Българският хелзинкски комитет (БХК) заведе в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) дело за отказа на българската държава да разследва крайна публична хомофобска реч на омразата, включваща призиви и закани за насилие и убийство към участниците в София Прайд 2014, провел се на 5 юли 2014 г.

Жалбоподателят е Радослав Стоянов – хомосексуален мъж, активист за равноправие и редовен участник в ежегодното шествие София Прайд.

През май 2014 г. във Facebook на нарочно създадена страница на събитие е обявено планираното провеждане на контрадемонстрация срещу София Прайд 2014, наречена „Анти-гей парад“. Като организатори са посочени партиите „Атака“ и „ВМРО – БНД“ (днес част от „Патриотичния фронт“), както и нерегистрираната „Националистическа партия на България“, българският клон на международната нео-нацистка мрежа „Кръв и чест“ (Blood & Honour), организации на футболни хулигани и др. подобни. На Facebook страниците на „Анти-гей парад“ и „Националистическа партия на България“, както и на множество лични профили на свързани лица, са публикувани крайни изрази на хомофобска омраза и закани със смърт и насилие към участниците в София Прайд 2014 г. Те са отразени и в няколко популярни онлайн медии.

На 13 юни 2014 г., 22 дни преди датата на провеждане на София Прайд, Стоянов подава жалба до Софийска районна прокуратура (СРП). Изрично моли за спешно разследване, тъй като остава съвсем малко време до провеждането на шествието и съществува реална опасност от осъществяване на заплахите. СРП не предприема никакви действия чак до 21 август 2014 г. – 2 месеца и 8 дни след подаване на жалбата и 1 месец и 17 дни след реалното провеждане на прайда, когато възлага предварителна проверка.

Тя трае 4 месеца. На 23 декември 2014 г. – над 6 месеца след подаване на жалбата – СРП отказва да образува досъдебно производство. Според районния прокурор изказванията във Facebook били вече изтрити, макар и до днес част от тях все още да са достъпни. Според него те нямало как да бъдат възстановени, макар това също да не е вярно – всяка изтрита информация се пази за определен срок от компанията-собственик на Facebook. Съгласно постановлението на районния прокурор целта на извършителите не била да подбуждат към извършване на престъпления, а да покажат на обществото, че „не бива да бъде демонстрирано това поведение и сексуалната ориентация на тези хора, тъй като е неморално и би могло да засегне развитието на децата“.

Последователно всички следващи инстанции, включително Върховната касационна прокуратура (ВКП), потвърждават отказа да се образува досъдебно производство. Всички те напълно игнорират твърденията на жалбоподателя, че част от изказванията са все още достъпни, а изтритите е могло и може да бъдат възстановени. Според ВКП „[у]потребените остри думи и изрази […] са били провокирани от лицата, подкрепящи гей-парада“.


„Именно това допустителство от страна на прокуратурата спрямо престъпленията от омраза е най-прекият път към повтарянето им и затвърждаването им като пример за подражание. По подобен начин властите „създадоха“ с възхваляване на престъпни расистки деяния насилника на Митко от Овчеполци, който казва, че набил детето, защото искал да бъде „герой“ като хайка-джиите по границата“, заяви адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК.