15,4% ръст на смъртността в България само за 12 месеца

Населението на България продължава да намалява и да застарява. Смъртността, с изключение на детската, се увеличава. Само за 12 месеца ръстът на смъртността е с 15,4%. У нас продължават да се раждат по-малко деца, двойките се женят по-рядко, но и по-рядко се развеждат, показват данните на Националния статистически институт за населението и демографските процеси у нас през 2020 г. 

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души, с 34 934 (0,5%) по-малко от 2019 г. Жените са 51,6%, мъжете - 48,4%.

На и над 65 г. са 1 504 048 (21.8%) души, с 0,2 пр. пункта повече от 2019 г. Застаряването е по-видимо при жените. Относителният дял на жените на и над 65 г. са 25.3%, а на мъжете - 17.9%. Разликата се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и по-ниската им средна продължителност на живота. Най-голям е делът на населението 65+ в областите Видин (30.0%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). В 20 области този дял е над средния. Най-нисък е в областите София (столица) - 17.7%, и Варна - 19.4%.

Децата до 15 г. са 999 014 (14.4%). Няма промяна в дела им спрямо 2019 г. Относителният дял на населението под 15 г. е най-висок в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.5% от населението на областта. В 17 области този дял е под общия за страната. Най-нисък е в областите Смолян - 11.5%, и Габрово - 11.6%.

Общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56.7%, т.е. на човек в зависима възраст (под 15 и над 65 г.) се падат по-малко от двама души в активна възраст. През 2019 г. този коефициент е бил 56.4%. Във всички области този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) - 48.5%. Най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 72.1%, Габрово - 68.8%, и Ловеч - 68.2%.

Застаряването повишава средната ни възраст от 40.4 г. през 2001 г. на 44 г. в края на 2020 г. 

Към 31.12.2020 г. трудоспособното население е 4,138 млн. души (59,8%) и намалява със 17 хил. души (0.4%) спрямо 2019 г. Над трудоспособна възраст са 1,713 млн. души (24.8%), а под нея - 1,064 млн. (15.4%).

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите (15 - 19 г.)  и излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Към 31.12.2020 г. то е 67, а през 2001 г. 100 излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 млади. Най-висок е коефициентът в областите Сливен - 90, София (столица) - 79, и Варна - 78. Най-нисък е в областите Смолян - 41, Кърджали - 48, и Перник, където 100 излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 50 влизащи.

Териториално разпределение

В градовете живеят 5 043 186 души (72.9%), а в селата - 1 873 362 (27.1%). При общо 5257 населени места у нас безлюдни са 164, най-много в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - 62, 54 и 11. Над 100 хил. души живеят в шест града в страната. Там са концентрирани 34.1% от населението.

Половината население (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен район. Най-малък по население е Северозападният - 720 хил. души (10.4%). През 2020 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2019 г. Най-голямо е намалението в Северозападния и Северния централен - по 1.1%, а най-малко - в Южния централен район - с 0.2%.

Най-малка по население е област Видин - 81 212 души (1.2% от населението). Най-голямата област е София (столица) - 1 308 412 души (18.9%).

Пет области - София, Кърджали, Перник, Бургас и Варна - увеличават населението си през 2020 г. спрямо 2019 г. Най-много - София, с 5.2%, и Кърджали - с 1.6%. Най-голямо е намалението в областите Видин - с 2.0%, и Смолян - с 1.6%.

Най-голяма по население е Столична община (1 308 412), следвана от общините Пловдив (342 048) и Варна (341 516). Най-малката община е Трекляно - 768 души.

Раждаемост

През 2020 г. в страната са регистрирани 59 440 родени деца, 59 086 (99.4%) от които са живородени. За 1 г. броят им намалява с 2 452 деца (4.0%). Коефициентът на обща раждаемост през 2020 г. е 8.5‰, а през 2019 г. - 8.8‰. Момчетата са 30 372, момичета - 28 714. На 1 000 момчета се падат 945 момичета. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.7‰, и София (столица) - 9.9‰. В 19 области тя е под средната за страната. Най-ниските стойности са в областите Видин - 5.8‰, и Габрово - 5.9‰.

Жените във фертилна възраст (15 - 49 г.) са 1,452 млн., като спрямо предходната година намаляват с 13 хил., а спрямо 2011 г. - със 199 хил. През 2020 г. са родени 2897 деца от майки под 18-годишна възраст. Увеличават се родените деца от жени на 40+. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2019 г. намалява с 0.02.

Средната възраст при раждане на първо дете се увеличава от 27.3 г. през 2019 г. на 27.5 г. през 2020 г. Най-висока е тя в столицата - 30.3 г., най-ниска - в Сливен (22.5 г.).

Миналата година е имало 1 043 многоплодни раждания, с 121 по-малко от 2019 г. При 1 033 от случаите са родени близнаци, при 10 – тризнаци.

