Публикуваме разказа на Симо Симеонов - доброволец в Центъра за помощ на украински бежанци във Варна, с незначителни съкращения.
Прибирам се от бежанския център и лягам да си почивам. Да, ама не. Преди два дни закарах до Златните жена, дошла във България с едното си дете - другото останало в Украйна защото е било при дядо си на село.
Бойните действия не позволяват да се съберат преди бягството. Плачешком ми обяснява, че синът й Антон, на 14 г., е оставен на украйнско-молдовската граница от превозвач защото точно същия ден е излязъл закон, че дете не може да напусне без родител Украйна. Нямах време за мислене. Обадих се на Веси и решихме да тръгнем към украинската граница. Няма шанс да си стоя вкъщи, а детето да бедства някъде в нищото. Вземам Веси и отиваме в Златни да вземем жената.
Часа е 19:30 и трябва да изминем до Украйна 385 км. По пътя- нищо интерество до последния град в Румъния. Спира ни патрул за проверка на документи: "Документите моля!!! Давам ги в очакване да ми ги върне и да продължим".
Детето ни чака само в Украйна. Идва единият полицай и ни иска всички документи. След още малко идва и казва със задоволство:
- Ще конфискуваме колата.
- Защо? - питам го стъписан.
- Защото колата е крадена.
След малко казва, че не е крадена и пита защо е сменен номерът. Обясняваме, че щом купим кола от Пловдив и живеем във Варна трябва да се смени номерът. Следващят въпрос, който тотално ни "уби" беше: "Вие тази кола платихте ли я?".
Обясняваме, че имаме документи и платежни. Това не стига. Идва нова полицейска кола към нас. Излиза старшината и казва: "Проверка за алкохол. Аз последно пих на 20 години... сега съм на 100... Отрицателен за алкохол".
В това време отново казват "задържаме колата и утре в 9 ч. ще разследваме".
Влизат си в колата - умуват нещо. Вече си мислим, че искат пари. Идват и казват: "Последна проверка и ви връщаме всичко и тръгвате."
След малко двамата ни връщат всичко и потегляме наново.
Пристигаме на границата Румъния-Молдова. Последва щателна проверка, след което влизаме с лични карти. Остават само 2 км и вземаме момчето.
На границата Молдова-Украйна спираме и жената трябва да измине последните 300 метра пеша, за да вземе детето си. Часът е 2 през нощта. Убедени сме, че по границите си мислят за нас, че вземаме много пари, за да я доведен до тук. Ние вземаме 0 лева. Идва жената с детето си. Живо и здраво си е, запознаваме се и тръгваме наобратно - 02.45 часа е. Остават 380 км само.
Във Варна сме си в 8:30 ч. Дадохме от нашия живот само 13 часа, но видяхме как майка прегръща детето си. И когато се оплакваме как живеем в България, отидете до Молдова или Украйна. Тук ще ви се стори Малдивите!
Имаш ли желание, намираш начин!
Нямаш ли желание, намираш причина!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Путин разговаря на четири очи с премиера на Словакия Роберт Фицо
Иван Костов - човекът, който промени България
Пеевски оглави еднолично ДПС. Партията е с нов устав, няма вече ''почетен председател''
Пеевски оглави еднолично ДПС. Партията е с нов устав, няма вече ''почетен председател''