Трябва да разграничим експулсирането на определени служители от затварянето на Руската църква. Това са две страни на един и същи проблем, като експулсирането на служителите няма нищо общо с вярата. Това заяви по БНТ богословът доц. Костадин Нушев.

На изгонените свещеници не са наложени никакви дискриминационни мерки в качеството им на духовници, а в качеството им на чужди граждани, които под прикритието на свещенослужители са извършили нарушения, засечени от българските служби за сигурност, посочи Нушев.

Българските власти нямат отношение към затварянето на храма. Кой го затвори е въпросът, на който трябва да се намери отговор. Всички останахме с впечатление, че посланикът на Руската федерация, която се появи на място, каза, че храмът ще бъде затворен и че Руската православна църква (РПЦ) ще се произнесе за съдбата му. След това тя очевидно си даде сметка, че такава намеса на светски власти, особено чужди, в религиозната дейност на един храм в центъра на София, противоречи на доста разпоредби, каза той.

Неясно е защо - след като има и други свещеници - българин и украинец, които служат в Руската църква - храмът се затваря, коментира богословът.

Писмото на руското посолство, че няма отношение към храма е признание, че българските власти са компетентни да вземат решение, каза още доц. Нушев. Писмото на русенския митрополит Наум посочва специфичната компетентност на църковните власти и статута на църквата.

"Макар да играе ролята на представителство на руската патриаршия пред българската, все пак се подчинява на определени канонични норми."

Нушев попита дали затварянето на храма всъщност не е продължение на действията, заради които свещениците са експулсирани.

Ако някой от тях е издал заповедта да се затвори храмът, макар той да е експулсиран, то тази дейност, която се е развивала в храма, продължава своя ефект и продължава своите деструктивни въздействия, като нагнетява напрежение, разрушаване на обществения мир, използване на религиозните храмове за политическо напрежение, каза той.

Доц. Нушев смята, че това е част от сценарий храмът да се използва за прокарване на политически влияния.

"В навечерието на предизборната кампания виждаме как партии и движения са склонни да използват православието в своята пропаганда и идеология, за да нагнетяват напрежението - това може да стане неуправляем процес", предупреди богословът.