Ето ги богатствата, открити при изграждането на магистрала Струма (видео)

OFFNews Последна промяна на 19 май 2018 в 20:55 10749 0

Тази вечер, в европейската нощ на музеите, в Регионалния исторически музей в Благоевград, бе открита изложбата „Автомагистрала „Струма“ – Пътят към Европа. Покровник, Мощанец, Дамяница – археологически проучвания по ЛОТ 3“.

„Най-богато на находки е праисторическото селище, открито край санданското село Дамяница, просъществувало в продължение на 1500 години в периода VI-IV хилядолетие преди Христа”, каза пред БГНЕС археологът Малгожата Кулова.

Тя, заедно със съпруга си Илия Кулов е работила на това селище. Находките от Дамяница са групирани в 5 теми: „жители“, „занаяти“, „мода“, „ритуали и знаци“ и „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо“ - известна фраза на римския поет Публий Теренций.

В експозицията са представени резултатите от проучванията на трите големи обекта, разкрити по трасето на АМ „Струма“, преминаващи през територията на Благоевградска област. Това са: Покровник и Мощанец – антични и късно-антични селища от III-VI в., и Дамяница – праисторическо селище от късен неолит до финален халколит (втората половина на VI хил. пр. Хр. до първата половина на IV хил. пр. Хр.).

„Находките край Дамяница са впечатляващи, защото е имало дълъг живот-почти 1500 г., от 2017 г. насам проучихме 90 дка, които са половината от площта му, проучвахме и вила от римския период, както и некропола край нея с десет гроба. Единият от тях е с детско погребение. Показваме уникалните находки, открити тук: един амулет от нефрит във формата на змия, изцяло запазен, накити, които показват връзката на селището със Средиземно море, фигурки на мъже, които за първи път в праисторията са с индивидуални черти, има експресия в лицата им. Някои от фигурките имат монголоидни и негроидни черти. В това отношение те са уникални и може ги разделим на модни предпочитания по отношение на прическа. Тогава се появяват и шапките. Има три вида шапки. Богата е колекцията от костни и каменни теслички и една медна теличка от края на хаоколитната епоха. Има предмети, доказателство за зародилата се тогава протописменост или както се нарича още Дунавско писмо. То е характерно за региона около Белград, но явно този начин на изразяване е характерен и тук. Посветихме на настоящата изложба и витрина с играчки. Тогава се появява и една игра, която още може да се срещне и при някои племена в Африка”, каза Кулова.

Според нея играта е с хазартен оттенък, има и много съдове с различни окраски.

„Гледайки хронологично има прически. Аз ги сравняван с ранно-неолитните фигурки, когато коковете са много популярни. Или такива рогчета, които сега са много модерни, но всъщност такава прическа е имало още през шесто хилядолетие/5 700 г./. Имало е и най-различни плитки. Появяват се и шапките, които ги е нямало в ранния неолит, но се появяват в късния. От халколита пък има фигурки на цяло тяло, покрито с различни врязвания. Това е татуировка или украса на дрехи. Това също е свързано с някакъв вид мода, наречен условно, заради промяната на вкусовете”, така Малгожата Кулова отговори на въпрос за наченките на мода през халколита.

Аз съм праисторик и работих като ръководител на обекта при Дамяница. Там личи праисторическата култура, която е център на цивилизацията. Културата там е уникална и на много високо ниво, тя е взаимствана първоначално от анадолите. Ако вземем предвид Европа, тук е център на появата на европейската цивилизация. Ако сравним неолитната култура в Централна Европа, тя е много по-бедна. Това личи по начина на изработка на съдовете, накитите. Само тук може да се срещне таи култура, затова е с много важно не само национално, но и европейско значение. Римската империя например е била обширна и навсякъде, затова и находките от това време са широко разпространени и почти еднакви. Докато находките от Дамяница могат да се видят само тук и са уникални”, завърши Кулова.

Тя разказа и за находките на останалите два обекта:

„Първият обект, този край село Покровник все още се проучва с ръководители доц. Здравко Димитров и екип от 30 археолози, които разкопават много голяма площ от почти 70 дка. Това селище стана много известно с дискусията дали е Скаптопара или не. Аз ще се въздържа от мнение, защото смятам, че няма достатъчно доказателства за да се твърди безспорно, че това е Скаптопара. Трябва да има надписи, инскрипция. Обектът е много интересен, но не е уникален, защото се проучва вила Рустика, която е съществувала между III до VI век. В последната фаза на обитаване е свързана и църквата, има и гробница, което е семейна (двукамерна). Тя е ограбена още вероятно през античността и една непокътната зазидана гробница. И двете са от IV век. Проучва се и южната периферия на римско селище. Находките от този обект са тежести, които са интересни, защото са за рибарска мрежа. Те са от олово. Тези открития се намират на първата надзаливна тераса над Струма и вероятно реката е била доста близко до този обект и хората са упражнявали риболов. Намерени са още съдове, предмети от бита, накити – пръстени, обеца, фибули. Има един много интересен печат за хляб и част от военна диплома, както и костни предмети”, обясни археологът Малгожата Кулова. Специален интерес от откритите тук находки заслужават военната диплома и големия бронзов печат за хляб.

Тя представи и третият обект-край село Мощанец.

Той има същите хронологически рамки, тоест III– V век. Има и структури от ранна желязна епоха и средновековието. Освен жилищни сгради и стопански постройки, има също некропола от 70 гроба с много богат инвентар. В изложбата показваме гробни дарове, много красиви стъклени съдове, изцяло запазени, накити, фибули, пръстени и естествено монети.

Проучванията на обектите се финансира от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. и са реализирани по договор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Националния археологически институт с музей при БАН, с активното участие на археолози от Регионален исторически музей - Благоевград.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Парламентът на живо