Денков праща всички студенти на курс срещу плагиатството още първата година в университета

Всички студенти първокурсници в университетите да минават задължително през курс по научна етика, в който да им се обясняват проблемите на академичното плагиатство и борбата с него, изискванията за коректно цитиране и защита на интелектуалната собственост.

Освен това в учебния процес да се въведат съвременни средства за превенция и контрол на плагиатството, включително чрез софтуер за проверка за наличие на плагиатство и регламентиране в етичните кодекси на ВУ.

Това предвижда проект за Оперативен план за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г., внесен в Министерския съвет за обсъждане и гласуване от служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков - дългогодишен член на Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката.

Според документа курсът трябва да бъде въведен до 2023 г.

Планът съдържа 10 цели с множество подцели. Целите са:

- разработване на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми;

- въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми на обучение;

- повишаване на качеството на образованието във ВУ;

- интернационализация на висшето образование и включване в международни образователни и научни мрежи;

- стимулиране на участието на младите преподаватели;

- изграждане на ефективна връзка образование – наука – бизнес;

- повишаване на ролята на ВУ като активен фактор за регионално развитие;

- подобряване на управлението на ВУ и на системата за оценяване и акредитация;

- подобряване на структурата и ефикасността на висшето образование.

Освобождаване от такси на докторантите в приоритетни за държавата професионални направления, както и на докторанти, назначени по научни проекти с публично финансиране, предвижда още проектът.

Според плана до 2025 г. във всички учебни планове и дисциплини ще въведе практическо обучение по нови дигитални технологии, като изкуствен интелект (AI), добавена реалност (AR), изкуствена реалност (VR), а в някои социални и/или хуманитарни дисциплини – философия, социология, политология, изкуство – ще се учат и уводни дисциплини по точните науки (математика, информатика, природни науки и др.).

Предвижда се още осигуряването на механизми за проследяване на реализацията на дипломиранете студенти.

Планът залага и друга амбициозна цел: разработване и реализиране на финансово обезпечена 10-годишна национална програма за изграждане и реконструкция на спортни обекти и съоръжения и модернизиране на спортната база във висшите училища до 2030 г. Предвиждат се задължителни часове по спорт във всички учебни планове и определянето на приоритетни колективни и индивидуални спортове. За най-изявените спортисти студенти трябва да има и стипендии.

Планът „уплътнява“ времето на студентите и по време на летните ваканции. Засилване на ролята на самостоятелните творчески дейности на студентите като подготовка и представяне на критичен анализ по даден проблем, подготовка на курсова работа, решаване на практически задачи, участие в научни изследвания и др. подобни, „включително и използвайки летния период между две академични години“ – е една от поставените задачи в него.

Закупуването на техника за дигитално преподаване, подготовка на дистанционни курсове с отворен достъп на английски, увеличаване на програмите за електронно дистанционно обучение също са част от проекта.

Обвързване на количеството и качеството на преподаване със заплатите, на основание промени в систеите за атестиране, е друга заложена цел. По отношение на качеството се предвиждат още включване на представители на заинтересованите страни във взимането на решения за повишаването му и въвеждане на механизъм за регулярна студентска оценка.

Осигуряването на реална, а не просто формална, избираемост на дисциплини и преподаватели е също част от документа.

За да се „отворят“ българските висши училища за света, се предвижда нормативно уреждане на възможността те да признават дипломи за висше образование от чужди университети – страни по Лисабонската конвенция, без да е необходима легализация.

Залага се още на въвеждане на изцяло електронна система за кандидатстване от чужбина.

За да се стимулират младите да стават преподаватели, се предвижда заплащането в дадено професионално направление да стане не по-малко от средната заплата на реализиращите се студенти от същото направление до 2022 г.

В частта за научната дейност е предвидено субсидията за изследователските висши училища да се обособи в две части – за издръжка на обучението на студентите и за научни изследвания, а субсидията за последните да достигне поне 40% от общата до 2025 г.

Стипендиите на докторантите да се поддържат на ниво поне 150% от минималната заплата, е също част от плана.

По отношение подобряване структурата и ефикасността се предвижда създаване на система за съвместно използване на материалната база (учебни лаборатории, обучителни бази, спортни бази и др.) от две и повече висши училища, както и стимулиране на обединяването на висши училища на доброволен принцип и на създаването на консорциуми за висше образование. 

Въвеждането на 3-годишно редовно дистанционно бакалавърско обучение и на 2-годишно редовно, дистанционно и задочно магистърско, ако то надгражда 3-годишното бакалавърско планират още от МОН.