Извънбрачни са повече от половината раждания - 35 486 (59.7%). За 79.6% от тях има данни за бащата и най-вероятно тези деца се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.2%) и Враца (76.8%).

Смъртност

През 2020 г. са починали 124 735 души, с 16 652 (15.4%) повече от 2019 г. Коефициентът на обща смъртност е 18.0‰. При мъжете тя е по-висока, отколкото при жените - съответно 19.6‰ и 16.4‰.

Общата смъртност по области е от 13.4‰ до 27.7‰. През 2019 г. тя е била в границите от 11.8‰ - в София (столица) - до 22.9‰ във Видин. През 2020 г. тя е най-висока в областите Видин - 27.7‰, Монтана - 25.5‰, Кюстендил и Габрово - по 24.0‰. В 6 области е по-ниска от общата за страната. Най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.

През 2020-а увеличение на общата смъртност има във всички области. Най-голямо е то във Видин - 4.8 промилни пункта. Най-малко е в област Бургас - 1.2 промилни пункта.

Показателят за преждевременна смъртност през 2020 г. (20.5%) остава непроменен спрямо 2019 г. (20.5%), но има съществени разлики при мъжете и жените. Починалите жени под 65 г. са 13.7% от всички починали жени. Стойността на този показател при мъжете е 26.6%.

През 2020 г. са починали 301 деца до 1 г. Коефициентът на детска смъртност е 5.1‰. През 2001 г. той е бил 14.4‰, а през 2019 г. - 5.6‰. В 12 области детската смъртност е под средната за страната. Най-ниска е тя в областите Русе - 2.0‰, и София (столица) - 2.4‰. Най-висока е в областите Сливен (11.7‰) и Монтана (10.8‰).

Бракове и разводи

През 2020 г. са регистрирани 22 172 брака - със 7 026 по-малко от 2019 г., а коефициентът на брачност е 3.2‰. Близо 3/4 от регистрираните бракове (16 124) са в градовете. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.5 и 29.4 г. и спрямо 2019-а година се увеличава с 0.5 г. за мъжете и с 0.3 за жените. За 85.5% от жените и 85.1% от мъжете, сключили граждански брак през 2020 г., той е бил първи.

Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Добрич - 4.2‰, а с най-малко - област Враца - 2.1‰.

Разводите през 2020 г. са 9 015, с 1 844 по-малко от 2019 г. 78.5% от тях са в градовете. Разводът не е бил първи за 9.6% от жените и 10.6% от мъжете.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.7 години.

Вътрешна миграция

197 242 души са променили местоживеенето си в друго населено място в страната през 2020 г. От тях 49.2% са мъже и 50.8% - жени. Най-често такава стъпка предприемат хора на възраст между 40 и 59 г. (29.6%) и 20 - 39 г. (28.1%). В почти половината случаи (48.4%) хората напускат града, за да живеят на село. От един в друг град са мигрирали 29.9%. От село в град са се преместили 15.3%.

Най-големият наплив е към област Пловдив - 21 320 души. В областта се заселват най-вече хора от столицата - 7.7%, Пазарджик - 4% и Смолян - 3.7%.

Външна миграция

През 2020 г. 6 649 души са напуснали страната, 57.1% от тях са мъже. Сред изселилилите се от България 36.1% са на възраст 20 - 39 г. Емигрантите под 20 г. са 12.1%, а на 60+ години - 18.9% от всички емигранти. Най-предпочитаните дестинации са Германия (22.2%), Руската федерация (14.6%) и Турция (13.0%).

Завърналите се от чужбина в България и заселилите се у нас чужденци са 37 364 (52.0% мъже и 48.0% жени). Сред тях 34.2% са между 20- и 39-годишни, а 32.3% са на възраст от 40 до 59 г. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.6%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 19.9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация (9.3%).

Естествен и механичен прираст на населението

Тенденцията за отрицателен естествен прираст се запазва. В резултат от него през 2020 г. населението е намаляло с 65 649 души. Намалението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.5‰ (в градовете е минус 7.1‰, в селата - минус 16.0‰). През 2020 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности са областите София (столица) (-3.5‰) и Варна (-5.7‰). С най-голямо намаление на населението вследствие високия отрицателен  естествен прираст е област Видин - минус 21.9‰, следвана от областите Монтана - минус 18.2‰, и Габрово - минус 18.1‰. В 21 области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2020 г.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г. е положителен - плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция,  измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +4.4‰.

През 2020 г. 24 области имат положителен механичен прираст. Най-голям е той в областите София (63.0‰), Перник (26.6‰), Кърджали (23.2‰). Столицата обаче е с намаление от -11.9‰ заради отрицателен механичен прираст.

Следете новините ни в GoogleNews