1600 културни обекта са разрушени в Украйна от началото на войната

След три и половина години война са разрушени 1600 паметника на културата, засегнати са 2415 обекта на културна инфраструктура на Украйна, обобщи щетите Анна Тертична, съветник-посланик на страната в България.

Това стана по време на дискусия за запазване на културното наследство и паметта на българите в Украйна, като част на културното наследство и историческата памет на България.

“Ще разговаряме за живата връзка между България и българските общности в Украйна – как пазим езика, традициите и паметта си днес. Какви заплахи има пред войната и какво може да направим!”, пише Таня Станева, организатор на етнографския кинофестивал “ОКО”, като част от програмата на който беше организирана и дискусията.

"Традициите, обредите, културата не могат да съществуват, ако няма предаване на паметта за тях от поколение на поколение. Войната прекъсва повтаряемостта на пърформанса", смята още Таня.

В разговора взеха участие още Олександр Барон, бесарабски българин и фотограф, депутатите Явор Божанков и Манол Пейков, Райна Манджукова, директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, Галин Георгиев, етнолог от Института по етнология и фолклористика към БАН, Калин Янакиев, професор по философия и автор на множество философски и богословски книги, и Александър Алексиев, актьор и продуцент.

Олександр Барон сподели, че мотивацията му да отиде на фронта в Украйна е, за да бъде изгонен агресорът от нейните територии.

“Докато върви войната, всеки ден загиват обикновени хора, фотографи, фолклористи…, имаме нужда от подкрепа и трябва да воюваме и да изгоним агресора”, каза той.

Райна Манджукова, която е бесарабска българка от Украйна, смята, че интензивните контакти на българите от Бесарабия с България помагат, но не са основополагащото.

“Ако ние не научим собствените си деца да пазят, да помнят, никоя държавна политика няма да помогне. Така се пази нематериалното наследство. Връзките, които се изграждат между хората са много по-важни”, изтъкна тя.

Това не означава, че държавата абдикира, добави Манджукова. Тя уточни, че крайната цел на дейността на агенцията е да бъде приет механизъм за финансовото подпомагане на културата в чужбина, да има средства за културни сдружения.

“Веднъж на два месеца ще показваме филм за българите в чужбина”, добави накрая Манджукова.

Галин Георгиев подчерта, че е важно връзките между България и бесарабските българи да са по-силни. Бесарабските българи трябва да усещат по-голяма закрила от българската държава. Според него бесарабските българи в Украйна имат нужда от засилен интерес от страна на тяхната прародина България. Тези общности пазят езика и идентичността си много изразена.

Трябва да намерим начин да продължим посещенията в Украйна и срещите с хората, независимо от войната. Важно е да виждат нашата подкрепа, смята поще етнологът.

“Ние не можем да искаме просто мир, а трябва да искаме мир, в който Украйна е победила”, започна проф. Калин Янакиев думите си в контекста на физическия и културния геноцид, който извършва Русия с Украйна.

Професорът очерта важната разлика между разбирането за национализъм в Украйна и у нас. По време на войната и бесарабските българи, заедно с всички украинци са националистически настроени. В България говорим за един изкуствено направен национализъм, който не е национализъм “за”, а национализъм “против” (напр. против Запада). Национализъм, който бяга от настоящето, като се вкопчва в някакво далечно “славно минало”. В Украйна национализмът има съвсем друго значение, той е национализъм, който защитава не просто някакви далечни традиции, а екзистенц-минимума на тази народност, подчерта Янакиев. 

Ако се застопорим само за хората и носиите, няма да се получи голям отзвук в българската интелигенция, която е антирашистка, но вижда, че у нас фолклорът, традициите са взети на въоръжение от този измислен патриотизъм. А в Украйна сред бесарабските българи той е съвършено естествен, смята още професорът.

Ето защо, за да има сътрудничество, българската интелигенция трябва да е позната в Украйна и обратно: цялата украинска култура трябва да може да достигне до България.

“Мисля, че тогава проблемът с това двусмислие на национализма ще бъде решен”, заключи Калин Янакиев. 

Божанков и Манол Пейков коментираха и руската пропаганда у нас, както и множеството монументи и улици с руски имена в центъра на столицата.

“Продемократичните сили са в тежка безсмислена борба, а на врататa ни чука тирания. Единството на демократичния свят е първата предпоставка за монолитна подкрепа за Украйна и победа на Украйна (да бъде изгонен агресорът от чуждата държава)”, каза Божанков.

Следете новините ни в GoogleNews