Св. Йоан Касиан Римлянин

Последна промяна на 10 февруари 2012 в 16:49 1529 0

Св. Йоан Касиан Римлянин   Преподобни Йоан Касиан живял в края на IV век и първата половина на V век. В това време духовното просвещение било най-вече разпространено на Изток. Там също така се развивал с всичката си сила подвижническият живот. Пустините и планините били заселени от свети иноци, чиито славни имена се почитали от целия християнски свят. Стремейки се към духовен живот, Касиан напуснал своето отечество Рим и дошъл на Изток. Той поживял известно време в Скитската пустиня, във Витлеем приел монашество, обиколил всички пустини и обители в Тиваида. В Цариград той слушал свети Йоан Златоуст и след няколко години се върнал в Рим. Това било през време на гонението против Йоан Златоуст. Касиан бил един от неговите възторжени почитатели и смели защитници. След известно време той се преселил в Галия (Франция) в град Марсилия и пръв въвел в тази страна монашески общежителен живот по примера на Изтока. Преподобни Касиан написал много книги, чрез които запознал западните християни с духа и правилата на източните иночески обители, изложил беседите на пустинническите отци за разни духовни предмети и опровергал лъжеученията. Той умрял в 435 година.   Св. преподобни Йоан, наречен Варсанофий   Преподобни Йоан бил родом от Палестина; като станал на осемнадесет години, той се кръстил, приел върху себе си монашески образ и започнал да се подвизава особено в пост. За добродетелния си живот бил поставен за архиепископ на Дамаск. Но като постоял не много време на архиепископската катедра, забелязал, че задълженията на високото му положение са трудно съвместими с монашеските подвизи; затова Йоан оставил епископията и тайно напуснал Дамаск. Като дошъл в Александрия, той се преименувал на Варсанофий, за да не би да го познае някой и да открие истинското му положение. От Александрия той се отправил като беден странник в Нитрийската планина; като се поклонил на игумена на тамошния манастир, свети Йоан го помолил да го приеме, за да служи на братята. Игуменът го приел и му дал монашески одежди. Светецът започнал ревностно да служи на монасите, денем бил зает с това дело, а нощем без сън пребивавал в молитва. Рано сутрин събирал кратуните и съдовете от всички килии и отивал на реката; като ги напълвал с вода, той ги донасял и оставял съдовете с вода пред всяка килия. Един от монасите, човек с малък разум, силно притеснявал светеца: ту му давал обидни прякори, ту го обливал с помия. Подучен от дявола, недостойният монах пробил стената на килията, където живеел преподобният Йоан и през отвърстието “пускал водата си” върху постелята на светеца, тъй че тя почнала да издава зловоние. Като узнал за това, игуменът повикал при себе си брата, за да го накаже. Но Варсанофий паднал в нозете на игумена и с плач казал, че самият той е виновен за това. - Самият аз - казал светецът - дразня брата си и възбуждам гнева му; прости му, заради Господа. Така той избавил брата от наказание. Но след известно време Йоан бил познат от преподобни Теодор Нитрийски, напуснал планината и избягал в Египет. Тук той проявявал дар на такава прозорливост, че дори узнавал хорските помисли. Освободил Църквата от еретици, написал много душеполезни книги и с мир отишъл в Христа Иисуса. Източник: http://www.pravoslavieto.com
Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови