Месеци наред проруският президент на България се бореше страната му да не се включи към усилията на ЕС за производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди за Украйна. Той, изглежда, загуби тази битка през юни, когато проукраинският министър на отбраната на страната заяви , че съюзникът на НАТО „няма да изключи“ възможността местни фирми да произвеждат боеприпасите, пише американското издание Defence One в статия, посветена на доставките на боеприпаси за Украйна.

Според документи на армията и на властите в САЩ, България обаче е доставяла 155-милиметрови снаряди на Украйна с посредничеството на Съединените щати, като доставките са планирани и през следващата година.

Неоповестяваната досега сделка хвърля светлина върху начина, по който Съединените щати са се снабдявали с желаните боеприпаси, как България деликатно е балансирала външната си политика и как някои малки компании детронираха големи оръжейни гиганти на фона на напрежението от войната в Украйна.

Украинският глад за снаряди дефинира войната като ориентирана към артилерията, а украинските артилеристи правят до 240 000 изстрела на месец, или 12 пъти колкото месечното производство на САЩ. Усилията на САЩ да захранят украинските оръдия са приели много форми , но една от най-големите е договор за американската армия на стойност 522 милиона долара, възложен през януари на отбранителния гигант Northrop Grumman и по-малка компания Global Military Products. Доставката би трябвало да е започнала през март.

Съобщението за договора (заедно с корекцията, издадена по-късно) казва, че двете фирми ще се състезават за по-малки поръчки под тавана от 522 милиона долара до 2027 г. Но информацията , публикувана във Федералната система за данни за обществените поръчки, показва, че по-голямата част от парите - 402 милиона долара - вече са разплатени и са разпределени към Global Military Products. Като е посочено откъде са закупени и снарядите – от България.

Признанието контрастира с декларациите на български политици, особено на президента с руски уклон (така е в оригинала, б. р.) Румен Радев, който през март заяви , че България никога няма да достави боеприпаси на Украйна.

Дори български официални лица, симпатизиращи на Украйна, отбелязваха, че тяхната до голяма степен оборудвана със съветско армия няма запаси от боеприпаси, проектирани по стандартите на НАТО, и казаха, че страната им има възможности единствено за „ експериментално производство “.

И след като служебният кабинет на Радев беше сменен от новото, проевропейско правителство, сформирано през юни, официални лица със съжаление обясниха, че България няма да може бързо да допринесе за плана на Европейския съюз за един милион 155-милиметрови патрони за Украйна.

"За съжаление, когато беше обявен този проект, ние проявихме пасивност“, каза министърът на отбраната Тодор Тагарев .

Документите за сключените от американците договори, обаче, обаче предполагат наличието на големи мощности за производство на 155 mm в България, твърдят експерти.

"Производство в България е най-простото обяснение тук“, казва Грег Сандърс, заместник-директор на Групата за отбранително-индустриални инициативи в мозъчния тръст CSIS.

С това са съгласни и Матю Джордж, старши изследовател в Стокхолмския международен институт за изследване на мира, и Джери Макгин, бивш високопоставен служител от кариерата в Службата за производствена и индустриална база на Министерството на отбраната.

Договорът за 402 милиона долара позволява да бъдат купени до 800 000 155-милиметрови снаряди по 500 долара за брой , въпреки че Джордж предупреждава, че доставката, опаковането и други услуги вероятно ще повишат цената за единица. От българското посолство във Вашингтон не са дали коментар за Defense One .

Изданието се е свързало с две компании , идентифицирани от български служители като имащи експериментален капацитет за производство на 155 мм снаряди. Първата – ВМЗ - Споот, заяви, че няма възможност да произвежда боеприпасите. Вторият, Transmobile, не отговори на многократните имейли. И ВМЗ и Transmobile, обаче, рекламират 155 мм снаряди на своите уебсайтове.

Изборът на армията на Global Military Products илюстрира как войната в Украйна променя отбранителната промишленост, като по-малките компании сега откриват, че могат успешно да се конкурират с гигантите на отбранителната промишленост на фона на глобалния глад за оръжия и боеприпаси.

Основана през 2013 г. и базирана във Флорида компания не е естествен играч на пазара за проектирани от НАТО артилерийски снаряди – за разлика от Northrop Grumman, гигантът на отбранителната промишленост.

Global Military Products започна със закупуването на съветски оръжия от България и други страни за командването на специалните операции и „вероятно“ според Organized Crime and Corruption Reporting Project ги доставя на сирийските бунтовници. Пентагонът е плащал на компанията около 34 милиона долара годишно от 2016 г. до 2021 г., според USAspending, управляван от правителството уебсайт за проследяване на договори. Миналата година приходите на компанията, свързани с правителството на САЩ, са нараснали драстично до 323 милиона долара, според USASpending.

Голяма част от тези пари изглежда са свързани с Украйна. Освен парите, похарчени за българските 155-милиметрови снаряди, американската армия е платила и на Global Military Products 118 милиона долара за противовъздушни системи Gepard. Служител на отбраната на САЩ потвърди пред Defense One , че системите са финансирани от Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна, факт, видим в архивираните версии на оригиналното съобщение.

Компанията има и втори договор за 155 мм боеприпаси, оценен на 232 милиона долара и обозначен като чуждестранна военна продажба, но не е ясно дали тези снаряди отиват в Украйна.

Договорът на Global Military Products за изпращане на 155-милиметрови снаряди в Украйна идва след дълги усилия за изграждане на връзки в източноевропейската страна. Месеци преди руската инвазия през февруари 2022 г. компанията подписа споразумение с украинския държавен производител на оръжия Ukroboroprom за доставяне на американски военни продукти в Украйна.