България е изправена пред втора наказателна процедура заради мръсния въздух

България е изправена пред втора наказателна процедура на ЕС. След като вчера стана ясно, че може да бъдем съдени заради липсата на канализация, днес в прессъобщение Европейската комисия пише, че това може да се случи и заради липсата на достъп до правосъдие заради мръсния въздух. 

ЕК приканва настоятелно България и Полша да премахнат пречките относно достъпа на правосъдие за граждани и екологични организации във връзка с чистия въздух. Комисията казва, че нито една от двете държави не е гарантирала, че физическите и юридическите, които са пряко засегнати от превишенията на допустимите стойности на замърсяване на въздуха, могат да сезират национални съдилища. 

От съобщението става ясно, че природозащитните организации, физическите и юридическите лица в тези две държави членки нямат право да оспорват съответствието на план за качество на въздуха и да искат от публичните органи да изготвят планове за качество на въздуха, както се изисква от Директивата 2008/50/ЕО.

Директивата е на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух, както и за по-чист въздух в Европа.

ЕК е взела решение да изпрати на България и Полша официални уведомителни писма, с които им дава срок от четири месеца, за да се справят с положението. Това уведомително писмо за нарушение на европейското право е първата стъпка в наказателните процедури, след което ще бъде изпратено "мотивирано становище", което представлява формално искане страната да се съобрази с европейските закони. 

При неспазване от страна на националните власти, ЕК изпраща въпроса съм Европейския съд. 

Междувременно екосдружение "За Земята" заяви, че то е подало сигнал до ЕК, че българският съд системно отказва да разглежда дела за чистотата на въздуха.

"България не признава правото на граждани и екологични организации да обжалват общинските програми за качество на атмосферния въздух и така нарушава европейското законодателство", се казва в съобщението на екосдружението. 

"За Земята" приветства това решение на ЕК за наказателна процедура. 

"Този проблем е ясен от няколко години, но България явно реагира само след започване на наказателни процедури, а не от грижа за здравето на хората. Нужно ли е все да се разчита на Брюксел, за да се коригират грешките, които бяха ясно показани и комуникирани с правителство и парламент! Надяваме се властите бързо да предприемат необходимите законодателни промени и ние сме насреща да окажем съдействие", заяви Ивайло Хлебаров от екосдружението. 

От екосдружението допълват, че невъзможността за обжалване на програмите е била отбелязана от тях в становище по законопроекта за изменение на Закон за чистота на атмосферния въздух през 2018 г. Още тогава тя е била илюстрирана със съдебни решения по въпроса, водени от граждани и организацията срещу текущите програми на София и Пловдив.

Те обясняват, че са поискали законът да предвиди възможност за обжалване от заинтересованите страни, но от министерството на околната среда и водите са отговорили лаконично, че "програмата е общ административен акт и не създава определени задължения към гражданите, и няма пречка да бъде обжалвана по реда на АПК".

От екосдружението припомнят, че и българският парламент също не е подкрепил това предложение при гласуването на закона в края на 2018 г.

"България е сред страните с най-мръсен въздух в ЕС и въпреки предприетите мерки, на много места продължават да се нарушават нормите. Програмите са основният инструмент за справяне със замърсяването, но качеството им все още е много ниско. Невъзможността за съдебен контрол върху тях води до слаби програми, които се приемат наново и наново, но не постигат целта - чист въздух и опазване на здравето на хората", заяви Ивайло Попов от "За Земята". 

Отпадни води

ЕК приканва България, Чехия, Франция и Полша да гарантират, че градските отпадъчни води се събират и пречистват по подходящ начин. 

Според Директива 91/271/ЕИО се изисква държавите членки да събират и да пречистват своите градски отпадъчни води, преди да ги излеят в околната среда. Целта на тази директива е да защити околната среда в ЕС от неблагоприятни въздействия на градските отпадъчни води. Законодателството обхваща също така отпадъчните води, генерирани от промишлени отрасли като агро-хранителната промишленост. 

За агломерациите с 2000 или повече жители при пречистването трябва не само да бъдат премахнати твърдите вещества, но и да бъдат разградени органичните вещества чрез използване на бактерии. 

Страната ни не е осигурила канализационна система в 48 големи агломерации, а в 69 големи агломерации тя не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, се подлагат на подходящо пречистване. В 71 големи агломерации тя не гарантира, че градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и се изливат в чувствителни зони, се подлагат на по-строго пречистване.

Тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2010 г.

Комисията изпраща мотивирани становища и на четирите държави, като им предоставя четири месеца, за да коригират положението. Ако те не предприемат подходящи действия, комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях.

Още по темата

18/12/2019 Общество

Мръсен въздух в София, буферните паркинги са безплатни

06/12/2019 Общество

Мръсен въздух в столицата и още 5 града, който може, да остави колата

21/08/2019 Здраве

Замърсеният въздух може да причини биполярно разстройство

Следете новините ни в GoogleNews