Розовата къща е мястото, където са настанени първите 7 деца и 1 младеж, изведени от Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в село Могилино. Историята за шокиращите условия, в които вегетират години наред преди това, става известна след филма "Изоставените деца на България", излъчен по Би Би Си, през 2007 г. Две години по-късно сдружение „Еквилибриум“ поема управлението на Комплекса за социални услуги за деца и семейства в риск (КСУДС) в град Русе.

Комплексът се състои от Център за обществена подкрепа (ЦОП), Център за работа с деца на улицата (ЦРДУ) и Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания (ЦНСТДМУ) познат като Розовата къща. 

В Розовата къща са приютени 3 от най-тежките деца с комплексни увреждания. По-късно към тях се присъединяват и 4 деца от ДМСГД Шумен,с тежка автоагресия, трудности в гълтането и храненето. Преминалите през къщата деца са 17 (освен гореизброените, преместени от закрити институции, има и 2 настанявания от общността). В момента в този дом живеят 12 деца. 

Каква е съдбата на останалите 5:

– 3 са осиновени в чужбина като по време на престоя в Розовата къща бележат значителни успехи в развитието си;

– 1 е изведено в приемно семейство след значително подобряване на състоянието му;

– 1 младеж от Могилино с умерени затруднения е преместен в по-подходящ център за настаняване от семеен тип.

Всички деца са включени в образователната система и посещават социални услуги. Получават и допълнителна кинезитерапия за превенция на контрактури и по-добро общо развитие. Получавали са сесии по биофийтбек , хипотерапия и плуване. Редовно летуват на море. Участват във всички празници и събития на КСУДС и „Еквилибриум“, твърдят от сдружението.

Специалистите, които работят с децата, се стремят да изградят у тях автономност и способност за комуникация. Оказват им подкрепа за справяне с пубертета и справяне с тялото. Стремят се да изградят у всяко от тях индивидуален ритъм, с отбелязване на лични празници и участие в живота на общността. 

Постижение на екипа е изграждането на добри отношения с хората, които живеят в съседство. Това променя и реакцията им към децата в къщата. Научават имената им, свикват с тях и проявяват толерантност, което дава възможност да бъдат извеждани извън пределите на дома.

От сдружение "Еквилибриум" споделят, че Розовата къща е разпознаваема в града, а благодарение на политиката на отворени врати и участието на децата в техни събития стават възможни и успешните кампании за набиране на средства.

Как някои невъзможни неща, стават възможни - няколко истории на децата от Могилино

И. е вече на 26 години, но когато Розовата къща става неин дом е на 17 – страда от детска церебрална парализа – спастична квадрипареза, тежка степен. В началото лежи в леглото свита – в така наречената ембрионална поза и изпитва болезнено напрежение при всеки опит за контакт. Присъствието на други деца и възрастни е непоносимо за нея. Получава чести и тежки епилептични пристъпи. Храни се само с шише с биберон. Дълги години я учат да се храни с лъжичка, но преглъщането е бавно и мъчително и се влошава с времето. Сега тя продължава да се храни с шише, но вече го държи сама, сама контролира количеството на храната, което поема. Харесва ѝ възможността да се храни автономно. Вече е спокойна в присъствието на другите деца и възрастни и много по-спокойно осъществява контакт с непознати хора.

С. е младеж, който никога няма да проходи, но това не означава, че не е способен да се придвижва самостоятелно – страда от детска церебрална парализа – спастична квадрипареза. Той е вече на 22, а когато идва в Розовата къща е на 13 години. В началото не може да прави нищо самостоятелно – дори не може да слезе сам от леглото си. Остава пасивен по време на хранене. В момента, въпреки двигателното си нарушение, младежът слиза сам от леглото си – усвоил е специфичен (изработен от него самия) метод на пълзене и се „разхожда” самостоятелно в къщата. Управлява сам инвалидната си количка и може сам да си отваря вратите. Макар и с помощ, се храни самостоятелно. Изпитва огромно удоволствие от контакти с хората.

Р. е девойка с увредено зрение по рождение и хидроцефалия. Към момента е на 23 години, а при постъпването си в Розовата къща е на 13 години. Тя е поредното доказателство за пораженията, които нанася институционалният тип грижа върху децата и младежите. Въпреки че няма двигателно увреждане, на 13 години все още никой не ѝ е помогнал да проходи. Не е научена да се храни самостоятелно, да се облича и съблича самостоятелно, да може да осъществява пълноценни контакти с други деца и възрастни. Сега Р. се придвижва самостоятелно в къщата, храни се самостоятелно. Съблича се самостоятелно и се облича с малко помощ. Разбира речта на възрастните и изпълнява макар и прости инструкции. Произнася няколко думи.

В. е на 18 години – страда от детска церебрална парализа. Когато идва да живее в къщата е само на 7 години. Тя не е от най-активните, предпочита сама да избира с какво да се занимава. Както повечето деца, в началото не може да прави нищо самостоятелно и като че ли няма желание за активност. Сега сама се ориентира в пространството на къщата и се придвижва чрез пълзене или като управлява инвалидната си количка. С много търпение и с подкрепата на екипа, се научава да се храни самостоятелно, да държи чаша и контролира наклона при отпиване. Търси контакт с възрастните и другите деца. Активна по време на къпане, обличане, събличане – съдейства. Проявява ревност. 

К. е вече пълнолетен, а при постъпването си в Розовата къща е на 7 години и с размерите на пеленаче. Той е с детска церебрална парализа – спастична квадрипареза, малформации на горните крайници и силно нарушено зрение. Храненето се осъществява с биберон с пасирана храна. Не може да държи главата изправена. Не проявява двигателна активност дори в легнало положение. Немислимо е да стои изправен, дори с помощ, тъй като долните крайници не могат да понесат тежестта на тялото. Не познава частите на тялото си и не реагира на реч насочена към него. Контактите с възрастни го напрягат. Издава звуци (вокализира), само в случаите, в които изпитва дискомфорт. Към момента не се храни с лъжица, но дори държи лъжицата самостоятелно и дъвче добре. Стабилно държи главата изправена. Изключително активен в легнало положение. Седи седнал без опора. Стои прав с помощ от възрастен и е изключително щастлив. Реагира (оживява се) при реч насочена към него. Изпитва удоволствие от контакти с познати възрастни. Произнася срички „ма-ма”, „ба-ба”. Музикален е.

Усилията на екипа на "Еквлибриум" не остават незабелязани. Тази година Държавната агенция за закрила на детето присъди специалната награда "Личност на годината" на Надежда Петрова дългогодишен управител, психолог и ментор на Розовата къща. Наградата е признание за десетгодишните усилия на екипа на „Еквилибриум“ да предостави възможно най-добрите условия за учене и развитие на изведените от дома в Могилино деца.