данните на Евростат. 

Спрямо БВП за миналата година страната ни е дала 0,85% за научна и развойна дейност, това ни поставя сред осемте европейски държави, в които делът е под 1%. 

За 2019 г. държавите членки на ЕС са похарчили над 306 млн. евро. Средно разходите за научна и развойна дейност в държавите членки са 2,19% от БВП. През предходната година те достигат 2,18%, а 10 години по-рано са били 1,97%.

Най-малко пари спрямо БВП са дали Румъния - 0,48%, Малта - 0,61%, Кипър - 0,63%, Латвия - 0,64%, Ирландия - 0,78%, Словакия - 0,83%, България - 0,84% и Литва - 0,99%.  

Челните места по най-висок интензитет на разходите за научна и развойна дейност държат европейските страни Швеция - 3,39%, следвана от Австрия - 3,19% и Германия - 3,17%.

С малко под 3% от БВП са държавите Дания - 2,96%, Белгия - 2,89% и Финландия - 2,79%. 

През 2018 г. в световен мащаб разходите за научноизследователска и развойна дейност от БВП са доста по-големи от тези на ЕС - Южна Корея - 4,52%, Япония - 3,28% и САЩ - 2,82%.

За последните 10 години интензивността на научноизследователска и развойна дейност се е увеличила в 19 държави членки. Най-голям ръст има в Белгия от 2,00% от БВП през 2009 г. на 2,89% през 2019 г., което е +0,89 процентни пункта, следва Полша с +0,66 п.п., Чехия - +0,65 п.п. и Гърция - +0,64 п.п.

Интензитетът на научноизследователска и развойна дейност намалява в шест държави членки, като най-голям е спадът във Финландия  с -0,94 п.п. и Ирландия с -0,83 п.п.

Без промяна остават разходите във Франция и Швеция.

Научноизследователската и развойна дейност е основен двигател на иновациите, а разходите и интензивността на научноизследователската дейност са два от ключовите показатели, използвани за мониторинг на науката и технологиите в световен мащаб.