Държавата обеща социална помощ и за младежите, напускащи приемна грижа, ама… друг път

Само 23-ма младежи, които са напуснали домовете за изоставени деца, са получили за повече от три години специалната държавна помощ за първите месеци след напускане на резидентна грижа. През 2025 г. за мярката са били предвидени 574 200 лева, а са изплатени едва 5 518 лева.

Това става ясно от отговор на АСП по реда на Закона за достъп до обществена информация, предоставена на Националната асоциация за приемна грижа. Още по-сериозният въпрос обаче е защо младежите, които напускат приемни семейства, продължават да нямат право на тази помощ, въпреки че Министерството на труда и социалната политика е признало необходимостта те да бъдат включени. НАПГ се е заела с решаването на този въпрос, благодарение на подкрепата на Българския фонд за жените.

Помощта за напускащите домовете съществува на хартия и то не за всички

Държавата разполага с финансова помощ, предназначена да подкрепи първите месеци от самостоятелния живот на младежи, които напускат бившите домове за изоставени деца (Центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища и др.) Има и бюджет за нея, който само през 2025 г. надхвърля половин милион лева, но официалните данни на Агенцията за социално подпомагане показват, че между съществуването на тази мярка и реалния живот на младите хора има съществено разминаване. От въвеждането и на 1 юни 2023 г. до 30 юни 2026 г. в цялата страна са подадени едва 41 заявления, а помощта е отпусната на 23 души.

През 2023 г. получателите са били 11, през 2024 г. – 8, през цялата 2025 г. – само двама, а през първата половина на 2026 г. – отново двама. Това е помощта по чл. 16в от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, създадена за млади хора между 18 и 21 години, които за първи път напускат социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Размерът ѝ следва линията на бедност за съответната година и се изплаща за три последователни месеца. През 2025 г. сумата е била 638 лева месечно, а през 2026 г. е 390,63 евро, или общо 1171,89 евро за трите месеца.

На пръв поглед механизмът изглежда напълно логичен – държавата осигурява временен финансов буфер на млад човек в периода, в който той трябва да започне да плаща сам жилището, храната и ежедневните си разходи, често преди да е получил първата си заплата и без гаранцията, която неговите връстници обикновено получават от семействата си. На практика обаче до тази помощ достигат неколцина, които знаят пътя и реда да я получат.

Кандидатите са малко, но отказите не са

При едва 41 заявления за повече от три години прави впечатление и броят на отказите – 14. Шест са постановени още през 2023 г., един през 2024 г., три през 2025 г. и четири само за първите шест месеца на 2026 г. Това означава, че проблемът не е единствено в това, че твърде малко младежи искат тази помощ. Част от тези, които все пак минават през сложния път за кандидатстване, не успяват да преминат през условията на самата процедура. АСП посочва две основни основания за отказ. Едното е чисто формално – тези, които искат помощта, не попадат във възрастовия диапазон между 18 и 21 години.

Другото обаче поставя значително по-сериозен въпрос за начина, по който е измислена помощта - отказ се постановява и когато младият човек не се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ до един месец след напускането на резидентната грижа. Това е особен момент, защото именно първият месец след грижата вероятно е периодът, в който от младия човек се изисква най-много. Той трябва да намери жилище, да помисли за доходите си, да плаща храна и транспорт, понякога да продължи да учи и едновременно с всичко това да познава достатъчно добре чиновническия ред, за да знае, че има право на определена помощ, ако първо се регистрира в Бюрото по труда и че има само месец за това.

Помощта идва месец и половина след като си я поискаш, но разходите не чакат

Особеност има и в момента, от който започва самото подпомагане. Правилникът изисква регистрацията в Бюрото по труда да бъде направена до един месец след напускането на дома, а АСП уточнява, че помощта се отпуска за три последователни месеца, считано от месеца, следващ този на регистрацията. Така правно регламентираната помощ за „първоначални потребности“ не идва в момента, в който тези потребности възникват.

Ако младежът няма къде да живее, собственикът на квартирата няма да отложи депозита до приключването на административната процедура. Ако започва работа, транспортът до нея трябва да бъде платен преди първата заплата. Ако няма близък, който да напълни хладилника му или да покрие извънреден разход, първите седмици след напускането са именно периодът, в който всеки цент има значение. Затова според Националната асоциация за приемна грижа подготовката би следвало да бъде част от процеса по напускане, а не да започва едва след него.

За младежите от приемни семейства такава помощ няма

За Националната асоциация за приемна грижа обаче проблемът с чл. 16в не е само в сроковете и административната процедура, а това, че младежите, напускащи приемна гриж нямат право на нея. Шокиращо, но младеж, който напуска бившите домове и изпълни останалите условия, може да получи три месеца финансова подкрепа, а друг човек, който също е бил изведен от биологичното си семейство с мярка за закрила по същия Закон за закрила на детето, но е отглеждан в приемно семейство, няма право на това подпомагане.

Социалното министерство знае, но само дотам

Изключването на приемните младежи от тази помощ не е проблем, за който държавата научава сега. В официален отговор до Националната асоциация за приемна грижа Министерството на труда и социалната политика приема аргумента, че младежите, които напускат приемни семейства, също са особено уязвима група и се нуждаят от допълнителна подкрепа по пътя към самостоятелния живот.

В писмото си до НАПГ министерството припомня, че преди да навършат пълнолетие тези младежи са били деца в риск, спрямо които е приложена мярка за закрила по Закона за закрила на детето – настаняване в приемно семейство, и посочва, че след навършване на 18 години, или 20 години, ако продължават да учат, те имат нужда от допълнителни подкрепящи мерки за по-сигурен преход към независим живот.

Министерството уверява НАПГ, че при евентуални предстоящи промени в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане ще бъдат направени изменения именно в чл. 16в, така че младежите, които до пълнолетие са били настанени в приемно семейство, да бъдат включени сред правоимащите на месечната целева помощ за първоначални потребности. Тези намерения все още са добри обещания, направени от предишния служебен социален министър. Разширяването на чл. 16в не трябва да бъде разглеждано като специална привилегия за младежите от приемни семейства, а като премахване на различното третиране на деца, които са били част от една и съща система за публична грижа.

Държавата не знае колко младежи достига

Към проблемите с достъпа и обхвата се добавя и липсата на основна статистика, необходима, за да бъде оценена ефективността на предоставената финансова помощ. По ЗДОИ АСП е попитана колко младежи през периода са напуснали за първи път бившите домове, в които има резидентна грижа и колко от тях са получили помощта. Отговорът е, че агенцията не води такава статистика.

Така държавата знае, че получателите са 23-ма, но не може въз основа на собствените си данни да каже 23-ма от колко потенциално правоимащи младежи. Тя не разполага и със статистика колко от получателите са вземали помощта за един месец, колко за два и колко са получили пълния тримесечен период. На този фон числата за 2025 г. остават особено показателни – 574 200 лева предвидени средства, седем заявления, двама получатели и 5 518 лева реално изплатена помощ. Останалите пари вероятно се връщат в държавния бюджет като икономия по този социален механизъм за подкрепа.

*Авторът Александър Миланов е клиничен социален работник и изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа. Работи по политики за подкрепа на приемните семейства, децата в алтернативна грижа и младите хора, които напускат системата за закрила. Участва в разработването и застъпничеството за мерки, свързани с прехода към самостоятелен живот, достъпа до социална подкрепа и подобряването на системата за грижа за деца в България.