BBC с репортаж от панелка в Габрово: нов живот за жилищните блокове от соца

Един от най-възрастните обитатели на една от най-високите сгради в град Габрово, България, е бившият инженер Христо Христов. На почти 90 години той още мисли как да подобри нещата. Христов живее в блока от построяването му преди три десетилетия. Блокът е проектиран през 70-те години на миналия век, преди въвеждането на стандартите за енергийна ефективност в България и е завършен през 1994 г.

До 2020 г. този 16-етажен блок е типичен представител на жилищните сгради, които доминират силуета не само на Габрово, но и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, с течащи водопроводи и като цяло са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и сух, а сметките за енергия в блока са наполовина по-ниски от предишните. Промяната се дължи на пълното енергийно обновяване на блока, координирано от Христов. За целта е било необходимо съгласието на всички обитатели на блока, но това е било постигнато по невероятен начин. "Няколко души, които не бяха съгласни бувкално ни държаха като бавно печено на шиш", казва той, използвайки стар български израз. "Но тук има 80 семейства и дори при пълно финансиране от страна на държавата някои хора, разбираемо, имаха нужда от убеждаване", казва той. "Това са техните домове." Сега бетонният блок, оставен гол в продължение на десетилетия, е добре изолиран, старите му балкони са оградени и е облечен в чисти пастелни цветове. Като един от първите блокове, които са обновени в Габрово, кулата е сигнал за началото на бавната промяна в постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на свой ред е част от промяната, която се случва в стотици градове в региона, тъй като посткомунистическите страни се стремят да модернизират своите рушащи се жилищни блокове.

Тъй като изменението на климата оказва натиск върху градовете да използват по-малко енергия за отопление и охлаждане на сградите и да изолират жителите от екстремни температури, надпреварата за модернизиране на тези жилищни блокове става все по-спешна.

Монолитните силуети са се превърнали в символ на градовете в Централна и Източна Европа. Макар че бруталистични апартаменти могат да бъдат открити в много части на Европа, бързата урбанизация на бившите комунистически страни през втората половина на ХХ век означава, че големите бетонни блокове днес съставляват голяма част от техния сграден фон. Въпреки че има няколко еволюции на дизайна - от панелните блокове до модернистичните кули - те обикновено имат нещо общо: голи външни стени от бетон или тухли, с малко изолация. Приблизително една трета от българското население живее в апартаменти, построени по време на комунизма, което е подобен дял като в Чешката република и Полша. В Латвия повече от 50% живеят в бивши комунистически блокове, а в Естония този процент достига 70%.

Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в училището по архитектура и ландшафтна архитектура в Единбург, казва, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа обикновено не получават същата степен на обществено заклеймяване като тези в западните градове. Те просто са част от ежедневието на града. Но тъй като блоковете остаряват и стават неподходящи по отношение на енергийната ефективност, възниква въпросът какво да се прави с тях - да се разрушат или да се модернизират?

Събарянето често не е популярно и рядко е осъществимо. В България високото ниво на частна собственост - около 85%, означава, че сградите биха били проблематични за събаряне и изграждане наново. Освен това възстановяването на жилищата е скъпо. Проучване на изследователи от Талинския технологичен университет, Естония установява, че събарянето на блокове, за да се изградят наново подобни жилища в страната би струвало три-четири пъти повече, отколкото дори интензивно модернизиране.

"По много причини блоковете вероятно ще останат тук", казва Драгомир Цанев, директор на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна ефективност в София, България. Въпреки че много български апартаменти са надхвърлили предвидения си срок на експлоатация от 50 години, "някои проучвания показват, че те не би трябвало да са по-малко здрави конструктивно от по-новите сгради, стига да се поддържат добре". Въпреки това са необходими повече данни, за да се разбере напълно картината, казва Цанев, особено по отношение на енергийната ефективност. Повечето от блоковете попадат в енергийните класове E, F и G на ЕС - групите с най-лоши показатели. И макар че няколко посткомунистически държави се занимават с тази неефективност, това не е толкова организиран съвместен проект между държавите, колкото "движение или дори няколко паралелни движения", подтикнати от много фактори, казва Глендининг. Сред най-силните двигатели са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз програми за обновяване.

Според оценки на Европейската комисия сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. Правителствата са на мнение, че модернизирането на сградния фонд на континента е от ключово значение за борбата с изменението на климата. Стратегия, публикувана от Европейската комисия през 2020 г., има за цел да удвои темповете на енергийно обновяване до 2030 г.

Цанев вижда "огромен апетит" за обновяване на сградите в България. В последния цикъл на финансиране за пълна безвъзмездна помощ са кандидатствали 3 068 сгради. Финансирането е било достатъчно само за 756. "Неуспешните предложения представляват времето и парите, които жителите са вложили в своите сгради", казва той. Всички те е трябвало да получат 100% съгласие от съседите, което е огромно предизвикателство, и да похарчат пари за техническо и енергийно обследване, казва той. "В крайна сметка жителите са разочаровани от обновяването. От техническа гледна точка обновяването върви твърде бавно." За Цанев вълната от енергийни санирания ще се оформи само при лесно, рационализирано участие на жителите и "по-справедливи" финансови механизми. Българското правителство беше потърсено за коментар, но не отговори до момента на публикуването на материала.

