Решението да изпратиш възрастен роднина в приют може да бъде тежко и емоционално. Но дали отиваме твърде далеч, ако му резервираме еднопосочен билет за дестинация на 13 000 километра от дома?

Сибил Видмер живее в Цюрих и опакова багажа си за пътуване до Тайланд. Но това не е обикновена ваканция. Тя отива да види майка си, която живее там в дом за възрастни хора.

„Много хора бяха шокирани в началото. Казваха ми: „Как може да направиш това? Как смееш да го направиш? Не можеш да я посетиш“, разказва Видмер. „Отговарям, че половин час след посещението ми тя няма да го помни. Ще го е забравила.“

Майката на Сибил Елизабет е на 91 и има деменция.

Живяла е в дом за възрастни хора в Тайланд с дузина други швейцарци и германци през последните четири години, които не помни.

Грижа в криза

Бърз преглед на цифрите изяснява защо някои семейства започват да търсят грижа толкова надалеч. Разходите за персонала и медицинските грижи в Тайланд е по-ниски, а репутацията за качеството там все още е много висока.

В случая на Елизабет семейството й е избрало Тайланд отчасти защото тя е живяла в Азия със съпруга си, така че мястото не й е съвсем чуждо. Но ключовият фактор за избора на Сибил била грижата, която майка й би могла да получи там.

„Отношението е толкова по-лично и, как да кажа, с любов. Затова не бих се поколебала да изпратя някого там“, казва тя.

Изпращането на роднина в дом за възрастни в чужбина е възможност, над която все повече европейци се замислят заради увеличаващата се пропаст между цената и качеството. Коренът на проблема отчасти е в търсенето. Хората живеят все по-дълго, до възраст, в която хроничните здравословни проблеми са по-вероятни.

Световната здравна организация прогнозира, че до 2050 година четири пъти повече хора ще доживеят до 80-ия си рожден ден (395 млн.), а след това всеки шести от тях ще развие деменция.

Ако вземем предвид и сегашните данни на организацията за болните от Алцхаймер, които показват, че около 80% от хората в домовете за възрастни имат деменция или проблеми с паметта, ще стане ясно, че нуждата от грижи ще се увеличава.

Но хората „затягат колана“ както никога преди.

Очаква се, например, в Швейцария разходите за месечния пакет грижа за възрастен да струва между 5000 и 10000 долара, докато в Тайланд пакетът, включващ повече услуги, излиза около 3000 долара месечно. Във Великобритания разходите са между 3600 долара за минималния пакет до 5000 долара за пакет, включващ грижа на медицински сестри.

И докато спестяванията на хората се стопяват в плащане на приюти, британската система за този вид грижа е затрупана от шокиращи разкрития за злоупотреби с възрастни хора, които са били оставени да умрат от глад и жажда.

Това е и най-големият страх в хората – злоупотребите, казва Крис Куинс, съветник в организацията за хората, страдащи от Алцхаймер.

Култура

В противовес на това, в ценностите и културата на Тайланд добрата грижа за възрастните е много важна.

Мартин Удти, швейцарският директор на дома за грижа за възрастни в Тайланд, където е настанена Елизабет, казва, че живеещите в дома се радват на качествена грижа и високо качество на услугите, които са липсвали в подобни институции в родните им места.

За един човек тук може да се грижат трима или четирима социални работници така, че възрастният да получава 24-часова грижа. Това не би било възможно в Европа, казва той.

Морална дилема

Сибил Видмер се е опитвала да се грижи за майка си сама, у дома, както много хора правят за роднините си с деменция, но накрая това се оказва не по силите им.

Грижех се за нея всеки ден почти през цялото време. Но когато си толкова близък с някого... понякога той става много агресивен. Това направи ситуацията много, много тежка, много лоша.

И въпреки че много хора изпитват голяма вина да изпратят близък в дом на грижа, от обществото за хората с Алцхаймер твърдят, че в повечето случаи хората сами не могат да се грижат за болния.

Сибил говори с Елизабет по Скайп почти всеки ден и я посещава в Тайланд поне два пъти годишно.

Въпреки добрите отзиви не всички са на мнение, че да изпратиш роднина в приют далеч от дома е добра идея. Маркус Лезер от Асоциацията за домашна грижа за възрастни в Швейцария например не е убеден в добрия резултат от това да изпратиш възрастен човек далеч, в чужда страна със съвсем различен климат.

„За възрастния човек е голяма стъпка да напусне дома си, за да отиде в приют. А изпращането в Тайланд е още по-голяма, защото това означава раздяла със семейството“, казва той.

„Разбира се, по-евтино е да отидеш в Тайланд. Но решението за моя баща или моята майка няма да зависи само от парите ми.“

Въпреки това поколението на 40-, 50-годишните смята, че да живееш във финансова криза, когато едновременно с това трябва да подкрепяш децата и възрастните си родители, може да означава, че ще има все повече възрастни хора като Елизабет, изпратени в приют далеч от дома си.

По Би Би Си