Връщаме се обратно в Габрово, булевард "Могильов" дава моментна снимка на ситуацията в България. Тук двулентовата магистрала е осеяна с панелни блокове тип сгради, построени в стария комунистически стил от сглобяеми бетонни панели. Девет от блоковете са кандидатствали за последния кръг на финансиране и само един от тях е спечелил. Половината от един блок, ремонтиран в последния кръг, дори е спечелил награди за най-добра фасада. Неговият съседен близнак остава бетонен.

Под неремонтираната част се намира ресторант, който по обяд е пълен с местни жители. Хранещите се си споделят чинии с кебапчета на скара и разговарят на фона на хаус музиката по радио N-JOY.

"Искахме да кандидатстваме", казва човек, който живее в един от апартаментите над ресторанта, пожелал анонимност заради напрежението по темата в квартала. "Мнозинството от нас бяха съгласни [да се търси пълно държавно финансиране за модернизация], но няколко въздържатели не искаха".

"Кандидатствахме, но не се получи", казва друга посетителка на закусвалнята, Теодора, която живее в блок на булеварда, който не е успял да получи финансиране. "Искаме да сме по-енергийно ефективни, така че просто ще го направим сами". Тя казва, че ще изолира апартамента си с външна изолация с обвивка.

Да се топлоизолира отделен апартамент по този фрагментарен начин е нещо, което Цвета Наньова, експерт по енергийна ефективност, категорично съветва да не се прави. "Това може да провали кандидатстването за цялата сграда", казва тя, а освен това не е добре за пожарната безопасност. Но тя разбира начина на мислене. "Хората искат да спестят пари и са разочаровани от несигурния цикъл на отпускане на безвъзмездни средства", казва тя.

Наньова е собственик на специализиран офис по темата в столицата София. Целта на тези "One Stop Shop" - крайъгълен камък в плана на Европейския съюз за сградите - е да действат като първа точка за контакт за жителите, за да се запознаят те с изискванията за модернизация и да им предоставят лесен достъп до съответните контакти. "Не е задължително всеки да завършва инженерство или архитектура", казва тя. "Имаме експерти в тази област. Трябва да ги използваме."

България, смята Наньова, трябва да премине от изискването за 100% подкрепа от страна на жителите към не толкова рестриткивно изискване - да е достатъчно мнозинството от собственици на жилищата в един блок да са "за". Тя също така смята, че България трябва да премине към по-пазарен модел. "Държавата няма достатъчно пари, за да финансира всички санирания", казва тя.

Други държави прилагат различен подход. Наньова посочва Литва като пример за добри практики, като например град Вилнюс и "столицата на санирането" Мариямполе. "Страната промени подхода си. От пръвоначалния подход, при който се отпускат само безвъзмездни средства тя мина на публично финансиране, за да намали риска за частните инвестиции", казва Наньова. "Но това, което помага най-много, е, че заемът е свързан със сградата, а не с отделните жители." С други думи, ако даден апартамент се продаде, заемът остава за имота, а не за лицето. За жителите с най-ниски доходи също е предвидена финансова помощ.

"[Литва] е започнала преди 10 години и ние се опитваме да наваксаме", съгласява се Цанев. "Без атрактивни заеми, които да се изплащат от спестената енергия, не можем да очакваме хората да приемат промените". За България той също би искал да види изяснена, пълна безвъзмездна помощ за обитателите на апартаменти с ниски доходи. (Българското правителство беше потърсено за коментар, но не отговори до момента на публикацията).
Дори и в най-бързо обновяващите се страни има желание за ускоряване на темпото.

"Трябва да бъдем по-бързи", казва Лаури Лихтмаа, експерт в Net Zero Energy в Талин, Естония. Процентът на дълбоките обновявания, определяни до голяма степен като сгради, които подобряват енергийната ефективност с поне 60%, е едва 0,2% годишно в целия ЕС. Сглобяемите технологии могат да ускорят темпото, смята Лихтмаа. В квартал Анелин на естонския град Тарту в рамките на проект за дълбоко обновяване се експериментира с фабрично изработени фасади, като за монтажа им се използва кран, а не скеле.

При друг експеримент в северния град Сауе в балтийската страна сградата е изолирана със сглобяеми панели, изработени от повторно използвани, рециклирани и местни биоматериали, за да се намали въздействието им върху околната среда.

Друг вариант е да се обновят цели квартали наведнъж, казва Лихтмаа. Моделът за обновяване на базата на райони е по-амбициозен, тъй като ще увеличи ролята на местната община и ще се нуждае от по-голямо участие на жителите, твърди той, но би могъл да бъде "уникална възможност за по-големи обеми" на обновяване. В някои градове вече се планира обновяване на районно ниво, като например в квартал Мустамае в Талин, естонската столица, който е един от първите проекти за масово строителство на жилища по време на съветската окупация.

Христо Христов от Габрово смята, че моделът за обновяване на блоковете трябва да включва и други подобрения, не само енергийна ефективност - по-специално пожарна безопасност. И макар да признава, че качването и слизането по етажите, за да провери ремонта, го държи във форма, "усилието е нещо, което си заслужава да оставим след себе си".

Цанев смята, че постижението на Христов е сладко-горчиво. "Неговата история трябва да бъде правило, а не изключение, ако искаме да успеем".

Следете новините ни в GoogleNews